Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2009 15:21 - Ами сега?
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 5984 Коментари: 42 Гласове:
23


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Аз съм един обикновен кротък човек на средна възраст. Такива като мен ги наричат "странни птици", но нямам представа защо. Мразя конфликтите, предпочитам уединението,  и самотата изобщо не ме плаши. От тези хора съм, които в магазина  безпроблемно ги пререждат и обикновено  забравят да им върнат рестото. Ако пък се случи  на такъв като мен да посети заведение, то задължително му поднасят остатъците от  снощния банкет и му  надписват сметката.
Изглежда  ми е изписано на лицето, че  бих преглътнал всичко, само и само да не влизам в неприятни спорове и да не ставам център на внимание. Това ме ужасява. Харесва ми да минавам през живота си леко, хрисимо и съвсем незабележимо. И общо взето се справям.
Бях съвсем млад, когато  научих, че един от най-сериозните източници на всякакви неудобства са жените. От тогава старателно избягвам контактите с този пол. Това  ми се отдава лесно, като се има предвид вродената ми незабележителност и неконтактност. Дори и най-закъсалата стара мома не би направила опит да   ме примами, което  ми осигурява нужното спокойствие и свобода.
Ставал съм неволен свидетел на  толкова  притеснителни ситуации, споделяни от колеги относно любимите им половинки, че  се чувствам истински късметлия. Честно казано, за мен странни птици са такива като младия ми колега, който постоянно се рови в сайтове за запознанства и е склонен  към безразборни контакти с непознати жени. От опит зная, че рано или късно такива като него завършват зле. Обикновено в един момент  им се налага да се обвържат, и докато се усетят със свободата им е свършено.
Точно за това изобщо не припарвам до такива места. Влизам в нета единствено за да си върша пряката работа, и понякога да прочета новините.  
За това и не разбрах как попаднах в онзи сайт онази вечер. Имам впечатлението, че по-скоро той попадна на мен. Всичко си беше както обикновено, когато изведнъж вместо обичайната новинарска страница пред мен затрептя ярък надпис - "Намери своята половинка сега!". Някаква глупава грешка, помислих си, и побързах да затворя страницата, но не се получи. Буквите нахално продължаваха да пусират пред очите ми, и реших да рестартирам. Надписа се появи веднага след като екрана светна. Това започна да ме озадачава дори повече, отколкото да ме изнервя. В мен започна да набъбва  едно странно любопитство, което ме плашеше, но  не можех да го потисна.
Докато се усетя вече четях указанията: " Попълнете следната анкета и продължете". Искаха се данни за пола, възрастта, професията, любими занимания...
"Ама че работа, що за глупост е това" -  скръцнах мислено със зъби и попълних анкетата. Не можех да повярвам, че се занимавам с това.
Следващата стъпка беше  въпрос относно моите предпочитания към евентуалната партньорка. Тук вече не се сдържах и нервно се изсмях. Имах усещането, че някой си прави лоша шега с мен. Е, добре, хрумна ми, и аз мога да се шегувам. Започнах да попълвам дори без да мисля. А и нямаше върху какво толкова да се замислям, разбира се, при мен изобщо не можеше да става дума за каквито и да било предпочитания в тази посока. Но пък имах чувството, че ще се позабавлявам, което беше ново за мен и ми харесваше.
Точно бях приключил и се готвех да продължа, когато чух, че някой блъска по входната врата. Беше доста необичайно - мен рядко ме търсеха, но дори и когато го правеха за целта си имаше звънец. В бързината се ударих в ръба на шкафа и  чак тогава забелязах колко е тъмно. Странно как не съм забелязал и не съм светнал лампата.
Отвън дочух кресливия глас на съседката от дясно. Беше една досадна стара мома, която имаше лошия навик от време на време да ме притеснява за щяло и нещяло, макар ясно да й бях дал да разбере колко ми е неприятно това.
- Аз съм, аз съм, съседе! - чух за пореден път, сякаш  можех да не не го разбера по шума, който вдигна. Държеше свещ и изглеждаше нервна. - Не мога да се свържа с енергото, а няма ток повече от половин час. Та звъннах да попитам дали не знаеш нещо...
- Нищо не знам - казах машинално, а после се сепнах. - При мен има ток.
Последното  прозвуча някак въпросително, защото  изведнъж ме осени  странно съмнение.  Изглежда - нея също, защото решително ме изблъска от вратата и  се опита да светне лампата в коридора. Не светна.
Дори на бледата светлина на свещта забелязах възмутения й поглед. Явно реши, че просто  не ми се занимава с нея, което наистина беше така. Но в случая   най-малко това ме притесняваше. Хукнах към стаята дори без да затварям вратата, в тъмното пак нацелих шкафа, този път с другия  крак.
Стаята сияеше от меката светлина на монитора, но още по-сияйно беше създанието на екрана.  От изненада залитнах върху бюрото и съборих  настолната лампа.
- Хубава работа! Що за обноски са това?! - сепна ме заядливия глас на съседката, вмъкнала се нахално зад гърба ми. Говореше на мен, но очите й шареха из стаята, търсейки някакви улики срещу мен.
Инстинктивно застанах пред екрана, но с крайчеца на окото си мярнах, че е тъмен. Обърнах се - да, наистина беше изгаснал. А изобщо не се бях докосвал до компютъра.
Не знам как успях да прозвуча членоразделно, но измърморих нещо, което я накара да ме остави  най-сетне на мира. Малко след това дойде и тока, но когато включих компютъра  образа на младата жена  не се появи.  Не успях да открия и въпросния сайт, макар да го търсих часове наред.
Никога преди не се бях чувствал толкова объркан и разтревожен, и изобщо не знаех какво да предприема. Защото  на екрана, макар и за секунда само, бях зърнал образа на привлекателната млада колежка от съседния отдел, с която се надпреварваха да флиртуват от как се беше появила.




Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - Дааааааа...
13.12.2009 15:55
Човек не може да се отрече от същността си, каквото и да говори.
Поздрави, Хрис!
цитирай
2. анонимен - Ей hristam влаковете са направени за да се возят пътници в тях.
13.12.2009 16:48
Побързай за да си вземеш и билет. Щот да не те свали кондуктора/ката/ преди да си започнал /а/ да се наслаждаваш на пътуването. То по това ЖП е голямо чукане и тракане. Да не се окаже, че е залуду целият този шум. Успех човече стига си спал качвай се на влака.!
цитирай
3. injnina - Поздрави!
13.12.2009 16:57
Интернет разкрепостява наистина и дава възможност на човека да открие истинската си същност!
Хареса ми този разказ с неочаквани обрати!
Лека вечер!
цитирай
4. hristam - mamas - Дааааааа...
13.12.2009 17:04
Или казано по друг начин - човек никога не знае отде какво ще му дойде :))))

Гуш :)
цитирай
5. hristam - krystev - Ей hristam влаковете са направени за да се возят пътници в тях.
13.12.2009 17:04
Хей, Кръстев, кажи това на героя ми. Аз само го измислих ;)))
цитирай
6. hristam - injnina - Поздрави!
13.12.2009 17:05
Благодаря ти, хубава вечер и на теб.
И внимавай с нета ;)))
цитирай
7. lubara - Поздрави, hristam !
13.12.2009 17:39
Ами то си е ясно. Нямало сайта, ама колежката я има , нали !
Да живее реалния, а не виртуалния свят!
цитирай
8. hristam - lubara - Поздрави, hristam !
13.12.2009 17:49
lubara написа:
Ами то си е ясно. Нямало сайта, ама колежката я има , нали !
Да живее реалния, а не виртуалния свят!


