Постинг
10.10.2009 16:39 -
Момичето с най-красивите очи
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 6537 Коментари: 40 Гласове:
Последна промяна: 10.10.2009 16:42
Прочетен: 6537 Коментари: 40 Гласове:
24
Последна промяна: 10.10.2009 16:42
Ако трябва да съм искрена, сложих лещите най-вече от суета.
Вярно, очите ми се уморяват при по-голямо натоварване и имам малко над диоптър и половина късогледство, но за целта очилата ми вършеха работа. Рекламата обаче ми се стори интересна, цената - напълно приемлива, а най-вече ми се искаше да видя как бих изглеждала със сини очи. Убедена бях, че съчетанието с тъмната ми коса ще е много удачно.
Свикнах да ги нося и поддържам без никакви проблеми. Наистина беше голямо удобство, мога да кажа, че виждах света по един нов начин и това ме караше да се чувствам чудесно. Но още по-впечатляващо беше това, че и хората наоколо ме виждаха в нова светлина. Не предполагах, че една толкова малка корекция на цвета на очите може да доведе до подобни промени.
Никога не съм имала самочувствието на хубаво момиче, макар да имам приятно излъчване. Просто съм ужасно срамежлива, никога не съм умеела да флиртувам и когато съм привличала нечие внимание повече съм се притеснявала, отколкото ласкаела. Поради тази причина нямах и много приятели - вероятно бях скучна дори на момичетата, с които бях по-близка.
Лещите промениха живота ми драстично.
В началото естествено си мислех, че е заради цвета - този наситен нюанс на синьото наистина правеше погледа ми магнетичен. Доставяше ми огромна наслада да се взирам в огледалото, изглеждах фантастично. Колко нарцистично, мислех си с усмивка, май се влюбвам в самата себе си.
Чак след време започнах да изпитвам някаква неясна тревога. Разбирах, че в това има нещо повече от чисто визуално удовлетворение. Давах си сметка, че започвам да се пристрастявам към усещането за новата си визия, и че това неусетно ме променя.
Въздействието върху околните беше много силно, достатъчен бе само един мой поглед, и виждах как лицата им засияваха. Първоначално се ласкаех с мисълта, че предвизвиквам интерес и възхищение. После забелязах, че се държат като зомбирани. Не можеха да откъснат поглед от очите ми, не чуваха и не виждаха какво става наоколо. Изпадаха в някакво странно състояние на преклонение, като че ли през очите ми се докосваха до една висша сила, която контролираше разума им.
Това е абсурдно, самоубеждавах се, няма как да е възможно подобно нещо. Та това са просто едни цветни лещи, купени от обикновен очен кабинет. На няколко пъти ми мина през ума, че няма да е лошо да отида и да споделя всичко случващо се с офталмолога, от когото ги купих. Но желанието за това като че ли все повече избледняваше, май си търсех извинение да не го направя. Мисля, че беше някакъв подсъзнателен страх. От това, което бих могла да науча, или от това, че магията може да се развали...
Една сутрин все пак си наложих да мина оттам, макар да не бях сигурна дали изобщо ще се реша да вляза. Оказа се, че притесненията ми са били напразни - кабинета изобщо го нямаше, сякаш никога не е съществувал. На негово място понастоящем се намираше невзрачно квартално магазинче, а когато влязох и попитах за очния кабинет, дебелата мустаката продавачка без дори да ме погледне ми съобщи, че имам грешка. Магазинчето си било тук от години, а в квартала никога не е имало подобен кабинет.
- Не може да бъде! - възкликнах несъзнателно, и жената ми хвърли един крайно отегчен поглед. В следващия миг видях как по лицето й плъзва познатото възторжено изражение и побързах да изляза. Истината е, че изпитах огромно облегчение. Липсата на каквато и да било информация за кабинета слагаше край на всичките ми терзания. Какво значение имаше какво точно се случва с мен, след като това ми харесваше? Никога преди не бях предизвиквала такъв интерес, познати и непознати се прехласваха по мен и бях заобиколена от обожатели, готови на всичко за един мой поглед. Преди това би ме смущавало, но сега приемах новите обстоятелства около моята особа с все по-нарастващ интерес. Бях ненаситна на хорското внимание и обожание, нещо повече - исках все повече и повече. Започнах да ставам капризна, властна и суетна като световна знаменитост. Казано накратко - изгубвах собствения си облик, без дори да си давам сметка за това.
