Постинг
24.09.2009 19:14 -
Жена ти ме напусна
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 9509 Коментари: 43 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2009 19:14
Прочетен: 9509 Коментари: 43 Гласове:
22
Последна промяна: 24.09.2009 19:14
Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче от как изобщо започнах да забелязвам другия пол. Убеден съм, че има хора, предопределени да бъдат заедно, каквото и да се случи. Мисля, че това се отнася за нас.
Разделихме се заради една моя глупава пиянска грешка, аз излъгах, тя разбра, и просто си отиде. Опитах се да си я върна, но честно казано, тогава не бях особено настойчив. Давах си сметка, че живота ми се променя - заминавах да уча далеч, и раздялата така или иначе беше неизбежна.
Не я потърсих нито веднъж, тя мен - също. Разбираемо - беше горда, хубава и вероятно много ухажвана. Всъщност почти не се сещах за старите си приятели, но когато завърших и се прибрах, все пак реших да потърся някои от тях. Истината е, че през тези години не успях да създам такива трайни и искрени връзки, каквито бях имал преди.
По някаква странна случайност те бяха първите, които срещнах. Заедно, женени едва от няколко месеца. Не се изненадах, в онзи първи момент това даже ми се видя съвсем логично. Все пак той беше най-близкият ни приятел, като ученици бяхме почти неразделни тримата.
Започнахме да се виждаме редовно, гостувах им, излизахме заедно...почти както едно време.
Бях свидетел на кротката привързаност, трогателно милите ласки, нежното внимание, които непрекъснато проявяваха един към друг. После в един момент, не знам точно кога, реших, че това не е случайно. Вероятно приятелят ми искаше да ми покаже по всякакъв начин, че тази жена в крайна сметка е избрала него, обича го, и сега аз съм третият в нашите отношения. Просто семейният приятел.
Сега, като си помисля, може и да съм грешал, възможно е просто да съм започнал да ревнувам. Защото си давах сметка, че колкото повече време прекарвам с тях, толкова повече се възвръща силата на чувствата ми към нея. Не можех да я приемам само като приятелка. Още по-малко - като жената на най-добрият ми приятел. Исках я, и не знаех дали мога да преодолея това. И дали искам да го преодолея. Цялото ми същество я желаеше, до такава степен, че се страхувах да не е прекалено очевидно.
Оказа се, че за нея е. Един ден поиска да поговорим, каза ми, че е наясно с това, което изпитвам. Познаваше ме твърде добре. Много внимателно и твърдо започна да ми говори неща, които и без нея знаех и виждах. Колко държи на човека до себе си, колко се обичат, колко много споделят заедно. Не бих искал да го разочаровам за нищо на света, нали, не и него, за когото съм повече от брат. Сигурна била, че двамата, с общи усилия, можем да преодолеем тази емоция, и един ден ще бъдем щастливи, че сме го направили.
Господи, помислих си, каква ти емоция. Как да й кажа, че я жадувам по начин, който дори не мога да си обясня. Защото е лудост да не можеш да откъснеш мислите си нито за миг от една жена, която не можеш да имаш. Как да й обясня, че преживявам отново и отново всеки неин жест, усмивка, полъх от нея, защото до такава степен се е сраснала с мен, че дори ден без нея ми се струва изгубен. Самият аз се чувствам изгубен, когато не я виждам. А когато сме тримата ме бодва всяка тяхна проява на нежност, боли ме, че не моите ръце я докосват и не моите устни я целуват.
- Вярвам, че ще запазим толкова ценното си приятелство - чух я, и това беше последното, което ми каза, защото после се изгубих в очите й. В един вълшебен миг тялото й стана част от моето, не зная дали искаше просто да ме прегърне приятелски утешително, но щом веднъж се докоснахме, не успяхме да се разделим. И после вече нямаше как да спрем.
