Оплетени в кълбо от полуистини,
не можем да намерим вече края
и за това сме тук. Несмело се разлистваме,
а всъщност ни е страх да се познаем.

Ти се боиш, че в старата си кожа,
в която толкова удобно си навлечен,
да бъдеш вече същия не можеш.
Но и да бъдеш друг не можеш вече.

Боя се да не се открия в тебе
безкрайно уморена от обичане
и заменима. Чак до непотребност.
И че ще ми е вече безразлично.

И неми от бездънна самота,
отчаяно се молим за възкръсване.
А там, където посадих цветя,
навярно утре ще поникнат кръстове...

Въздействащо и тъжно, но красиво! :)
Поздрави от мен!

Какво друго да ти кажа. Но когато посадиш цветя, трябва да поникват цветя. Когато не е така, нещо сме объркали! :)

Много силно...
Поздравления!

Хубаво е, ама малко песимистично...Не може ли да възкръсне любовта? Много ми се иска...

Нещо ме избива на такава поезия напоследък. Но пък се чувствам пълна с енергия и ми е слънчево!
Усмивки за теб, диджей! :)))

А когато объркаме нещо, тайно се надяваме да не е вече късно ;))

Благодаря ти, Марти! :)

Тя винаги възкръсва. Там е работата. Дори на кръстове, които поникват вместо цветя в градината...
;)))

Дори ми стана неудобно...
Видях себе си.
Благодаря за импулса!!!

Е, когато ти е неудобно да виждаш себе си, гледай някой друг ;)))))))

Благодаря и аз! Усмихнат ден, зареден с настроение! :))

Толкова хубаво.
Хриси мило, пишеш великолепно. Грабваш сърцата и ги караш да са ту тъжни, ту грейнали, но винаги завладяни от стиховете ти.

Благодаря ти за тези думи, Влади. Макар да зная, че ти си пристрастен, и приемаш поезията ми безрезервно и много лично.
:)))

"Оплетени в кълбо от полуистини,
-------------------------------------------------
безкрайно уморенИ от обичане
-------------------------------------------------
отчаяно се молим за възкръсване.
-------------------------------------------------
(но) сега поникват само кръстове.

=> моят опит да изведа философията на това стихотворение.:)
Вдигам тост за надеждата, която посадиш последна.
:)

Благодаря ти за този тост! И го вдигам с теб!

Това е моят живот сега....

Силно, истинско, проникващо! Силните са сами, но никога самотни...Особено когато имат такъв талант!