Когато вечер свалях лещите избягвах да се поглеждам в огледалото. Без тях срещу себе си виждах едно сиво и безлично същество, с което не исках да имам нищо общо. Не исках да приема, че това съм аз. Аз бях жената с божествения поглед, която можеше да има всичко, стига само да си го поиска.
Лещите бяха станали онази част от мен, без която вече не можех да си представя съществуването си. Ако в началото слагането им бе нещо като ритуал, свещенодействие, след което се превръщах в богиня, сега вече бе нещо напълно закономерно и естествено като дишането. И също така жизненоважно.
За това не разбрах как допуснах онзи младеж да ме види без тях онази вечер. Сигурно защото тогава бях твърде уморена и за първи път от много време насам се бях прибрала рано, с нагласата да изкарам една спокойна вечер в къщи.
Бях задрямала пред телевизора, когато на вратата се позвъни. Не бях съвсем будна, когато отидох да видя кой е, сигурно за това и отворих още преди да разбера, че човека отвън не търси мен. Беше някаква банална грешка, упътих го към горния етаж, и понечих да затворя, когато видях как ме гледа. Познавах този поглед и дори нямаше да обърна внимание, ако не се бях сетила за лещите. Бях ги свалила още щом се прибрах.
Стоях без да помръдна зад вратата, и не знаех какво да мисля. Чувствах нещо различно, което ме правеше несигурна и объркана. Изпитвах и едно странно вълнение, което в никакъв случай не беше неприятно, но не можех да си го обясня и това ме притесняваше. За първи път от много време насам някой ме виждаше без лещите и въпреки това ме гледаше с интерес и се усмихваше. Какво му ставаше на този мъж, за Бога? Сляп ли беше?
Това не ми излезе от ума цяла вечер, а на другата сутрин отново се събудих с мисълта за него. Всъщност не престанах да мисля за него през цялото време, чак докато няколко дни по-късно не се засякохме пред входа.
Е, помислих си не без задоволство, хайде да те видим сега, красавецо. След което го погледнах право в очите и му отправих най-милата си усмивка. Знаех безпогрешно как действа това.
Той ме погледна бегло и спокойно продължи нагоре. Я стига, тръснах глава невярващо, и тръгнах бързо след него по стълбите, твърдо решена да разбера какво не е наред. На моя етаж се спря, а после, за мое учудване, колебливо се приближи до вратата на апартамента ми и позвъни.
- Кого търсите? - попитах и явно го стреснах, защото се обърна рязко и ме изгледа смутено.
- Ами... - започна несигурно, а после се оживи - вие тук ли живеете? - и още преди да мога да реагирам изобщо, продължи - Там е работата, че дори не знам името й, но много бих искал да я видя отново. Макар че ми е неудобно да я притеснявам...но... - усмивката внезапно огря лицето му и се спотаи в ъгълчетата на устните му - Може би вие я познавате. Тя е момичето с най-красивите очи, които съм виждал.
Вярно, очите ми се уморяват при по-голямо натоварване и имам малко над диоптър и половина късогледство, но за целта очилата ми вършеха работа. Рекламата обаче ми се стори интересна, цената - напълно приемлива, а най-вече ми се искаше да видя как бих изглеждала със сини очи. Убедена бях, че съчетанието с тъмната ми коса ще е много удачно.
Свикнах да ги нося и поддържам без никакви проблеми. Наистина беше голямо удобство, мога да кажа, че виждах света по един нов начин и това ме караше да се чувствам чудесно. Но още по-впечатляващо беше това, че и хората наоколо ме виждаха в нова светлина. Не предполагах, че една толкова малка корекция на цвета на очите може да доведе до подобни промени.