Така започна, и така продължи. Нямаше упреци, съжаления и угризения. Нямахме планове за утре. Изживявахме всеки миг заедно сякаш е подарено късче вечност, само за нас, извън всякакво време и пространство. Когато бяхме тримата се чувствах по-спокоен, нямаше го онова усещане за ревност, защото вече бях разбрал колко съм й нужен. И защото споделяхме нещо, което очевидно никой друг не можеше да ни даде.
Когато започнах да усещам някаква промяна в нея, вместо да поговорим, свих се в себе си. Страхувах се. Никога не разговаряхме за съпруга й, за живота й извън нашата връзка. Бяхме си измислили свят само за нас, какво се случва вън от него не беше толкова съществено. Единственото, от което се боях, беше да не я загубя, да не загубя усещането за нас. Щеше ми се да затворя и двама ни в този наш свят, и да изключа всичко останало. Но знаех, че не е възможно. За това колкото по-различна я усещах, толкова повече се затварях в черупката си, с надеждата, че ако не питам има ли проблем, той ще изчезне от само себе си.
Не изчезна. Изчезваше тя. Чезнеше като сянка, отдалечаваше се. Понякога улавях погледа й - чужд и далечен, сякаш се чудеше кой съм и какво прави с мен.
Плашех се от това, в такива моменти ми се искаше да я ударя, да я разтърся, да й изкрещя, че това съм аз, човека, за когото е създадена. Да я събудя от това странно състояние, в което изпадаше и което ме караше да си губя ума. Но когато се опита да ми заговори за това, не поисках да я чуя. Или просто не можах. Виждах как говори, колко е разстроена, но нещо в мен отказваше да улови смисъла на думите.
- Отиваш си... - промълвих, много след като останах сам. Беше си тръгнала много преди това, но не исках да го приема. Сигурно заради съпруга си. Или заради някой друг. Или...
Сякаш имаше някакво значение.
После не помня много. Май пих нещо, но какво - не знам. Исках само да е силно, да разбие мозъка ми на атомчета, да пръсне мислите ми така, че да не могат да се съберат никога повече. От там нататък всичко ми се губи, до събуждането ми в болницата.
Първото, което видях, беше лицето на приятеля ми.
- Не говори - прекъсна мъчителния ми опит да попитам какво се е случило. Още не знаех, че съм шофирал смъртно пиян, и че е цяло чудо дето изобщо съм оцелял, и то без да има други пострадали. - Всичко ще е наред. Всичко ще е наред.
Каза го два пъти, убедително, като че ли повече за да си повярва сам.
- Няма да е - прошепнах, без изобщо да си давам сметка какво правя. Оплаквах се на най-добрият си приятел, че жена му ме е напуснала. - Тя си отиде...
- Недей... - докосна с пръсти устните ми - Разбирам всичко. Но това не е краят.
После стана и тихо излезе, толкова тихо, че се зачудих дали това се случва наистина. И дали наистина беше разбрал.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче от как изобщо започнах да забелязвам другия пол. Убеден съм, че има хора, предопределени да бъдат заедно, каквото и да се случи. Мисля, че това се отнася за нас.
Разделихме се заради една моя глупава пиянска грешка, аз излъгах, тя разбра, и просто си отиде. Опитах се да си я върна, но честно казано, тогава не бях особено настойчив. Давах си сметка, че живота ми се променя - заминавах да уча далеч, и раздялата така или иначе беше неизбежна.
Не я потърсих нито веднъж, тя мен - също. Разбираемо - беше горда, хубава и вероятно много ухажвана. Всъщност почти не се сещах за старите си приятели, но когато завърших и се прибрах, все пак реших да потърся някои от тях. Истината е, че през тези години не успях да създам такива трайни и искрени връзки, каквито бях имал преди.
По някаква странна случайност те бяха първите, които срещнах. Заедно, женени едва от няколко месеца. Не се изненадах, в онзи първи момент това даже ми се видя съвсем логично. Все пак той беше най-близкият ни приятел, като ученици бяхме почти неразделни тримата.
Започнахме да се виждаме редовно, гостувах им, излизахме заедно...почти както едно време.
