Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2009 18:44 - Посмъртни самопризнания
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 4166 Коментари: 33 Гласове:
0

Последна промяна: 10.04.2009 18:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Един от любимите ми ранни разкази.

 

Аз съм грозна.
Това е първото нещо, което научих за себе си, когато започнах да опознавам света наоколо. Не, не че съм уродлива, просто грозотата е моя отличителна черта, както за тебе са, например сините очи и русата коса. Това пишеше и в паспорта ми навремето.
Свикнах с това, не че имах друг избор. Още в детската градина всички страняха от мен, в училище-също.Тогава още не си давах сметка, че това си е нормална човешка реакция, все се опитвах ли опитвах да намеря приятели. Обаче,  нали знаеш колко жестоки са децата? Както и да е, това се оказа добър урок за мен, започнах, лека-полека, да си давам сметка за реалните неща. Научих се да не се натрапвам на никого, можех да бъда невидима, в най-добрия случай.
Но жива бях, не успях да се преборя с нуждата от близост. Без да искам, в края на десети клас се влюбих. Просто всички бяха влюбени в това момче, неустоимо беше. Той не ме забелязваше, така че можех да подхранвам това непознато ми чувство необезпокоявана. Нали се сещаш, тези, които ме забелязваха, ме гледаха с презрение и студенина. Понякога директно ме гонеха.
Веднъж дори ме заговори, пита ме нещо съвсем делнично, ей така, небрежно, в междучасието. Няколко нощи не можах да мигна от вълнение. След като завършихме училище повече не го видях, май заминал да учи някъде.
Мислих, че това ще си остане най-силната ми тръпка, но се случи отново, след няколко години.
Беше ново усещане, за първи път някой ме приемаше, някой ми казваше,че има нужда от мен. Дълго време не можех да повярвам, съпротивлявах се, криех се ,бягах. Мисля, че беше просто обикновен, човешки инстинкт за самосъхранение.
Той не преставаше да ме търси, пред къщи ме причакваше, вървеше след мен. И не можах да устоя, отдадох му се. Разбрах, че има красива млада съпруга и двегодишно момиченце. Обичаше ги, но към мен беше пристрастен, обсебила го бях. Бих искала да мога да ти опиша какво беше усещането, когато се любехме, но няма да мога. Има писатели, които са майстори в това-докато четеш, коленете ти омекват , плъзват невидими страстно опипващи пръсти по тялото ти, галят, опипват, взривяват, докосват места, които никога не си усещал по този начин. Достигат до самата ти чувствена същност, правят любов не само с теб, с душата ти сякаш любов правят.
На мен ми липсват тези умения,думите ми се разтапят в една объркана стихия от чувства, пометени от цял океан емоции и усещания.
Той ме караше да се чувствам красива, истинска амазонка с дълги бедра, буйни къдрави коси и блестящи тъмни очи. Истинска богиня, ти казвам.
И не само той ме виждаше такава, и не само аз се виждах такава. Виждах възхищението в очите на всички наоколо, зяпаха ме с ням възторг, изпиваха ме с погледи.
Някъде по това време започна промяната в него. Първо усетих ръцете му. Ставаха все по-студени, ледени. Забелязах, че на мястото на пръстите му се бяха появили остриета. Всеки допир беше рана, кървях до смърт, но не можехме да спрем.
После косите му започнаха да падат, цели кичури оставаха в ръцете ми, когато галех къдрите му, а отдолу се показваше оголен скалп. А той се смееше, и   казваше, че е от възрастта, с много мъже се случвало.
И после...един ден видях, че няма очи. Да,правилно ме чу, не беше ослепял, просто на мястото на очите нямаше нищо. Помня, че закрещях от болка, страх и ужас, но той не реагира ,продължаваше да ме люби. Беше оглушал.
Тогава разбрах. Трябваше да го напусна,да избягам, веднага. Променях го.Обезобразявах го. Убивах го.
Казах на нашите, че съм намерила работа в чужбина,при познати. Помогнаха ми със спестяванията си, не бяха кой знае колко,но се оправих. Не ме питай как се устроих там. Някак.
