Почакай ме.

Ще дойда

облечена във бяло,

като булка.

В гората ти

дърветата ще стенат

като ранени струни

на прокълната цигулка.

Реката ще се вие бясно,

дива,

студено-огнена от страст,

ревнива.

Пътеката към теб

ще се обвие

в тръни цяла,

за да разкъса

моята плът,

да впие нокти

в моето тяло.

Но ти ме чакай.

Аз ще дойда.

Облечена за тебе

в бяло.

уникална си!!!

Здравей, Хрис!

Стига де. Глезиш ме ;)))

Здравей, Любо! :)))

Но ти ме чакай.

Аз ще дойда.

Тези думи ми харесаха.

Аха. А това за бялото може да изплаши всеки мъж, нали ;))))

Kak e vazmojno da stavash oshte po-dobra s vseki stix.

Не е възможно ;))))

така постъпвам с класни дами :))))

Толкова кратък стих, а в мен остана усещане, като че ли видях картини за цял филм!!!

Възхищавам се и се наслаждавам на умението ти така завладяващо да рисуваш с думите!

Поздрав, Хрис! :)

Благодаря, поласкана съм. ;)))

Благодаря, Ванче, за милите думи. Знаеш колко е вълнуващо да обличаш красотата, която носиш, в думи, в цвят, в музика...Защото и ти го правиш, нали ;)))

в бяло...
сигурно ще бъде през ноща :))