Никога не съм имала самочувствието на хубаво момиче, макар да имам приятно излъчване. Просто съм ужасно срамежлива, никога не съм умеела да флиртувам и когато съм привличала нечие внимание повече съм се притеснявала, отколкото ласкаела. Поради тази причина нямах и много приятели - вероятно бях скучна дори на момичетата, с които бях по-близка.
Лещите промениха живота ми драстично.
В началото естествено си мислех, че е заради цвета - този наситен нюанс на синьото наистина правеше погледа ми магнетичен. Доставяше ми огромна наслада да се взирам в огледалото, изглеждах фантастично. Колко нарцистично, мислех си с усмивка, май се влюбвам в самата себе си.
Чак след време започнах да изпитвам някаква неясна тревога. Разбирах, че в това има нещо повече от чисто визуално удовлетворение. Давах си сметка, че започвам да се пристрастявам към усещането за новата си визия, и че това неусетно ме променя.
Въздействието върху околните беше много силно, достатъчен бе само един мой поглед, и виждах как лицата им засияваха. Първоначално се ласкаех с мисълта, че предвизвиквам интерес и възхищение. После забелязах, че се държат като зомбирани. Не можеха да откъснат поглед от очите ми, не чуваха и не виждаха какво става наоколо. Изпадаха в някакво странно състояние на преклонение, като че ли през очите ми се докосваха до една висша сила, която контролираше разума им.
Това е абсурдно, самоубеждавах се, няма как да е възможно подобно нещо. Та това са просто едни цветни лещи, купени от обикновен очен кабинет. На няколко пъти ми мина през ума, че няма да е лошо да отида и да споделя всичко случващо се с офталмолога, от когото ги купих. Но желанието за това като че ли все повече избледняваше, май си търсех извинение да не го направя. Мисля, че беше някакъв подсъзнателен страх. От това, което бих могла да науча, или от това, че магията може да се развали...
Една сутрин все пак си наложих да мина оттам, макар да не бях сигурна дали изобщо ще се реша да вляза. Оказа се, че притесненията ми са били напразни - кабинета изобщо го нямаше, сякаш никога не е съществувал. На негово място понастоящем се намираше невзрачно квартално магазинче, а когато влязох и попитах за очния кабинет, дебелата мустаката продавачка без дори да ме погледне ми съобщи, че имам грешка. Магазинчето си било тук от години, а в квартала никога не е имало подобен кабинет.
- Не може да бъде! - възкликнах несъзнателно, и жената ми хвърли един крайно отегчен поглед. В следващия миг видях как по лицето й плъзва познатото възторжено изражение и побързах да изляза. Истината е, че изпитах огромно облегчение. Липсата на каквато и да било информация за кабинета слагаше край на всичките ми терзания. Какво значение имаше какво точно се случва с мен, след като това ми харесваше? Никога преди не бях предизвиквала такъв интерес, познати и непознати се прехласваха по мен и бях заобиколена от обожатели, готови на всичко за един мой поглед. Преди това би ме смущавало, но сега приемах новите обстоятелства около моята особа с все по-нарастващ интерес. Бях ненаситна на хорското внимание и обожание, нещо повече - исках все повече и повече. Започнах да ставам капризна, властна и суетна като световна знаменитост. Казано накратко - изгубвах собствения си облик, без дори да си давам сметка за това.
Когато вечер свалях лещите избягвах да се поглеждам в огледалото. Без тях срещу себе си виждах едно сиво и безлично същество, с което не исках да имам нищо общо. Не исках да приема, че това съм аз. Аз бях жената с божествения поглед, която можеше да има всичко, стига само да си го поиска.
Лещите бяха станали онази част от мен, без която вече не можех да си представя съществуването си. Ако в началото слагането им бе нещо като ритуал, свещенодействие, след което се превръщах в богиня, сега вече бе нещо напълно закономерно и естествено като дишането. И също така жизненоважно.
