Обичам ли още така,

както някога -

пречистено, свято. Безбожно.

Със крехката яркост 

на нива от макове

и острия блясък на ножове.

Със цялата древна любов

на жена -

описана, пята. И хулена.

Със тихата нежност

на морска вълна

и с гневната сила на буря.

Днес само разлиствам 

по малко от себе си.

По малко живея. И дишам.

Рисувам си слънце

и вятър, и... мелници.

Побирам се в шепа.

И пиша.


Христина Мачикян

Ще има прочит на стиха на обратно, сигурен съм!

понякога е по-добре така... не може все да се раздаваме... ще се изгубим съвсем :)))

пак си необятна!
Пиши!

Ти си го чети наобратно. Нямам нищо против ;))))))

Кой знае, миличка. Понякога в една шепа се побира толкова много... ;)))

И в шепа побрана,
и в шепот,
и в рана,
и в думи различни
аз пак ще обичам,
ти пак ще обичаш.

след време ще останеш неочаквано изненадана, какъв потенциал се крие в теб. Който може силно да обича, пак ще може, стига да намери точния човек.
Няма да е същото, но може да е по-хубаво. Поздрави!

Аха, аз още от сега съм си изненадана! :))))))) Номера е да изненадам колкото може повече потърпевши ;)))))))
/шегувам се, разбира се/
Благодаря ти за милите думи :)

Приемам да съм потърпевш...:)))

Оценявам тази жертвоготовност. Заслужи си този много специален поздрав от мен
http://www.youtube.com/watch?v=J_JcsbXXhJM&feature=related

Благодаря ти, ще се наложи да си го видя, като се прибера от работа :)))) Поздрав за теб с последната ми песен :))))

Важното е не аз, а героят от стиха да го прочете наобратно!

Веднага ще изтичам да си я чуя, благодаря. :))

Хм, хм...в този стих, не знам как не си забелязал, лирическия герой хич го няма. Тоест абсолютно отсъства. В случая мисля, че е за негово добро :))))))))) /като се има предвид настроението, което се носи от таз кахърна поезия ;))))/

Във атом, във шепа,
във малка частица.
В душата се крие
жива искрица.
:)))

поздравявам те за този стих най-искрено:))

И тази искрица
сияе в тъмата.
Чертае свободния
полет на птица.
:)))

Благодаря ти. Слънчев да е денят ти :)))

Малката искрица
ще спаси света.
Истината винаги е
в малките неща.
:)))

че още можеш да чувстваш силно. Не може човек, който така, направо от душата си е успял да изтръгне тези красиви стихове, да не може да чувства. Вярвам, че можеш.

Представих си те в парка обсипана от есенни листа с лист в ръка взираща се в някаква млада лудо влюбена двойка.. и вятърът разбърква листата... красиво удоволствие... подейства ми почти като готвенето, което си описала по-напред :)
Слънчев ден!

Живота ни е интересен,защото никой не знае какво го чака утре!И надеждата умира последна,но всъщност всичко си е от късмета!Много е нежно и красиво.Браво!

Хубаво е, че отново си намерил време да надникнеш!
Слънчев да е денят ти :)