Постинг
22.07.2009 15:55 -
Да се довериш на вещица
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 3236 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 22.07.2009 15:56
Прочетен: 3236 Коментари: 17 Гласове:
13
Последна промяна: 22.07.2009 15:56
Нямаше начин това да се случва наистина. Затвори очи, после подозрително погледна едва-едва, но гледката си беше все същата. На фотьойла в хола му седеше млада жена с шантаво облекло и черна неописуема шапка. Току-що бе излязла от монитора на телевизора му.
Няма начин това е истина, помисли за пореден път, и за пореден път се взря невярващо в дистанционното. Не смееше да го докосне вече, защото тя се появи точно след като се опита да включи телевизора. Естествено, помисли, че е някаква реклама, но докато включи, че се усмихва точно на него, тя просто се измъкна като от кутия и се настани в хола му. По дяволите!
Мина му през ума, че това е работа на приятеля му. Беше компютърен маняк, запален по всякакви нови технологии и новоизлезли игри, вероятно той е пипнал нещо по дистанционното. Можеше да се закълне, че копчето за включване беше червено. А това сега не само, че беше жълто, ами беше и от другата страна.
- Е, мисля, че ти дадох достатъчно време да ме осмислиш - гърлено рече странната личност и примлясна . Той чак сега си даде сметка, че тя похапва от фъстъците в стъклената купичка на масата. - Не са от най-добрите. Онези в сините опаковки са по-вкусни.
- Изобщо не вярвам - каза той ясно и силно, толкова силно, че сам се стресна от гласа си. - Изобщо не вярвам, че това се случва наистина.
- Хайде, стига де. Това си го помисли вече няколко пъти. Човек ще рече, че си негостоприемен. Имаш ли нещо студено за пиене?
Той се опита да преглътне паниката, която някак неусетно го беше обзела, и съвсем механично й наля чаша кола от хладилника.
"Боже - мина му през ума - Сигурно полудявам. Черпя с кола някаква..."
- Глупости, нищо ти няма - стресна го гласът й току зад гърба му - Какво нередно има в това да почерпиш персоналната си вещица с чаша кола? - взе я от ръката му и я изля в гърлото си. После се усмихна доволно, и го потупа по рамото - Давай сега да вършим работа, че нямам цяла вечност на разположение.
- Виж, аз...Това за персоналната вещица е някаква шега, предполагам, обаче аз нещо не мога да я схвана.
- Виж какво, принципно вие, хората, малко трудно схващате. Ако трябва да ти обяснявам няма да остане време за същественото. Приеми, че съм тук, за да ти изпълня едно желание, и толкоз. Приказки поне си чел, надявам се.
- В приказките вещиците не изпълняват желания - опита да я опровергае той, и се стресна. Все още му беше трудно да повярва, че води този разговор.
- Зависи от желанията. Ужасно сме услужливи, ако не ни сбъркат с някоя от онези захаросани малки смешни феички.
О, сега пък и феи, и таз хубава! Би могъл да понесе някаква странна особа, взела се незнайно откъде, да се разположи удобно в хола му и да му изяде фъстъците, но тези приказки за желания и феи истински го стресираха. Щеше му се това да се окаже някакъв шантав сън, и силно се ощипа по ръката, за да се събуди.
Тя се приближи до него и се взря в очите му. Не беше виждал нещо по черно и бездънно, сякаш не отразяваха светлината, а я поглъщаха.
- Знаех си, че с моя късмет ще ми се падне някой тежък случай като теб. Слушай, човече, появявам се само веднъж в живота и изпълнявам само едно желание. За това вземи се стегни и помисли за най-големият си враг. Та да го съсипем едно хубавичко.
- Ааа...какъв враг, бе? - той изведнъж се усети омекнал като сварен макарон и се отпусна на дивана замаяно.
- Не може да няма някой, който те дразни, лази ти по нервите, пречка ти се постоянно. С една дума - прави ти живота черен.