Ха, лесно ти е на теб така отстрани. А на човека питаш ли какво му е?
;)))
цитирай
9. lubara - hristam,
13.12.2009 17:58
Че ти достатъчно си му подсказала, какво иска повече.
цитирай
10. krotalka - Дали пък не е задрямал пред компа?
13.12.2009 18:05
Понякога подсъзнанието си прави шеги с нас!

Поздрави Хрис.
цитирай
11. vil4 - ихааа
13.12.2009 18:10
Отново история за интернет запознаства ^^
Интересно, как ли ще стане сега?
Пази момчето (приличаме си малко, по хасрактер педи 7 години и аз бях такава), пази ги да не го пребие някой як, че горкия в болница ще лежи..
цитирай
12. hristam - lubara - hristam
13.12.2009 18:46
Кураж, кураж му трябва. Така хубавичко си е свикнал да си живее на спокойствие, а сега изведнъж се появява половинката му, която при това се оказва така главоболно привлекателна.
Нима ти е трудно да го разбереш? ;))
цитирай
13. hristam - krotalka - Дали пък не е задрямал пред компа?
13.12.2009 18:47
И аз това бих си помислила, ако не беше досадната му съседка, която - уверявам те - героят ми не би сънувал за нищо на света :))))))
цитирай
14. hristam - vil4 - ихааа
13.12.2009 18:48
Я чакай малко! По мои сметки преди 7 години трябва да си играела на кукли.
цитирай
15. ivesa - Сега героят просто трябва да се справи...
13.12.2009 18:54
с предизвикателната ситуация.
Поздравления за интересния разказ!:)))
цитирай
16. hristam - ivesa - Сега героят просто трябва да се справи...
13.12.2009 18:59
ivesa написа:
с предизвикателната ситуация.
Поздравления за интересния разказ!:)))


То че трябва - трябва, ама дали и как ще се справи, и аз не знам...
Усмихната вечер! :)))
цитирай
17. lubara - Поздрави, hristam !
13.12.2009 19:00
Е, нищо човешко не ми е чуждо. Но нали това казвам, да не спи, а да се включва към ухажьорите, може и да го огрее.
цитирай
18. hristam - lubara
13.12.2009 19:21
lubara написа:
Е, нищо човешко не ми е чуждо. Но нали това казвам, да не спи, а да се включва към ухажьорите, може и да го огрее.


За теб съм убедена. Обаче за него да ухажва подозирам, че е като за теб да участваш в постановка на "Лебедово езеро" като прима балерина. :)))))))))
цитирай
19. bovari - хареса ми разказа
13.12.2009 19:23
ако трябва да си кажа думата, то притесненият мъж би следвало да почерпи " стара дама", защото без нея той щеше да продължи да живее в унес:) или дори по-лошо да се пренесе в друго измерение/телепортацията дали е възможна?/
хареса ми момента, в който се удря в шкафа/така му се пада, като нарича съседката "досадна стара мома":)
Благодарност и приятна вечер.
:)
цитирай
20. miaa - Хареса ми, Хрис! Много е истинско, ...
13.12.2009 19:24
Хареса ми, Хрис! Много е истинско, така става в живота, понякога...
По- важното е да правиш това, което усеща сърцето ти!Хубава вечер, скъпа!
цитирай
21. hristam - bovari
13.12.2009 19:30
Да, да... и според мен е време да се поразмърда малко. То и за това сигурно му се е случила тази случка с компютъра.
цитирай
22. hristam - miaa - Хареса ми, Хрис! Много е истинско
13.12.2009 19:32
Абсолютно! Аз например редовно си чатя, когато няма ток, и от време на време се заглеждам в някой новопоявил се на монитора ми сайт за намиране на половинки. Доста съм ги насъбрала :))))))

Много усмивки и една голяма прегръдка от мен, сладко момиче! :)
цитирай
23. cefulesteven - Винаги ме усмихват героите ти. Хем ...
13.12.2009 20:29
Винаги ме усмихват героите ти. Хем обикновени, хем едни особняци и с твоето свежарско чувство за хумор се получават много, много живи истории, в маниер, който си го имаш само ти.