Започнах работа в един крайпътен мотел, като сервитьорка в бара. Едва ме приеха, нали си спомняш, казах ти,много бях грозна, ама милостиви хора се оказаха.
Работата не беше кой знае колко, спираха шофьори за по едно питие и нещо за хапване, някои ме пожелаваха за една-две нощи, ей така,от скука, и аз не отказвах. Имах нужда от докосване, от ласки, освен това открих начин да си представям,че съм с него.
Свикнах с новия си живот, посъбрах някой лев, дори на няколко пъти се прибрах да видя нашите. Веднъж видях и него, с друга жена беше. Разбрах,че се е развел, и това беше новата му съпруга. Беше поостарял, но хубав мъж беше, с благородни черти и аристикратично излъчване. Отдалече си личеше колко е щастлив с нея.
Напълно в мир със себе си, доволна и аз, продължих работата си в онази кръчма. Не исках нищо повече за себе си, достатъчно ми беше да разбера, че той е добре. И щастлив.
Една вечер имаше много народ, тираджии някакви, а и рокери се появиха, бара беше пълен. Надпиваха се, забавляваха се с местните проститутки, едва смогвах с поръчките.
Едва забелязах, че на масата в дъното седи някакво кльощаво,невзрачно момче,и ми стана съвестно, кой знае откога чакаше някой да му вземе поръчката.Когато ме погледна, видях, че всъщност не беше момче. Мъж беше, на около трийсет поне, или четирисет ,а може и на сто да беше. Огледах се в очите му, и се видях такава, каквато отдавна бях забравила, че съм-амазонката, с божествено тяло и страстни очи. Изплаших се ,вътрешностите ми на камък станаха от страх .И от страст .Усетих и неговата ,като магия беше, като обсебване от демон.
Любихме се цяла нощ .Пак ти казвам ,не мога да го опиша ,не,че не искам. Сякаш бях на системи и ми преливаха коктейл от страст, любов и болка. Вените ми щяха да експлодират, беше прекалено силен за мен.
Призори видях, че съм мъртва. Лежах в леглото гола, мършава, с отпусната кожа, а сухите ми побелели коси почти се сливаха с жълтеникавия цвят на възглавницата .Усните ми се бяха изкривили в някакво нелепо подобие на усмивка, не бях виждала нещо по-страшно. Добре поне, че очите ми бяха затворени.
Той се събуди, прегърна ме още преди да отвори очи, и разбра. Миг преди да започне да крещи видях, че вече беше друг. Красив млад мъж беше станал, изваяното му мускулесто тяло сияеше сякаш със собствена светлина.
Исках да му кажа, че съм тук, тук, до него,че това грозно мъртво нещо в леглото е някаква илюзия, че аз съм красивата, богинята,н еговата единствена. Болката му ме измъчваше, не знам защо, нали бях мъртва.
Той обаче виждаше само грозното ми мъртво тяло, плачеше, и не спираше да повтаря, че ме обича.
После вече престанах да виждам.

 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hara73 - Поздрави Хриси
10.04.2009 18:52
защото е тъжно, няма повече да напиша, освен това че и в грозотата и в смъртта също има красота, но защото не я приемаме такава, каквато е тя ни плаши...
цитирай
2. djgator - hristam
10.04.2009 19:02
Имаш необятна фантазия и безспорен талант- само това мога да кажа!
цитирай
3. viki4ko - Много красив разказ! Тръпки ме п...
10.04.2009 19:03
Много красив разказ! Тръпки ме побиха! Поздрави!:)
цитирай
4. hristam - hara73
10.04.2009 19:07
Съжалявам че пак те натъжих...Но пък много си държа на този разказ, и непременно исках да го пусна.
Не ми се сърдиш, нали? ;))
цитирай
5. hristam - djgator
10.04.2009 19:08
Че то да не е малко!
Разбира се, няма да се оплаквам ако го повториш многократно :))))))))
цитирай
6. hristam - viki4ko
10.04.2009 19:08
И мен ме побиваха, докато го пишех. Значи си го бива! ;)))
цитирай
7. milamam - Бушуват мисли в мен, океан от размисли...