Бях свидетел на кротката привързаност, трогателно милите ласки, нежното внимание, които непрекъснато проявяваха един към друг. После в един момент, не знам точно кога, реших, че това не е случайно. Вероятно приятелят ми искаше да ми покаже по всякакъв начин, че тази жена в крайна сметка е избрала него, обича го, и сега аз съм третият в нашите отношения. Просто семейният приятел.
Сега, като си помисля, може и да съм грешал, възможно е просто да съм започнал да ревнувам. Защото си давах сметка, че колкото повече време прекарвам с тях, толкова повече се възвръща силата на чувствата ми към нея. Не можех да я приемам само като приятелка. Още по-малко - като жената на най-добрият ми приятел. Исках я, и не знаех дали мога да преодолея това. И дали искам да го преодолея. Цялото ми същество я желаеше, до такава степен, че се страхувах да не е прекалено очевидно.
Оказа се, че за нея е. Един ден поиска да поговорим, каза ми, че е наясно с това, което изпитвам. Познаваше ме твърде добре. Много внимателно и твърдо започна да ми говори неща, които и без нея знаех и виждах. Колко държи на човека до себе си, колко се обичат, колко много споделят заедно. Не бих искал да го разочаровам за нищо на света, нали, не и него, за когото съм повече от брат. Сигурна била, че двамата, с общи усилия, можем да преодолеем тази емоция, и един ден ще бъдем щастливи, че сме го направили.
Господи, помислих си, каква ти емоция. Как да й кажа, че я жадувам по начин, който дори не мога да си обясня. Защото е лудост да не можеш да откъснеш мислите си нито за миг от една жена, която не можеш да имаш. Как да й обясня, че преживявам отново и отново всеки неин жест, усмивка, полъх от нея, защото до такава степен се е сраснала с мен, че дори ден без нея ми се струва изгубен. Самият аз се чувствам изгубен, когато не я виждам. А когато сме тримата ме бодва всяка тяхна проява на нежност, боли ме, че не моите ръце я докосват и не моите устни я целуват.
- Вярвам, че ще запазим толкова ценното си приятелство - чух я, и това беше последното, което ми каза, защото после се изгубих в очите й. В един вълшебен миг тялото й стана част от моето, не зная дали искаше просто да ме прегърне приятелски утешително, но щом веднъж се докоснахме, не успяхме да се разделим. И после вече нямаше как да спрем.
Така започна, и така продължи. Нямаше упреци, съжаления и угризения. Нямахме планове за утре. Изживявахме всеки миг заедно сякаш е подарено късче вечност, само за нас, извън всякакво време и пространство. Когато бяхме тримата се чувствах по-спокоен, нямаше го онова усещане за ревност, защото вече бях разбрал колко съм й нужен. И защото споделяхме нещо, което очевидно никой друг не можеше да ни даде.
Когато започнах да усещам някаква промяна в нея, вместо да поговорим, свих се в себе си. Страхувах се. Никога не разговаряхме за съпруга й, за живота й извън нашата връзка. Бяхме си измислили свят само за нас, какво се случва вън от него не беше толкова съществено. Единственото, от което се боях, беше да не я загубя, да не загубя усещането за нас. Щеше ми се да затворя и двама ни в този наш свят, и да изключа всичко останало. Но знаех, че не е възможно. За това колкото по-различна я усещах, толкова повече се затварях в черупката си, с надеждата, че ако не питам има ли проблем, той ще изчезне от само себе си.
Не изчезна. Изчезваше тя. Чезнеше като сянка, отдалечаваше се. Понякога улавях погледа й - чужд и далечен, сякаш се чудеше кой съм и какво прави с мен.
Плашех се от това, в такива моменти ми се искаше да я ударя, да я разтърся, да й изкрещя, че това съм аз, човека, за когото е създадена. Да я събудя от това странно състояние, в което изпадаше и което ме караше да си губя ума. Но когато се опита да ми заговори за това, не поисках да я чуя. Или просто не можах. Виждах как говори, колко е разстроена, но нещо в мен отказваше да улови смисъла на думите.