- А, такива колкото искаш! - веднага се сети поне за двама колеги, на които би пожелал вещиците да ги вземат.
- Чудесно! - ухили се вещицата и кръстоса крака насреща му - Сега нека изберем само един, и да решим какво искаме да му се случи.
- Ама...не знам дали е добра идея...Единият се ожени наскоро, жена му е в петия месец. Другият пък скоро ще се пенсионира. Не си струва да ми тежат на съвестта.
- Мисли бързо тогава. Времето тече.
Изведнъж се сети! Ама разбира се - ужасния съсед от втория етаж. Онзи с лъскавата кола, лъскавата жена и лъскавия живот, дето си въобразява, че света е създаден единствено за негово удобство. Дето гледа на всички наоколо като на жалки плебеи, червеи някакви, които само му се пречкат. Като си помисли само с какво презрение се отнася към него, остави към него, ами към милата му колица, дето повече от петнайсет години му служи предано! Колко пъти го е вбесявала неприкритата насмешка и грубата ирония на този арогантен тип, дето си мисли, че всичко може да се купи. И си купува - коли, жени...! Ето сега е момента да му посмачка фасона някой и на него.
Вещицата насреща му се усмихваше широко и насърчително. Всъщност нейната усмивка беше точно отражение на неговата, но той нямаше от къде да го знае.
- Катастрофа? - мило подметна тя.
- Става - кимна той - Обаче без тежки наранявания. Но колата да бъде смляна напълно.
Чисто новата му Тойота. Това определено ще го разстрои повече от всичко.
После нещо се случи, но какво точно, така и не разбра. Като че ли наоколо всичко се завихри, за един много кратък отрязък от време света сякаш препусна на бързи обороти, и той не смогна да го настигне. Не помнеше да е затварял очи, но явно беше, защото по някое време като ги отвори разбра, че вещицата е изчезнала. И следа нямаше от нея. Дистанционното беше захвърлено на дивана, нямаше никакво жълто копче. Фъстъците в купичката бяха непокътнати.
" Значи все пак съм сънувал..." - помисли и въздъхна малко разочаровано. А тъкмо се беше настроил, жалко...
Телефона иззвъня и го стресна. Трябваше да му повторят няколко пъти, за да успее да схване за какво става дума. Обаждаха се от болницата.
Жена му имала само няколко леки физически травми, но била сериозно изплашена. Била в колата на съседа, когато претърпели сериозен пътен инцидент.
Няма начин това е истина, помисли за пореден път, и за пореден път се взря невярващо в дистанционното. Не смееше да го докосне вече, защото тя се появи точно след като се опита да включи телевизора. Естествено, помисли, че е някаква реклама, но докато включи, че се усмихва точно на него, тя просто се измъкна като от кутия и се настани в хола му. По дяволите!
Мина му през ума, че това е работа на приятеля му. Беше компютърен маняк, запален по всякакви нови технологии и новоизлезли игри, вероятно той е пипнал нещо по дистанционното. Можеше да се закълне, че копчето за включване беше червено. А това сега не само, че беше жълто, ами беше и от другата страна.
- Е, мисля, че ти дадох достатъчно време да ме осмислиш - гърлено рече странната личност и примлясна . Той чак сега си даде сметка, че тя похапва от фъстъците в стъклената купичка на масата. - Не са от най-добрите. Онези в сините опаковки са по-вкусни.
- Изобщо не вярвам - каза той ясно и силно, толкова силно, че сам се стресна от гласа си. - Изобщо не вярвам, че това се случва наистина.
- Хайде, стига де. Това си го помисли вече няколко пъти. Човек ще рече, че си негостоприемен. Имаш ли нещо студено за пиене?
Той се опита да преглътне паниката, която някак неусетно го беше обзела, и съвсем механично й наля чаша кола от хладилника.
"Боже - мина му през ума - Сигурно полудявам. Черпя с кола някаква..."