За това не разбрах как допуснах онзи младеж да ме види без тях онази вечер. Сигурно защото тогава бях твърде уморена и за първи път от много време насам се бях прибрала рано, с нагласата да изкарам една спокойна вечер в къщи.
Бях задрямала пред телевизора, когато на вратата се позвъни. Не бях съвсем будна, когато отидох да видя кой е, сигурно за това и отворих още преди да разбера, че човека отвън не търси мен. Беше някаква банална грешка, упътих го към горния етаж, и понечих да затворя, когато видях как ме гледа. Познавах този поглед и дори нямаше да обърна внимание, ако не се бях сетила за лещите. Бях ги свалила още щом се прибрах.
Стоях без да помръдна зад вратата, и не знаех какво да мисля. Чувствах нещо различно, което ме правеше несигурна и объркана. Изпитвах и едно странно вълнение, което в никакъв случай не беше неприятно, но не можех да си го обясня и това ме притесняваше. За първи път от много време насам някой ме виждаше без лещите и въпреки това ме гледаше с интерес и се усмихваше. Какво му ставаше на този мъж, за Бога? Сляп ли беше?
Това не ми излезе от ума цяла вечер, а на другата сутрин отново се събудих с мисълта за него. Всъщност не престанах да мисля за него през цялото време, чак докато няколко дни по-късно не се засякохме пред входа.
Е, помислих си не без задоволство, хайде да те видим сега, красавецо. След което го погледнах право в очите и му отправих най-милата си усмивка. Знаех безпогрешно как действа това.
Той ме погледна бегло и спокойно продължи нагоре. Я стига, тръснах глава невярващо, и тръгнах бързо след него по стълбите, твърдо решена да разбера какво не е наред. На моя етаж се спря, а после, за мое учудване, колебливо се приближи до вратата на апартамента ми и позвъни.
- Кого търсите? - попитах и явно го стреснах, защото се обърна рязко и ме изгледа смутено.
- Ами... - започна несигурно, а после се оживи - вие тук ли живеете? - и още преди да мога да реагирам изобщо, продължи - Там е работата, че дори не знам името й, но много бих искал да я видя отново. Макар че ми е неудобно да я притеснявам...но... - усмивката внезапно огря лицето му и се спотаи в ъгълчетата на устните му - Може би вие я познавате. Тя е момичето с най-красивите очи, които съм виждал.
ти нямаш нужда от такива лещи :))))
цитирайима много човешки,как да кажа, желания и ти си описала по много убедителен начин едно от тях...Фантастичния елемент отново е прекрасно вплетен...
Ей! Аз съм можел и да пиша дълго!!!
Б.
цитирайЕй! Аз съм можел и да пиша дълго!!!
Б.
gothic написа:
ти нямаш нужда от такива лещи :))))
Мда...Да се чуди човек ти пък отде знаеш, след като не съм ти виждала очите?! ;))))
Това "Хареса ми, Хрис..." вече знам, че компютърът ти сам го пише. Обаче останалото наистина си е рекорд за теб! :)))))
Благодаря, Борис, винаги ми е приятно че ме четеш :)
цитирайБлагодаря, Борис, винаги ми е приятно че ме четеш :)
hristam написа:
Мда...Да се чуди човек ти пък отде знаеш, след като не съм ти виждала очите?! ;))))
gothic написа:
ти нямаш нужда от такива лещи :))))
Мда...Да се чуди човек ти пък отде знаеш, след като не съм ти виждала очите?! ;))))
Имам кристално кълбо :)))))
gothic написа:
Имам кристално кълбо :)))))
hristam написа:
Мда...Да се чуди човек ти пък отде знаеш, след като не съм ти виждала очите?! ;))))
gothic написа:
ти нямаш нужда от такива лещи :))))
Мда...Да се чуди човек ти пък отде знаеш, след като не съм ти виждала очите?! ;))))
Имам кристално кълбо :)))))
Очевидно!!! :))))
когато човек повярва в себе си и добие самочувствие!