Усмивки.
цитирай
24. liulina - Май е
13.12.2009 20:36
сънувал и все пак и тези хора имат някакви въжделения ... поздрави ...
цитирай
25. hristam - cefulesteven - Винаги ме усмихват героите ти.
13.12.2009 21:24
Защото аз се усмихвам. Обичам да внасям по мъничко свежест и в най-сериозните моменти. Мдааа ;)))
цитирай
26. hristam - liulina
13.12.2009 21:25
Този определено я е карал без въжделения. Случилото се обаче му е създало някои такива, мен ако питаш ;)))
цитирай
27. rat - Тъкмо ми стана интересно и взе, че ...
13.12.2009 22:30
Тъкмо ми стана интересно и взе, че свърши този разказ, а аз се бях приготвил да чета дълго. Ама аз съм си виновен трябваше предварително да проверя колко е дълъг. :)))))))))))))))))
Хареса ми. Освен главния герой, изключителен образ бе и съседката. Поздравления.
цитирай
28. krassko - Ами сега???...
14.12.2009 06:24
Не знаеше ли, че съседката ти... е майка на "колежката от съседния отдел" ... :) :) :)
цитирай
29. hristam - rat
14.12.2009 08:04
Ще ти кажа под секрет, че и онази мацка от съседния отдел си я бива ;)))

Ведър ден и спорна седмица! :)
цитирай
30. hristam - krassko
14.12.2009 08:04
krassko написа:
Не знаеше ли, че съседката ти... е майка на "колежката от съседния отдел" ... :) :) :)


Тъй ли било? А бащата кой е??? ;)))
цитирай
31. ivesa - hristam,
14.12.2009 21:31
мисля,че ще се справи трудно.Липсва му опитност,много е плах.Поздрави!:)))
цитирай
32. kalin8 - Хареса ми!!!
14.12.2009 21:58
И завършека също...
Б.
цитирай
33. papadok - Неосъзнанине от нас желания
15.12.2009 14:25
са си факт, нищо, че не ги отчитаме. И какво стана после? М?
цитирай
34. hristam - ivesa
15.12.2009 16:02
Права си. И можеше така да си живее мирно и спокойно. Но какво да прави сега, когато вече забеляза тези липси ???
цитирай
35. hristam - kalin8 - Хареса ми!!!
15.12.2009 16:03
Много се надявах :)))
Благодаря :)
цитирай
36. hristam - papadok
15.12.2009 16:04
Моите всичките са осъзнати. За вас, маестро на епруветките, не зная...
;)))
цитирай
37. papadok - Моите са не толкова осъзнати.
15.12.2009 16:40
Като заклет привърженик на агностицизма/требе някой ден да проверя в тълковния речник какво значи туй нещо, че хубаво и научно звучи мамка му/, не мога да се закълна, че се познавам достатъчно, че да си дам заем например. Което е лошаво, щото точно сега си поисках такъв и се наложи да си откажа :)))))
цитирай
38. hristam - papadok
15.12.2009 16:42
Това да ти е за урок. Друг път вярвам няма да подходиш така неразумно към себе си ;)))...агностико /вземи провери наистина, че да не се излагаме пред хората ;))/.
цитирай
39. papadok - Ще, мъ аз на теб разчитах:((((
15.12.2009 16:44
Пък то ..........
цитирай
40. hristam - papadok
15.12.2009 16:46
Мързелан. При това - съвсем осъзнат ;)))
цитирай
41. papadok - Да
16.12.2009 09:05
и си признавам. Признат грях не е грях. Осъзнавам го. ;)))
цитирай
42. pumona - :)
20.12.2009 23:03
Това ще да е бил последния мохикан. Кой ще му отреже скалпа?!
Поздрав Хриси!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900241
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031