- Глупости, нищо ти няма - стресна го гласът й току зад гърба му - Какво нередно има в това да почерпиш персоналната си вещица с чаша кола? - взе я от ръката му и я изля в гърлото си. После се усмихна доволно, и го потупа по рамото - Давай сега да вършим работа, че нямам цяла вечност на разположение.
- Виж, аз...Това за персоналната вещица е някаква шега, предполагам, обаче аз нещо не мога да я схвана.
- Виж какво, принципно вие, хората, малко трудно схващате. Ако трябва да ти обяснявам няма да остане време за същественото. Приеми, че съм тук, за да ти изпълня едно желание, и толкоз. Приказки поне си чел, надявам се.
- В приказките вещиците не изпълняват желания - опита да я опровергае той, и се стресна. Все още му беше трудно да повярва, че води този разговор.
- Зависи от желанията. Ужасно сме услужливи, ако не ни сбъркат с някоя от онези захаросани малки смешни феички.
О, сега пък и феи, и таз хубава! Би могъл да понесе някаква странна особа, взела се незнайно откъде, да се разположи удобно в хола му и да му изяде фъстъците, но тези приказки за желания и феи истински го стресираха. Щеше му се това да се окаже някакъв шантав сън, и силно се ощипа по ръката, за да се събуди.
Тя се приближи до него и се взря в очите му. Не беше виждал нещо по черно и бездънно, сякаш не отразяваха светлината, а я поглъщаха.
- Знаех си, че с моя късмет ще ми се падне някой тежък случай като теб. Слушай, човече, появявам се само веднъж в живота и изпълнявам само едно желание. За това вземи се стегни и помисли за най-големият си враг. Та да го съсипем едно хубавичко.
- Ааа...какъв враг, бе? - той изведнъж се усети омекнал като сварен макарон и се отпусна на дивана замаяно.
- Не може да няма някой, който те дразни, лази ти по нервите, пречка ти се постоянно. С една дума - прави ти живота черен.
- А, такива колкото искаш! - веднага се сети поне за двама колеги, на които би пожелал вещиците да ги вземат.
- Чудесно! - ухили се вещицата и кръстоса крака насреща му - Сега нека изберем само един, и да решим какво искаме да му се случи.
- Ама...не знам дали е добра идея...Единият се ожени наскоро, жена му е в петия месец. Другият пък скоро ще се пенсионира. Не си струва да ми тежат на съвестта.
- Мисли бързо тогава. Времето тече.
Изведнъж се сети! Ама разбира се - ужасния съсед от втория етаж. Онзи с лъскавата кола, лъскавата жена и лъскавия живот, дето си въобразява, че света е създаден единствено за негово удобство. Дето гледа на всички наоколо като на жалки плебеи, червеи някакви, които само му се пречкат. Като си помисли само с какво презрение се отнася към него, остави към него, ами към милата му колица, дето повече от петнайсет години му служи предано! Колко пъти го е вбесявала неприкритата насмешка и грубата ирония на този арогантен тип, дето си мисли, че всичко може да се купи. И си купува - коли, жени...! Ето сега е момента да му посмачка фасона някой и на него.
Вещицата насреща му се усмихваше широко и насърчително. Всъщност нейната усмивка беше точно отражение на неговата, но той нямаше от къде да го знае.
- Катастрофа? - мило подметна тя.
- Става - кимна той - Обаче без тежки наранявания. Но колата да бъде смляна напълно.
Чисто новата му Тойота. Това определено ще го разстрои повече от всичко.
После нещо се случи, но какво точно, така и не разбра. Като че ли наоколо всичко се завихри, за един много кратък отрязък от време света сякаш препусна на бързи обороти, и той не смогна да го настигне. Не помнеше да е затварял очи, но явно беше, защото по някое време като ги отвори разбра, че вещицата е изчезнала. И следа нямаше от нея. Дистанционното беше захвърлено на дивана, нямаше никакво жълто копче. Фъстъците в купичката бяха непокътнати.