- Отиваш си... - промълвих, много след като останах сам. Беше си тръгнала много преди това, но не исках да го приема. Сигурно заради съпруга си. Или заради някой друг. Или...
Сякаш имаше някакво значение.
После не помня много. Май пих нещо, но какво - не знам. Исках само да е силно, да разбие мозъка ми на атомчета, да пръсне мислите ми така, че да не могат да се съберат никога повече. От там нататък всичко ми се губи, до събуждането ми в болницата.
Първото, което видях, беше лицето на приятеля ми.
- Не говори - прекъсна мъчителния ми опит да попитам какво се е случило. Още не знаех, че съм шофирал смъртно пиян, и че е цяло чудо дето изобщо съм оцелял, и то без да има други пострадали. - Всичко ще е наред. Всичко ще е наред.
Каза го два пъти, убедително, като че ли повече за да си повярва сам.
- Няма да е - прошепнах, без изобщо да си давам сметка какво правя. Оплаквах се на най-добрият си приятел, че жена му ме е напуснала. - Тя си отиде...
- Недей... - докосна с пръсти устните ми - Разбирам всичко. Но това не е краят.
После стана и тихо излезе, толкова тихо, че се зачудих дали това се случва наистина. И дали наистина беше разбрал.
Напусна ни Никола Рударов
Италианецът милионер напусна Биг Брадър ...
Защо адвокат Файърстоун напусна Москва
Италианецът милионер напусна Биг Брадър ...
Защо адвокат Файърстоун напусна Москва
А отвореният финал дава възможност всеки читател да довърши историята както сам си избере.
Поздравления и прегръдки!
цитирайПоздравления и прегръдки!
Въпреки противоречивите емоции...
Хубав разказ!
Б.
цитирайХубав разказ!
Б.
... Мастер оф пейн, уловил в дълбокото най-човешката жажда за Любов и сливането на душите-близнаци като екстаз, въпреки всичко и всички, въпреки съдбовността на обстоятелствата.
Чудно! :)))
цитирайЧудно! :)))
Поне опитвам. Твоята със сигурност съм докоснала, зная аз. Е...зависи си от душите. ;)))
Хубава вечер, Славе :)
цитирайХубава вечер, Славе :)
Емоциите много често са противоречиви в случаи като този. Струва ми се ;))
цитирайБлагодаря ти, чудна!
Странно нещо е съдбата, а още по-странно е това, което се случва в нас, въпреки нас.
цитирайСтранно нещо е съдбата, а още по-странно е това, което се случва в нас, въпреки нас.
Много ми хареса! Е, искаше ми се ти да представиш твоята идея за край, но и така е хубаво - поздрави :)
цитирайМоята идея...Когато говорим за мен, става дума за идеи. ;)))
Но на мен пък ми е любопитно какъв край би избрал ти. Хайде опитай, Веско, нали не те мързи чак толкова ;))))
цитирайНо на мен пък ми е любопитно какъв край би избрал ти. Хайде опитай, Веско, нали не те мързи чак толкова ;))))
Сега мога на воля да развихря въобръжението си и да си допиша какъвто си искам край...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Очаквам с нетърпение! Точно си мислех да предложа на всеки, който желае, да опита да допише краят по свой избор. Мисля, че би се получило интересно. Нали? :)))
цитирайИмаше една френска песен преди мнооооого години: " Жената на моя приятел ".
Енрико Масиас, нали !
цитирайЕнрико Масиас, нали !
Може би добрият стар Жо Дасен? Не, не я зная. Многото години не правят нещата по-ясни...:))
Но пък познавам жената на моя приятел /ако приемем, че съпругът може да се нарече приятел, и че аз се познавам...хм, хм...не съм съвсем сигурна/ ;))))
цитирайНо пък познавам жената на моя приятел /ако приемем, че съпругът може да се нарече приятел, и че аз се познавам...хм, хм...не съм съвсем сигурна/ ;))))
Поздрави!...Благодаря!