Очите на другите са огледалона нашето собствено самочувствие!
Поздрави Хрис!
цитирайОчите на другите са огледалона нашето собствено самочувствие!
Поздрави Хрис!
Може и така да е. А е възможно да са нужни само едни очи - очите на влюбения - за да откриеш, че нямаш нужда от вълшебни лещи, за да се чувстваш красива.
Винаги се радвам, когато ми гостуваш, кроти :)))
цитирайВинаги се радвам, когато ми гостуваш, кроти :)))
За това и се отбивам на гости. Само дето ми е трудно да пиша коментари под поезия...
цитирайИскаш ли да ти издам една тайна - и на мен ми е трудно да пиша коментари под поезия. За това по-често пиша рими под поезия, с надеждата номера да мине :)))))))
цитирайсъс зелен оттенък не мога се отърва от обожатели, а съм на възраст вече, не може така!:)))))))
Това в кръга на шегата.А, сега сериозно:
Понякога не можем да оценим собствените си достойнства, все ни се иска да приличаме на този или онзи, да бъдем такива, каквито не сме, само и само да привлечем внимание.А красивите, истинските неща ги носим в нас.Просто трябва да повярваме в себе си.
:)))
Поздрави, Крис!
цитирайТова в кръга на шегата.А, сега сериозно:
Понякога не можем да оценим собствените си достойнства, все ни се иска да приличаме на този или онзи, да бъдем такива, каквито не сме, само и само да привлечем внимание.А красивите, истинските неща ги носим в нас.Просто трябва да повярваме в себе си.
:)))
Поздрави, Крис!
Никак не ми се удава мерената реч!
цитирайДа, да. Добрата новина е, че рано или късно все се намира някой, който приятно да те изненада :))))))
/а за неприятните изненади не рядко сме си виновни точно самите ние, ама хайде да не задълбавам/
Страшно се радвам, че ми се усмихна, слънчице :)))
цитирай/а за неприятните изненади не рядко сме си виновни точно самите ние, ама хайде да не задълбавам/
Страшно се радвам, че ми се усмихна, слънчице :)))
Голяма работа. По-важното е да ти се отдава цялата останала :)))))))/в което не се съмнявам изобщо/ ;))
цитирайТози разказ за пореден път потвърждава мнението ми, че няма по-красива от естествената красота.
цитирайтъкмо бях решила да си купя сини лещи...
цитирайНяма, да. Стига да е не само естествена, но и да е красота ;)))))
Радвам ти се много, малко приятелче! :)
цитирайРадвам ти се много, малко приятелче! :)
elinora написа:
тъкмо бях решила да си купя сини лещи...
Е, значи е време да поразмислиш. И се ослушвай кой звъни на вратата :)))
19.
ploudinperper -
И аз съм виждал такова момиче.
10.10.2009 22:16
10.10.2009 22:16
Ах, тази суета!
цитирайЧовек трябва да обича себе си, за да го харесат и другите...Благодаря ти за хубавите мигове, удоволствие е да те чета.
цитирайИ? Разкажи де ;))))
цитирайТрябва да се обича, разбира се, а ако и някой друг вземе да го заобича, ама ей тъй, както си е съвсем натурален, тогава му е спукана работата :)))))))))
искам да кажа, това е смисълът на всичко, според мен
Сияен ден, мила! :)
цитирайискам да кажа, това е смисълът на всичко, според мен
Сияен ден, мила! :)
Понякога красивото в себе си не го забелязваме. По-вярно е, че е достатъчно друг /или друга /, да го забележи !
цитирайПоздрави, Любо!
АЗ забелязвам красивото, да знаеш! Е, като че ли най-вече в себе си, ма то е защото тук има много :))))))))
цитирайАЗ забелязвам красивото, да знаеш! Е, като че ли най-вече в себе си, ма то е защото тук има много :))))))))
Сигурен съм !
