Какво правиш тогава                                                            

"Виждам,цветя си ми пратил. Отново.
Да, разбира се, много са хубави.
И ес ем ес-а получих, да, новия,
в който ми пишеш колко си влюбен.
Да, и аз също. Целувки...
Да, ще се видим довечера..."

Сллучвало ли ви се е - преструвки
и толкова неща неизречени.
Ей така, за да не рискуваш
(за да не ти се налага)
Стига да можеш да се преструваш
тя...инерцията много помага.
И някак даже ти става по-леко
и си мислиш -"Ами това е живота-
намерих за себе си пристан, човека
намерих, с когото...
С когото какво?
*Всяка прилика с теб е случайна
но ако чувстваш същото (или нещо подобно)
и не може повече да бъде тайна,
че не е достатъчно да ти е удобно
какво правиш тогава - крещиш ли
или заравяш главата си в пясъка.
Пречат ли ти собствените ти мисли
да чуеш от ехото крясъка?

Ей, Хрис! Стига си ме питала, ще взема да ти отговоря!

Какво си мисля ли, ами че не съм в ред, нали умът е този дето разваля всичко, казва го Ошо и сигурно е много прав. Не се отчайвай, има и по-лошо, например ако в един такъв момент се сблъскаш неочаквано с нещо, за което си мечтал цял живот и вече си си мислел, че такова животно няма, но вече е късно, твърде късно да започнеш отначало и да сложиш чертата на всичко, което си бил до този момент, риска да сбъркаш е твърде голям.
Моят брат се опита да го направи и не успя, сега пее старата песен на нов глас, но вече е фалшиво,
стомната е счупена. Да, опасна тема си отворила.

Спомени, които натъжават и навяват тъга, аз лично трия с клавишната комбинация Shift+Del, демек безвъзвратно!
Ако правилно съм те разбрал... :)

А, ами че ти вече не си ли каза всичко?! ;)))))

Е, чак пък опасна. Отвреме на време никак не е лошо човек да си зададе някои въпроси. Дори ако се страхува от отговорите ;))

Абе не си, обаче идеята принципно е добра. Поради което и аз съм я възприела от малка ;)))
Благодаря, че ми хвърли едно око :)))

То пък какво толкова има да казвам, се питам!

Е, стига пък ти де! Един мъж трябва винаги да тъне в мълчалива загадъчност, за да е интересен /както и една жена, впрочем, но на нас жените това с мълчанието някак по-трудно ни се отдава :)))))) /

И тук ще пиша същото- умееш да надникваш в душите на хората и да описваш видяното.
Поздрави

Хе, един мой приятел навремето имаше голям успех сред жените, правеше се на страдалец, всичко им казваше. Аз пък като одъртях се разприказвах, сигурно защото за кога да мълча, я да наговоря куп глупости, може и да се върже някой!

Разкри ме! Правя го, понеже съм си любопитна по природа, и не обичам много-много да си трая :)))))

Всички сме така с възрастта, изглежда е нормално. Някои могат и да стават по-мъдри, но всички май почваме да приказваме повечко ;)))

всичко истинско трябва да се изживява на пълни обороти,всичко което ни прави по-добри и човечни:))

Всичко истинско! :)))

Чудесно казано, слънчице!

Отдавна знам това: не задавай въпроси, чиито отговори не си готов да чуеш.
Майстор си, Хрис!
А темата е трънена, смелост е нужна да си позволиш да си щастлив.

Сигурно е така, и аз съм го чувала, но някак не си се представям в ролята на щраус. Все питам и питам...

И аз питам и не ме е страх от отговори.

Само така! И без това рано или късно истината цъфва на бял свят ;)))

явно не съм вникнал, или така съм възприел! :)

"...Стига да можеш да се преструваш
тя...инерцията много помага.
И някак даже ти става по-леко
и си мислиш -"Ами това е живота-
намерих за себе си пристан, човека
намерих, с когото...
С когото какво?..."

А, за протокола - хвърлям аз и двете очи! Ма...не е нужно да го забелязваш! :)))

Тогава си "налягаме парцалите"
и помним за какво сме се събрали.
Понякога помагат и другарите,
но най-помага любовта ни.
:)))

А, забелязвам аз, забелязвам... Аз съм наблюдателно момиче, и обичам нещата да са под контрол ;))))

Отново много мъдро казано -
с малко думи е показано,
че нужно е понякога търпение,
а също нужно е и зрение -
не друго - зрението на сърцето,
с което да съзираш и даряваш вечно
любов и нежност, и човечност...
:)))

Слънчев и усмихнат ден! :)

Такъв го пожелавам и на теб! И с една моя усмивка в добавка :)))

"...и си мислиш -"Ами това е живота-
намерих за себе си пристан, човека
намерих, с когото...
С когото какво?"

С когото се смея, щом болка в мен плаче...
С когото е светло, щом губя се в здрача...
С когото мълчанието казва ми много...
С когото не искам да си казваме “Сбогом”....


Поздрав, Хрис! :)

Изпращам ти поздрави и усмивки!! :))

Е, това си е направо за публикуване, Ванче, много добре казано е! Само една малка забележка, ако ми позволиш - аз бих го написала "с когото не искам да казваме сбогом" - заради ритъма...
И да знаеш, ей...чувствам се горд вдъхновител! :)))

Приемам ги с удоволствие и на свой ред изпращам от моите най-специални :)))

Хриси, връщам ти жеста с една фотоекскурзия.. :)

Написах го спонтанно и въпреки нарушаването на ритъма много държах на това "си" ;)
Все пак смисълът би се променил без него...

Но пък, за да спазя ритъма, сега ми хрумна да наруша едно граматическо правило и последния ред да стане:

"С който не искам да си казваме "Сбогом"..."

Благодаря ти за емоцията от твоя стих!
Усмивки! :)))

Идааааа! :)))

О, чудесно е така! Хайде, чакам да го видя в блога ти, а ти ако желаеш можеш да го разработиш.
Гуш :)))

Току-виж съм се хванала за думите ти и го продължа..., а и там съм на малко ретро-вълна в момента :)))

Хубави дни ти желая, Хрис! :)

Да, забелязах, макар не винаги да имам време да коментирам. Но що се отнася до търпението...наистина там ми е слабото място.
Ми нетърпелива съм, бе! :)))

Спорни дни и на теб, Ванче, а ако се случи да дойдеш насам - обади се! :)

май продължаваш да живееш и просто дишаш...

Много силни думи...толкова често идващи в главите ни...

Ами да, силни са, и точно за това понякога гледаме да ги избутаме в някое ъгълче на съзнанието си, и да ги забравим. Но не винаги е възможно...и желателно.