цитирайИ аз също, миличка! :)))
цитирайА аз се сещам, за един прекрасен френски филм , ако не се лъжа с Мишел Пиколи.Нещата от живота... Човек винаги може да изпадне в подобни ситуации, вечният "любовен триъгълник" Добре си пресъздадала човешките страсти и взаимоотношения.Поздрави за прекрасния разказ.
цитирайДа, точно така - това са просто нещата от живота. Не си спомням филма, но заглавието ми е страшно познато.
Благодаря ти, мила :)))
цитирайБлагодаря ти, мила :)))
Така и не разбрах защо той се е криел (образно казано), когато тя е искала да поговорят, а после се тръшка, че го напускала. Направо ми е мъчно за тази жена - такъв страхлив и нерешителен мъж да залюби, който се крие зад "на мой приятел си жена, ах, недей...":(((
цитирайЕй, Хрис, какви са тези сложнотии, които говориш.
Човек винаги може да се изненада от себе си.
А не ги помниш, / и филма с Мишел Пиколи- чудесен, знаков филм/ и песента, защото са преди теб.
цитирайЧовек винаги може да се изненада от себе си.
А не ги помниш, / и филма с Мишел Пиколи- чудесен, знаков филм/ и песента, защото са преди теб.
Описан майсторски от теб и даващ свобода на въображението. Всеки може да си го продължи по своя си начин. Поздрави
цитирайжестоко е hristam, поздравления...
много ми хареса, много...
цитираймного ми хареса, много...
Хора разни. Когато става дума за "На мой приятел си жена" всичко е възможно. А когато става дума за любов още повече. Обикновено тя усложнява нещата неимоверно много ;)))))
цитирайДобро да е и твоето, Любо. :)
Абе не знам дали са преди моето време. Може да се дължи и на слаба памет. Но пък има някои стари филми, които непременно трябва да бъдат гледани.
Ще опитам :)
цитирайАбе не знам дали са преди моето време. Може да се дължи и на слаба памет. Но пък има някои стари филми, които непременно трябва да бъдат гледани.
Ще опитам :)
Хайде и ти да се включиш, приятелю Влади. Много ще ми е интересно! :)
цитирайИмаш го от мене-не мога нищо да ти откажа. Добре, че изпразних сметката си в швейцарската банка, иначе с тази мека душа :)))))))))))))))))))))))))))
цитирайМного ме зарадва, мила. И ще се радвам, ако решиш да напишеш продължение, както предложиха по-горе.
Сигурна съм, че ще се получи интересно /зная аз какво можеш ;))/
цитирайСигурна съм, че ще се получи интересно /зная аз какво можеш ;))/
О, страшно ме зарадва! Нямам търпение да го видя в блога ти! :)))
цитирай.. Да, това не беше краят, както на неговия живот, така и на връзката с любимата жена! Все още под влиянието на упойката, той едвам долови думи, които го върнаха към живота и наляха небивала енергия във вените му:
- Не ти се сърдя, ... почивай сега .. знаех за вас .. тя никога не е преставала да те обича... Оттеглям се .. развода ще приключи до седмица .. Бъдете щастливи!
цитирай- Не ти се сърдя, ... почивай сега .. знаех за вас .. тя никога не е преставала да те обича... Оттеглям се .. развода ще приключи до седмица .. Бъдете щастливи!
О, Веско, направо ме разби, бе човек! С две изречения подреди живота им по-сполучливо отколкото биха го направили в сапунен сериал. :))))
Наистина ме впечатли и сега го препрочитам с широка лъчезарна усмивка! Създаде ми страхотно настроение! Благодаря ти, приятелю! :)
цитирайНаистина ме впечатли и сега го препрочитам с широка лъчезарна усмивка! Създаде ми страхотно настроение! Благодаря ти, приятелю! :)
Накара ме да се усмихна и даже малко се засрамих от скромност :)) Обожавам хубавите разкази, а ти определено ги умееш..