" Значи все пак съм сънувал..." - помисли и въздъхна малко разочаровано. А тъкмо се беше настроил, жалко...
Телефона иззвъня и го стресна. Трябваше да му повторят няколко пъти, за да успее да схване за какво става дума. Обаждаха се от болницата.
Жена му имала само няколко леки физически травми, но била сериозно изплашена. Била в колата на съседа, когато претърпели сериозен пътен инцидент.
Всяко зло, за добро! Ама в твоя разказ е наобратно...или пък не?
Във всеки случай ми хареса!
Поздрави!
цитирайВъв всеки случай ми хареса!
Поздрави!
Страхотен разказ, може да се категоризира в любимия ми жанр " Неочакван край " :))
Волът рие.. но това е по-добро определено- 2 в 1!
цитирайВолът рие.. но това е по-добро определено- 2 в 1!
Тук нещата стоят горе-долу като в старата поговорка - "Който копае гроб другиму, сам пада в него"
Поздрав и се радвам, че си тук! :)))
цитирайПоздрав и се радвам, че си тук! :)))
Е, за героят ми всичко е било доста неочаквано - от началото, та чак до края.
Но ми е приятно, че това е и твоят любим жанр! :))
цитирайНо ми е приятно, че това е и твоят любим жанр! :))
Не мисля, че героят е попаднал в някакъв гроб. По-скоро с един куршум два заека. Кой е карал жена му да обслужва съседа? Такива герои не качват чужди жени, за да им помогнат да стигнат до вкъщи!
цитирайЗдрасти, Вики, радвам се, че наминаваш. Извини ме, че изтрих предния ти постинг, но на твое място бих изтрила това още щом го получа, вместо да го пращам на някого. Колкото и да е възмутителен, и да се нуждаеш от нечия подкрепа.
И тази поговорка също става. Зависи от кой ъгъл гледаш.
цитирайИ тази поговорка също става. Зависи от кой ъгъл гледаш.
Я какво хубаво основание за развод му е дала.
Той Веско не знае, че си майстор на разказите с неочакван край. Да вземе да попрочете някой от миналогодишните ти!
цитирайТой Веско не знае, че си майстор на разказите с неочакван край. Да вземе да попрочете някой от миналогодишните ти!
Щастливец, стига да го осъзнае. Силно се надявам, че моят герой ще го направи /няма да ме излага, я ;)))/.
А Веско ако не е чел нещо от по-старичките много е изпуснал, верно :)))
цитирайА Веско ако не е чел нещо от по-старичките много е изпуснал, верно :)))
много ми хареса :)
цитирайДребни хора, ниски хоризонти, диви души. И желанията им такива. Прекрасен прожектор върху обществото ни. Позравления!
цитирайДобре е хубавичко да се премислят нещата преди да се пожелае нещо!
цитирайОт толкова дълго чаках с нетърпение твой разказ. Звучи като мистична приказка с учителен подтекст, като онези които са се разказвали край огнището и просто е бил един уникален жанр, малко напомнящ на диаболичният разказ и хорър - трилъра, но въпреки това самобитният му характер просто се усеща и че приликата е по-скоро външна с тези традиционни литературни жанрове. Уловила си духа му, а със съвременното звучение, наистина се е получило нещо уникално.
Поздрави, от все сърце, винаги ми е правило голямо удоволствие да чета разказите ти.
цитирайПоздрави, от все сърце, винаги ми е правило голямо удоволствие да чета разказите ти.
Чудесно! Надявах се ;)))
цитирайУсмивки за теб и точният ти коментар! :)))
цитирайПонякога колкото и да премисляш, обстоятелствата те изненадват. Особено ако е замесена вещица /а коя жена не е...поне мъничко ;))))) /
цитирайИ аз, Стеф. Но не разполагам с достатъчно време.
И все пак не мога да престана.
цитирайИ все пак не мога да престана.
винаги са ме радвали разказите с неочакван край! А ти си майстор :)
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
