с идеята за продължение на "Жена ти ме напусна".  Вече прочетох интригуващия финал на  kalin8 , и ще се радвам да прочета и други варианти по темата :))))
Диджеят /djgator/  беше малко по-лаконичен, но пък финалът му бе така оптимистичен, че не мога да не го отбележа :

".. Да, това не беше краят, както на неговия живот, така и на връзката с любимата жена! Все още под влиянието на упойката, той едвам долови думи, които го върнаха към живота и наляха небивала енергия във вените му:
- Не ти се сърдя, ... почивай сега .. знаех за вас .. тя никога не е преставала да те обича... Оттеглям се .. развода ще приключи до седмица .. Бъдете щастливи!"

Очаквам още идеи за финал. Хайде, че нямам търпение ;))))
И ще допълвам този постинг /надявам се/ :)))

А ето и нещо съвсем прясно от невероятната wonder, която познавах само като поетеса. Един  съвършено нов поглед, който лично мен много ме впечатли.
Wonder, изненада ме, момиче! :)))



"Първото, което видях, беше лицето на приятеля ми.
- Не говори - прекъсна мъчителния ми опит да попитам какво се е случило. Още не знаех, че съм шофирал смъртно пиян, и че е цяло чудо дето изобщо съм оцелял.
- Жена ти ме напусна... - прошепнах, без изобщо да си давам сметка какво правя. Казвах го на най-добрият си приятел. - Тя си отиде...
- Да, отиде си. Напусна и двама ни. Може би не трябваше да я качваш пиян в колата си. – и отчаянието рукна от очите му миг преди да спре собственото ми сърце."

А ето и basst /благодаря ти :)/ :


..... Загледах се след него и в затворената зад гърба му врата! До нея стоеше сгънат на четири лист хартия. Беше паднал от джоба му, може би... С мъка станах и стиганах до него. Наведох се, взех го и го отворих. Беше от нея. Редовете се размазаха пред очите ми, не виждах, не исках да възприема написаното..... "Прощавай. Не мога да живея повече така. Не мога да деля любовта си. Не мога да имам и двама ви. Затова си отивам......"

Разбира се, няма да е същото /тоест литературата би страдала жестоко, а покрай нея и ние :)))/, ако не се бе включил  оригиналният както винаги  papadok. Лично аз го прочетох с голям интерес. Препоръчвам го, все още в оригинал :)))))

Щастлива съм, че се появи и сладкодумната kass, с нейният чист и светъл финал. Каквото е сърцето ти, мило момиче, убедена съм! :)

"- Няма да е, прошепнах, без изобщо да си давам сметка какво правя. Оплаквах се на най-добрият си приятел, че жена му ме е напуснала. - Тя си отиде...
- Недей...-докосна с пръсти устните ми - Разбирам всичко. Но това не е краят.
После стана и тихо излезе, толкова тихо, че се зачудих дали това се случва наистина. И дали наистина беше разбрал.
Може ли жена да обича двама? Може, макар и по различен начин, но сега тя трябваше да избере. И избра да запази любовта. Остана при съпруга си, знаеше, че това е единствения начин да запази мечтата и вярата в онази чиста, истинска и искрена любов между нея и най-добрият му приятел."

... никога не оспорвам Авторовия усет за нещата в собствения му разказ.

Да? Ами давай, де! Толкова ще ми е интересно да те прочета и в проза, чудна! /всъщност може и в стихове, както предпочиташ/.
Ще се радвам, ако го направиш! :)))

Първото, което видях, беше лицето на приятеля ми.
- Не говори - прекъсна мъчителния ми опит да попитам какво се е случило. Още не знаех, че съм шофирал смъртно пиян, и че е цяло чудо дето изобщо съм оцелял.
- Жена ти ме напусна... - прошепнах, без изобщо да си давам сметка какво правя. Казвах го на най-добрият си приятел. - Тя си отиде...
- Да, отиде си. Напусна и двама ни. Може би не трябваше да я качваш пиян в колата си. – и отчаянието рукна от очите му миг преди да спре собственото ми сърце.

"..... Загледах се след него и в затворената зад гърба му врата! До нея стоеше сгънат на четири лист хартия. Беше паднал от джоба му, може би... С мъка станах и стигнах до него. Наведох се, взех го и го отворих. Беше от НЕЯ. Редовете се размазаха пред очите ми, не виждах, не исках да възприема написаното.....Стената стана моята опора... "Прощавай. Не мога да живея повече така. Не мога да деля любовта си. Не мога да имам и двама ви. Затова си отивам......"

- Няма да е - прошепнах, без изобщо да си давам сметка какво правя. Оплаквах се на най-добрият си приятел, че жена му ме е напуснала. - Тя си отиде...
- Недей... - докосна с пръсти устните ми - Разбирам всичко. Но това не е краят.
После стана и тихо излезе, толкова тихо, че се зачудих дали това се случва наистина. И дали наистина беше разбрал...
Може ли жена да обича двама? Може, макар и по различен начин, но сега тя трябваше да избере. И избра да запази любовта. Остана при съпруга си, знаеше, че това беше единствения начин да запази мечтата и вярата в онази истинска, чиста и искрена любов, между нея и най-добрия му приятел...

Мноо ме напрудри в поста си бе. :)))))) Да не съм ти обещал нещо от последната шестица, дето я улучих /тук следва замислена, ама много замислена емотиконка, оти парите от подледната шестица са за ламборджинито :))))))))))))))) /

Шестица? Ламборджини?...
Владииии...ехооооо...събуди се.
Или пък не, я си посънувай още, сигурно ти е много хубаво! :)))))))

Не трябва да го казвам на всеослушание, ще си имам неприятности. Права си. Благодаря ти приятелко за загрижеността :)))))))))))))))))