цитирайМного майсторски написан разказ за "нещата от живота".
И този отворен финал... Всеки може да си допише разказа, по свой начин, защото всеки е преживял някога, някъде преди "сто лета" нещо подобно. Може би не толкова драматично,но винаги с много чуства,емоции,понякога угризения или като при мен - съжаление, че отново послушах разума си и останах за един мъж "жена на пиедестал"...
Отново те поздравявам не само за разказа,но и за стила на писане!
цитирайИ този отворен финал... Всеки може да си допише разказа, по свой начин, защото всеки е преживял някога, някъде преди "сто лета" нещо подобно. Може би не толкова драматично,но винаги с много чуства,емоции,понякога угризения или като при мен - съжаление, че отново послушах разума си и останах за един мъж "жена на пиедестал"...
Отново те поздравявам не само за разказа,но и за стила на писане!
Е, ама не спряхме да се четкаме с теб! Не че не ми харесва...;)))
Благодаря, Веско! Думите ти са страхотен стимул за мен! :)
цитирайБлагодаря, Веско! Думите ти са страхотен стимул за мен! :)
При едни такива взаимоотношения нещата винаги са с две страни, усещането за двойнственост е неизбежно, струва ми се. Много често човек се опитва да бъде разумен, и да вземе най-правилното решение, но това не винаги е възможно. Когато чувствата са твърде силни и нещата излязат извън контрол, опцията "така трябва, така е разумно" обикновено спира да функционира.
А всъщност знае ли някой кое е правилното решение за него? Обикновено знаем кое е по-лесното...
Благодаря ти, хубав лъчезарен ден! :)))
цитирайА всъщност знае ли някой кое е правилното решение за него? Обикновено знаем кое е по-лесното...
Благодаря ти, хубав лъчезарен ден! :)))
Готино!
http://e-literatur.blogspot.com/
цитирайhttp://e-literatur.blogspot.com/
Да,не е възможно да вземеш правилното решение в такива ситуации.
За съжаление/мое и то много голямо/ при мен тази "опция" я няма...
Всъщност винаги съм се съобразявала с моралните норми/правилни или не/ и може би съм пропуснала едни невероятни мигове,но все пак ми остана утехата,че за един мъж съм :"Жена № 1 в живота, защото си остана само мечта..."
Не съм сигурна,че съм доволна от действията си по онова време...
цитирайЗа съжаление/мое и то много голямо/ при мен тази "опция" я няма...
Всъщност винаги съм се съобразявала с моралните норми/правилни или не/ и може би съм пропуснала едни невероятни мигове,но все пак ми остана утехата,че за един мъж съм :"Жена № 1 в живота, защото си остана само мечта..."
Не съм сигурна,че съм доволна от действията си по онова време...
Благодаря! Ей сега ще видя къде ме пращаш ;)))
цитирайзаглавието от Цефул ли го взе?
цитирайbaletlnetpepas написа:
заглавието от Цефул ли го взе?
Не. Бих си позволила това само ако той лично ме помоли ;)))
точно това правим през целия си живот. А тази любов особено "забранената" идва така внезапно и така бълзо изтрива всичко, което сме учили. Всичко остава някъде там назад в теорията...
цитираймного любовна,много любовно разказана!
И след N-ти прочит!
Поздрави!
цитирайИ след N-ти прочит!
Поздрави!
и всеки отново я преоткрива...
Браво, Хриси, роден психолог си...
и хубаво пишеш.
цитирайБраво, Хриси, роден психолог си...
и хубаво пишеш.
Точно така е. И няма възраст, която предпазва от това. За щастие или пък не... ;)))
цитирайРадвам се, че толкова те е развълнувала!
Винаги съм щастлива, когато успея да доставя удоволствие. :)))
цитирайВинаги съм щастлива, когато успея да доставя удоволствие. :)))
Хубаво е, че пак си тук, Руми. И че намираш написаното от мен за интересно.
Благодаря ти :)))
цитирайБлагодаря ти :)))
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