10.04.2009 19:32
В крайна сметка, хората имат свое "наследство" от своето детство...Грозотата и красота, с която се самоопределят още тогава, ги води почти през целия им живот. За съжаление...Да, единственото нещо, което може да промени възприятието ти на "грозен" е любовта, тази която не я търсиш, тази, която сама те намира, за да ти благодари, че те има, че си ти, че въпреки всичко и всички ти си красив. Красотата...много е относителна в същност. Но защо хората не се самоопределят като красиви, а им е нужно да се огледат в някой друг? Май малко вярват...
цитирай
8. hristam - milamam
10.04.2009 19:36
Права си, всичко е относително, и собствените ни възприятия винаги са свързани с нечии други. И точно за това винаги има някакъв стандарт, някаква общоприето норма, която използваме като мерило за каквото и да било.
Освен за едно - за собствените ни чувства. Там мерилото сме си самите ние.
цитирай
9. hara73 - Хриси ...
10.04.2009 19:49
не мога да ти се сърдя. Харесвам всяко твое нещо, независимо дали е тъжно или весело. Това са, нещата от живота, а изкуството е огледалото на живота. Твойте неща са изкуство. Поздрави от мен и прекрасна вечер:-)))
цитирай
10. hristam - hara73
10.04.2009 19:53
Благодаря ти за милите думи, пожелавам хубава вечер и на теб :)
цитирай
11. milamam - Ако им се доверяваме е добре. Но я ...
10.04.2009 19:53
Ако им се доверяваме е добре. Но я кажи, ти колко пъти си правила това, което ти се иска, а не това, което трябва? Колко пъти те е боляло, че се случва нещо с теб и не можеш да постъпиш както ти повелява сърцето, заради, както казваш ти "...някаква общоприета норма...". Да, никой не може да ни вземе сърцето, чувствата, които са там са си само наши, а какво мерим там, какво се случва е наша лична тайна...
цитирай
12. hristam - milamam
10.04.2009 20:05
Ако не можеш да се довериш на собствените си чувства, положението определно е зле. Виж, да се съмняваш в нечии други е човешко, но твоите собствени, независимо от мнението на околните и от общоприетото, можеш да скриеш, да не проявиш, да сподавиш, но...не винаги можеш да избягаш от тях. Има такива чувства, които наистина са способни да променят.
цитирай
13. milamam - Така е, права си има чувства, които ...
10.04.2009 20:11
Така е, права си има чувства, които могат да променят. Но аз говоря за тогава, когато доверявайки се на чувствата, ти застваваш срещу общоприетите норми, само и само да не изневериш на себе си. Това за мен е непростимо. Но е тежко, когато в един момент, доверявайки им се, тръгвайки да се бориш със общоприетите норми, пак ставаш "грозен" в очите на другите. Не че ми пука. Просто има две страни на това - да изразяваш себе си...Или бъркам някъде?
цитирай
14. hristam - milamam
10.04.2009 20:53
"Но аз говоря за тогава, когато доверявайки се на чувствата, ти застваваш срещу общоприетите норми, само и само да не изневериш на себе си. Това за мен е непростимо." А за мен не е. Всеки е свободен да избира - дали да отстоява чувствата си, или просто да се примири с наложените му необходимости. Дори и това да означава грешка, болка, дори несправедливост спрямо някого или нещо, понякога е нужно да се изживее. Не толкова защото ще извлечеш своите поуки - не винаги имаш избор.
цитирай
15. milamam - Непростимо за мен е да изневеряваш ...
10.04.2009 21:15
Непростимо за мен е да изневеряваш на чувствата си. Може би не се изразих правилно и от там дойде другото. Да съгласна съм, с теб. Точно това имах впредвид. Когато човек не изневерява на себе си в крайна сметка, трябва да съзнава срещу какво се изправя и от там - какво ще причини пак на самия себе си...
Не, винаги човек има избор, там е работата, че има избор. Ако нямаше - то тогава - лесно, ама не е така. Но винаги като че ли, става въпрос до това, дали да бъде верен на себе си и до колко може да си "изневери"....Дълъг разговор. За на маса, в хижа, с горяща камина и питие в ръка :)))
цитирай
16. hristam - milamam
10.04.2009 21:31
За избора не съм съвсем съгласна. Много зависи от възрастта, от силата на чувствата, от това що за човек си, в каква среда си расъл и как си възпитаван, да, несъмнено. Но има моменти, когато всичко това остава нейде на заден план. И се бухваш с главата напред в една истинска буря от чувства и страсти, която си мислиш, че е любов /а може и да е, всъщност/ ;)))
цитирай
17. milamam - Ако говориш за любовта, там капи...
10.04.2009 21:39
Ако говориш за любовта, там капитулирам изцяло, там никога човек не избира, винаги го "избират". Там той няма избор. Обаче, никога не съм съжалявала за това, че ме е споходила, че съм я изпитала. И никога не съм спирала да вярвам в нея. Винаги обаче, като се "бухна" не съм съжалявала. Това е положението. :)))
цитирай
18. papadok - Тъжно
10.04.2009 22:00
и някак несправедливо. Обичтта и страстта трябва да зареждат с красота. А разказът е супер. Поздрави
цитирай
19. hristam - milamam
10.04.2009 22:05
Ами за любовта я, за какво друго...То в разказа ми за това иде реч. Важното е, че стигнахме до консенсус :))))
цитирай
20. hristam - papadok
10.04.2009 22:10
Я марш от тук с тия клишета! Де бой де ;))))))))))

Шегувам се, защото знам, че с теб мога да си го позволя.
;))
цитирай
21. dorichela - Това съм го чела доста одавна. . . но ...
11.04.2009 01:09
Това съм го чела доста одавна...но се радвам,че ни го припомни отново :) Наистина настръхвам понякога като те чета! /в най-добрия смисъл/:) Поздрав!
цитирай
22. lubara - Не може да е вярно!
11.04.2009 06:55
Красива си!
цитирай
23. hristam - dorichela
11.04.2009 09:41
И аз не го бях забравила. Специално този и на мен ми действа настръхващо.
Приятна събота! :)
цитирай
24. hristam - lubara
11.04.2009 09:42
Хм, хм...реагираш точно като майка ми, когато го прочете.
Всъщност тя се възмути! :)))))
цитирай
25. lubara - hristam
11.04.2009 10:50
Този коментар написах още в началото, после четох разказа. Но малко отгоре, отгоре. Ще го прочета пак, ама ми дай малко почивка, то постинг след постинг, това на какво прилича!
цитирай
26. ka4ak - красива,грозна,красива,грозна
11.04.2009 10:57
раздялата с любимия човек и невъзмощноста да го съживиш е раната,която не зараства!
цитирай
27. lubara - hristam
11.04.2009 10:59
Нали вчера обещах да те разсмея, празници са все пак. Сутринта слънцето рано ме събуди, пих чай и изникна едно име в мен, след час се получи това, последния постинг. Обичаш морето, нали!
цитирай
28. hristam - lubara
11.04.2009 11:09
Не казвам, че не си чел внимателно. Няма такова нещо. Реакцията просто ми е позната, защото първосигнално всеки е нормално да я свърже с външността ми.
Пък аз съм такава симпатяга! :))))
цитирай
29. hristam - ka4ak
11.04.2009 11:10
Така е. Грозотата, както и красотата тук имат по-скоро символично значение и са свързани с душевни състояния.
Добре казано, усмивки :)))
цитирай
30. hristam - lubara
11.04.2009 11:14
И питаш! Обичам е меко казано. И веднага отивам да се потопя в твоето море ;)))
цитирай
31. hristam - lunar
11.04.2009 12:46
Един от разказите, които самата аз препрочитам с удоволствие. Благодаря и аз :)
цитирай
32. lubara - hristam
11.04.2009 17:46
Не, ти не си симпатяга. Ти си реципрочната стойност на грозна.
цитирай
33. vil4 - Ех..
23.08.2009 21:46
точно с този разказ ме "плени" и от тогава(в един дъждовен следобед) ти станх фенче ^^
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4898934
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031