цитирайИскаше ми се сами и вживота да се случваха наистина такива неща ... :(
Поздрави за майсторското перо :)))
:)
цитирайПоздрави за майсторското перо :)))
:)
darkenedangel написа:
Искаше ми се сами и вживота да се случваха наистина такива неща ... :(
Поздрави за майсторското перо :)))
:)
Поздрави за майсторското перо :)))
:)
Ами те се случват. ;)))
Но все пак не ти препоръчвам точно тези лещи :)))
Все пак, припомни си къде е този магазин за най - очароващите лещи? И ми се обади на лични. :)
цитирайВ коментарите е казано всичко, което и аз искам да кажа. (не се измъквам - само за да не се повтарят едни и същи неща).
Една голяма прегръдка от мен!
цитирайЕдна голяма прегръдка от мен!
Поздравявам те!
цитирайinjir написа:
Все пак, припомни си къде е този магазин за най - очароващите лещи? И ми се обади на лични. :)
Ах тииии, не се отказваш лесно май! :))))
Заради теб сега ще трябва да измисля и цял магазин за очароващи лещи ;))))))
За мен е удоволствие просто да зная, че си ме прочела, Славе. Останалото е просто...прегръдката от мен ;)))
цитирайБлагодаря ти, че беше при мен.
И заповядай отново! :)
цитирайИ заповядай отново! :)
Заинтригуващо беше с несъществуващия магазин
цитирайЕ това му е хубавото, че човек не знае какво го очаква в края ;))))
цитирайсъс разказа си поставяш един много сериозен въпрос пред читателя. Не зная, дали точно това ти е било целта, но въпросът за собственото ни самочувствие и отношенията с околните, породени от него, за мене е доста интересна тема. Поднесено по твоя красив начин, вече си е и удоволствие :) Поздрави на момичето с най-красивите очи:)
цитирайЗдравей, читателю!
И аз не знам дали точно това ми е била целта, когато пиша нещо, не си поставям точно определени цели, тоест не си казвам дълбокомислено "Мдаааа, а сега ще напиша нещо с еди какво си послание, за да накарам читателя да се замисли". А може би така се прави, а...;)))
Поздрави от момичето с красиви очи :)))
цитирайИ аз не знам дали точно това ми е била целта, когато пиша нещо, не си поставям точно определени цели, тоест не си казвам дълбокомислено "Мдаааа, а сега ще напиша нещо с еди какво си послание, за да накарам читателя да се замисли". А може би така се прави, а...;)))
Поздрави от момичето с красиви очи :)))
Обикновено пишещият изразява с други средства, не чрез детайлен анализ, собствените си подсъзнателни усещания. Това и прави художествените произведения по-предпочитано четиво, отколкото литературните анализи на критиците ;)
Но темите за размисъл си остават, независимо от факта, че не са написани с големи букви под заглавието ;)
Поздрави на момичето с най-красивите очи :)
цитирайНо темите за размисъл си остават, независимо от факта, че не са написани с големи букви под заглавието ;)
Поздрави на момичето с най-красивите очи :)
съм съгласна с теб. Което, въпреки че е малко странно, поради факта, че почти не се случва, е всъщност съвсем искрено в случая. Моите уважения към точно подбраните думи, сър /особено поздрава е много силен :))))))/
цитирайНо не тези лещи, които си слага другия на очите, а тези, които му "монтираме" ние в собственото си въображение. Говоря за склонността да си измисляме някого и после да харесваме, да се влюбваме и да обичаме тази наша измислица.
Оттам е и израза: "Искам някой да ме обича такъв/такава, какъвто/каквато съм!"
Но работата е там, че или те обичат, какъвто си, или изобщо не те обичат Обичта не може да има за обект измислицата и синия поглед от лещите.
Поздравления за измислицата ти - истинска си е!
цитирайОттам е и израза: "Искам някой да ме обича такъв/такава, какъвто/каквато съм!"
Но работата е там, че или те обичат, какъвто си, или изобщо не те обичат Обичта не може да има за обект измислицата и синия поглед от лещите.
Поздравления за измислицата ти - истинска си е!
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш