Постинг
13.12.2009 15:21 -
Ами сега?
Аз съм един обикновен кротък човек на средна възраст. Такива като мен ги наричат "странни птици", но нямам представа защо. Мразя конфликтите, предпочитам уединението, и самотата изобщо не ме плаши. От тези хора съм, които в магазина безпроблемно ги пререждат и обикновено забравят да им върнат рестото. Ако пък се случи на такъв като мен да посети заведение, то задължително му поднасят остатъците от снощния банкет и му надписват сметката.
Изглежда ми е изписано на лицето, че бих преглътнал всичко, само и само да не влизам в неприятни спорове и да не ставам център на внимание. Това ме ужасява. Харесва ми да минавам през живота си леко, хрисимо и съвсем незабележимо. И общо взето се справям.
Бях съвсем млад, когато научих, че един от най-сериозните източници на всякакви неудобства са жените. От тогава старателно избягвам контактите с този пол. Това ми се отдава лесно, като се има предвид вродената ми незабележителност и неконтактност. Дори и най-закъсалата стара мома не би направила опит да ме примами, което ми осигурява нужното спокойствие и свобода.
Ставал съм неволен свидетел на толкова притеснителни ситуации, споделяни от колеги относно любимите им половинки, че се чувствам истински късметлия. Честно казано, за мен странни птици са такива като младия ми колега, който постоянно се рови в сайтове за запознанства и е склонен към безразборни контакти с непознати жени. От опит зная, че рано или късно такива като него завършват зле. Обикновено в един момент им се налага да се обвържат, и докато се усетят със свободата им е свършено.
Точно за това изобщо не припарвам до такива места. Влизам в нета единствено за да си върша пряката работа, и понякога да прочета новините.
За това и не разбрах как попаднах в онзи сайт онази вечер. Имам впечатлението, че по-скоро той попадна на мен. Всичко си беше както обикновено, когато изведнъж вместо обичайната новинарска страница пред мен затрептя ярък надпис - "Намери своята половинка сега!". Някаква глупава грешка, помислих си, и побързах да затворя страницата, но не се получи. Буквите нахално продължаваха да пусират пред очите ми, и реших да рестартирам. Надписа се появи веднага след като екрана светна. Това започна да ме озадачава дори повече, отколкото да ме изнервя. В мен започна да набъбва едно странно любопитство, което ме плашеше, но не можех да го потисна.
Докато се усетя вече четях указанията: " Попълнете следната анкета и продължете". Искаха се данни за пола, възрастта, професията, любими занимания...
"Ама че работа, що за глупост е това" - скръцнах мислено със зъби и попълних анкетата. Не можех да повярвам, че се занимавам с това.
Следващата стъпка беше въпрос относно моите предпочитания към евентуалната партньорка. Тук вече не се сдържах и нервно се изсмях. Имах усещането, че някой си прави лоша шега с мен. Е, добре, хрумна ми, и аз мога да се шегувам. Започнах да попълвам дори без да мисля. А и нямаше върху какво толкова да се замислям, разбира се, при мен изобщо не можеше да става дума за каквито и да било предпочитания в тази посока. Но пък имах чувството, че ще се позабавлявам, което беше ново за мен и ми харесваше.
Точно бях приключил и се готвех да продължа, когато чух, че някой блъска по входната врата. Беше доста необичайно - мен рядко ме търсеха, но дори и когато го правеха за целта си имаше звънец. В бързината се ударих в ръба на шкафа и чак тогава забелязах колко е тъмно. Странно как не съм забелязал и не съм светнал лампата.
Отвън дочух кресливия глас на съседката от дясно. Беше една досадна стара мома, която имаше лошия навик от време на време да ме притеснява за щяло и нещяло, макар ясно да й бях дал да разбере колко ми е неприятно това.
- Аз съм, аз съм, съседе! - чух за пореден път, сякаш можех да не не го разбера по шума, който вдигна. Държеше свещ и изглеждаше нервна. - Не мога да се свържа с енергото, а няма ток повече от половин час. Та звъннах да попитам дали не знаеш нещо...
- Нищо не знам - казах машинално, а после се сепнах. - При мен има ток.
Последното прозвуча някак въпросително, защото изведнъж ме осени странно съмнение. Изглежда - нея също, защото решително ме изблъска от вратата и се опита да светне лампата в коридора. Не светна.
Дори на бледата светлина на свещта забелязах възмутения й поглед. Явно реши, че просто не ми се занимава с нея, което наистина беше така. Но в случая най-малко това ме притесняваше. Хукнах към стаята дори без да затварям вратата, в тъмното пак нацелих шкафа, този път с другия крак.
Стаята сияеше от меката светлина на монитора, но още по-сияйно беше създанието на екрана. От изненада залитнах върху бюрото и съборих настолната лампа.
- Хубава работа! Що за обноски са това?! - сепна ме заядливия глас на съседката, вмъкнала се нахално зад гърба ми. Говореше на мен, но очите й шареха из стаята, търсейки някакви улики срещу мен.
Инстинктивно застанах пред екрана, но с крайчеца на окото си мярнах, че е тъмен. Обърнах се - да, наистина беше изгаснал. А изобщо не се бях докосвал до компютъра.
Не знам как успях да прозвуча членоразделно, но измърморих нещо, което я накара да ме остави най-сетне на мира. Малко след това дойде и тока, но когато включих компютъра образа на младата жена не се появи. Не успях да открия и въпросния сайт, макар да го търсих часове наред.
Никога преди не се бях чувствал толкова объркан и разтревожен, и изобщо не знаех какво да предприема. Защото на екрана, макар и за секунда само, бях зърнал образа на привлекателната млада колежка от съседния отдел, с която се надпреварваха да флиртуват от как се беше появила.
Изглежда ми е изписано на лицето, че бих преглътнал всичко, само и само да не влизам в неприятни спорове и да не ставам център на внимание. Това ме ужасява. Харесва ми да минавам през живота си леко, хрисимо и съвсем незабележимо. И общо взето се справям.
Бях съвсем млад, когато научих, че един от най-сериозните източници на всякакви неудобства са жените. От тогава старателно избягвам контактите с този пол. Това ми се отдава лесно, като се има предвид вродената ми незабележителност и неконтактност. Дори и най-закъсалата стара мома не би направила опит да ме примами, което ми осигурява нужното спокойствие и свобода.
Ставал съм неволен свидетел на толкова притеснителни ситуации, споделяни от колеги относно любимите им половинки, че се чувствам истински късметлия. Честно казано, за мен странни птици са такива като младия ми колега, който постоянно се рови в сайтове за запознанства и е склонен към безразборни контакти с непознати жени. От опит зная, че рано или късно такива като него завършват зле. Обикновено в един момент им се налага да се обвържат, и докато се усетят със свободата им е свършено.
Точно за това изобщо не припарвам до такива места. Влизам в нета единствено за да си върша пряката работа, и понякога да прочета новините.
За това и не разбрах как попаднах в онзи сайт онази вечер. Имам впечатлението, че по-скоро той попадна на мен. Всичко си беше както обикновено, когато изведнъж вместо обичайната новинарска страница пред мен затрептя ярък надпис - "Намери своята половинка сега!". Някаква глупава грешка, помислих си, и побързах да затворя страницата, но не се получи. Буквите нахално продължаваха да пусират пред очите ми, и реших да рестартирам. Надписа се появи веднага след като екрана светна. Това започна да ме озадачава дори повече, отколкото да ме изнервя. В мен започна да набъбва едно странно любопитство, което ме плашеше, но не можех да го потисна.
Докато се усетя вече четях указанията: " Попълнете следната анкета и продължете". Искаха се данни за пола, възрастта, професията, любими занимания...
"Ама че работа, що за глупост е това" - скръцнах мислено със зъби и попълних анкетата. Не можех да повярвам, че се занимавам с това.
Следващата стъпка беше въпрос относно моите предпочитания към евентуалната партньорка. Тук вече не се сдържах и нервно се изсмях. Имах усещането, че някой си прави лоша шега с мен. Е, добре, хрумна ми, и аз мога да се шегувам. Започнах да попълвам дори без да мисля. А и нямаше върху какво толкова да се замислям, разбира се, при мен изобщо не можеше да става дума за каквито и да било предпочитания в тази посока. Но пък имах чувството, че ще се позабавлявам, което беше ново за мен и ми харесваше.
Точно бях приключил и се готвех да продължа, когато чух, че някой блъска по входната врата. Беше доста необичайно - мен рядко ме търсеха, но дори и когато го правеха за целта си имаше звънец. В бързината се ударих в ръба на шкафа и чак тогава забелязах колко е тъмно. Странно как не съм забелязал и не съм светнал лампата.
Отвън дочух кресливия глас на съседката от дясно. Беше една досадна стара мома, която имаше лошия навик от време на време да ме притеснява за щяло и нещяло, макар ясно да й бях дал да разбере колко ми е неприятно това.
- Аз съм, аз съм, съседе! - чух за пореден път, сякаш можех да не не го разбера по шума, който вдигна. Държеше свещ и изглеждаше нервна. - Не мога да се свържа с енергото, а няма ток повече от половин час. Та звъннах да попитам дали не знаеш нещо...
- Нищо не знам - казах машинално, а после се сепнах. - При мен има ток.
Последното прозвуча някак въпросително, защото изведнъж ме осени странно съмнение. Изглежда - нея също, защото решително ме изблъска от вратата и се опита да светне лампата в коридора. Не светна.
Дори на бледата светлина на свещта забелязах възмутения й поглед. Явно реши, че просто не ми се занимава с нея, което наистина беше така. Но в случая най-малко това ме притесняваше. Хукнах към стаята дори без да затварям вратата, в тъмното пак нацелих шкафа, този път с другия крак.
Стаята сияеше от меката светлина на монитора, но още по-сияйно беше създанието на екрана. От изненада залитнах върху бюрото и съборих настолната лампа.
- Хубава работа! Що за обноски са това?! - сепна ме заядливия глас на съседката, вмъкнала се нахално зад гърба ми. Говореше на мен, но очите й шареха из стаята, търсейки някакви улики срещу мен.
Инстинктивно застанах пред екрана, но с крайчеца на окото си мярнах, че е тъмен. Обърнах се - да, наистина беше изгаснал. А изобщо не се бях докосвал до компютъра.
Не знам как успях да прозвуча членоразделно, но измърморих нещо, което я накара да ме остави най-сетне на мира. Малко след това дойде и тока, но когато включих компютъра образа на младата жена не се появи. Не успях да открия и въпросния сайт, макар да го търсих часове наред.
Никога преди не се бях чувствал толкова объркан и разтревожен, и изобщо не знаех какво да предприема. Защото на екрана, макар и за секунда само, бях зърнал образа на привлекателната млада колежка от съседния отдел, с която се надпреварваха да флиртуват от как се беше появила.
Човек не може да се отрече от същността си, каквото и да говори.
Поздрави, Хрис!
цитирайПоздрави, Хрис!
2.
анонимен -
Ей hristam влаковете са направени за да се возят пътници в тях.
13.12.2009 16:48
13.12.2009 16:48
Побързай за да си вземеш и билет. Щот да не те свали кондуктора/ката/ преди да си започнал /а/ да се наслаждаваш на пътуването. То по това ЖП е голямо чукане и тракане. Да не се окаже, че е залуду целият този шум. Успех човече стига си спал качвай се на влака.!
цитирайИнтернет разкрепостява наистина и дава възможност на човека да открие истинската си същност!
Хареса ми този разказ с неочаквани обрати!
Лека вечер!
цитирайХареса ми този разказ с неочаквани обрати!
Лека вечер!
Или казано по друг начин - човек никога не знае отде какво ще му дойде :))))
Гуш :)
цитирайГуш :)
5.
hristam -
krystev - Ей hristam влаковете са направени за да се возят пътници в тях.
13.12.2009 17:04
13.12.2009 17:04
Хей, Кръстев, кажи това на героя ми. Аз само го измислих ;)))
цитирайБлагодаря ти, хубава вечер и на теб.
И внимавай с нета ;)))
цитирайИ внимавай с нета ;)))
Ами то си е ясно. Нямало сайта, ама колежката я има , нали !
Да живее реалния, а не виртуалния свят!
цитирайДа живее реалния, а не виртуалния свят!
lubara написа:
Ами то си е ясно. Нямало сайта, ама колежката я има , нали !
Да живее реалния, а не виртуалния свят!
Да живее реалния, а не виртуалния свят!
Ха, лесно ти е на теб така отстрани. А на човека питаш ли какво му е?
;)))
Че ти достатъчно си му подсказала, какво иска повече.
цитирайПонякога подсъзнанието си прави шеги с нас!
Поздрави Хрис.
цитирайПоздрави Хрис.
Отново история за интернет запознаства ^^
Интересно, как ли ще стане сега?
Пази момчето (приличаме си малко, по хасрактер педи 7 години и аз бях такава), пази ги да не го пребие някой як, че горкия в болница ще лежи..
цитирайИнтересно, как ли ще стане сега?
Пази момчето (приличаме си малко, по хасрактер педи 7 години и аз бях такава), пази ги да не го пребие някой як, че горкия в болница ще лежи..
Кураж, кураж му трябва. Така хубавичко си е свикнал да си живее на спокойствие, а сега изведнъж се появява половинката му, която при това се оказва така главоболно привлекателна.
Нима ти е трудно да го разбереш? ;))
цитирайНима ти е трудно да го разбереш? ;))
И аз това бих си помислила, ако не беше досадната му съседка, която - уверявам те - героят ми не би сънувал за нищо на света :))))))
цитирайЯ чакай малко! По мои сметки преди 7 години трябва да си играела на кукли.
цитирайс предизвикателната ситуация.
Поздравления за интересния разказ!:)))
цитирайПоздравления за интересния разказ!:)))
ivesa написа:
с предизвикателната ситуация.
Поздравления за интересния разказ!:)))
Поздравления за интересния разказ!:)))
То че трябва - трябва, ама дали и как ще се справи, и аз не знам...
Усмихната вечер! :)))
Е, нищо човешко не ми е чуждо. Но нали това казвам, да не спи, а да се включва към ухажьорите, може и да го огрее.
цитирайlubara написа:
Е, нищо човешко не ми е чуждо. Но нали това казвам, да не спи, а да се включва към ухажьорите, може и да го огрее.
За теб съм убедена. Обаче за него да ухажва подозирам, че е като за теб да участваш в постановка на "Лебедово езеро" като прима балерина. :)))))))))
ако трябва да си кажа думата, то притесненият мъж би следвало да почерпи " стара дама", защото без нея той щеше да продължи да живее в унес:) или дори по-лошо да се пренесе в друго измерение/телепортацията дали е възможна?/
хареса ми момента, в който се удря в шкафа/така му се пада, като нарича съседката "досадна стара мома":)
Благодарност и приятна вечер.
:)
цитирайхареса ми момента, в който се удря в шкафа/така му се пада, като нарича съседката "досадна стара мома":)
Благодарност и приятна вечер.
:)
Хареса ми, Хрис! Много е истинско, така става в живота, понякога...
По- важното е да правиш това, което усеща сърцето ти!Хубава вечер, скъпа!
цитирайПо- важното е да правиш това, което усеща сърцето ти!Хубава вечер, скъпа!
Да, да... и според мен е време да се поразмърда малко. То и за това сигурно му се е случила тази случка с компютъра.
цитирайАбсолютно! Аз например редовно си чатя, когато няма ток, и от време на време се заглеждам в някой новопоявил се на монитора ми сайт за намиране на половинки. Доста съм ги насъбрала :))))))
Много усмивки и една голяма прегръдка от мен, сладко момиче! :)
цитирайМного усмивки и една голяма прегръдка от мен, сладко момиче! :)
Винаги ме усмихват героите ти. Хем обикновени, хем едни особняци и с твоето свежарско чувство за хумор се получават много, много живи истории, в маниер, който си го имаш само ти.
Усмивки.
цитирайУсмивки.
сънувал и все пак и тези хора имат някакви въжделения ... поздрави ...
цитирайЗащото аз се усмихвам. Обичам да внасям по мъничко свежест и в най-сериозните моменти. Мдааа ;)))
цитирайТози определено я е карал без въжделения. Случилото се обаче му е създало някои такива, мен ако питаш ;)))
цитирайТъкмо ми стана интересно и взе, че свърши този разказ, а аз се бях приготвил да чета дълго. Ама аз съм си виновен трябваше предварително да проверя колко е дълъг. :)))))))))))))))))
Хареса ми. Освен главния герой, изключителен образ бе и съседката. Поздравления.
цитирайХареса ми. Освен главния герой, изключителен образ бе и съседката. Поздравления.
Не знаеше ли, че съседката ти... е майка на "колежката от съседния отдел" ... :) :) :)
цитирайЩе ти кажа под секрет, че и онази мацка от съседния отдел си я бива ;)))
Ведър ден и спорна седмица! :)
цитирайВедър ден и спорна седмица! :)
krassko написа:
Не знаеше ли, че съседката ти... е майка на "колежката от съседния отдел" ... :) :) :)
Тъй ли било? А бащата кой е??? ;)))
мисля,че ще се справи трудно.Липсва му опитност,много е плах.Поздрави!:)))
цитирайИ завършека също...
Б.
цитирайБ.
са си факт, нищо, че не ги отчитаме. И какво стана после? М?
цитирайПрава си. И можеше така да си живее мирно и спокойно. Но какво да прави сега, когато вече забеляза тези липси ???
цитирайМного се надявах :)))
Благодаря :)
цитирайБлагодаря :)
Моите всичките са осъзнати. За вас, маестро на епруветките, не зная...
;)))
цитирай;)))
Като заклет привърженик на агностицизма/требе някой ден да проверя в тълковния речник какво значи туй нещо, че хубаво и научно звучи мамка му/, не мога да се закълна, че се познавам достатъчно, че да си дам заем например. Което е лошаво, щото точно сега си поисках такъв и се наложи да си откажа :)))))
цитирайТова да ти е за урок. Друг път вярвам няма да подходиш така неразумно към себе си ;)))...агностико /вземи провери наистина, че да не се излагаме пред хората ;))/.
цитирайПък то ..........
цитирайМързелан. При това - съвсем осъзнат ;)))
цитирайи си признавам. Признат грях не е грях. Осъзнавам го. ;)))
цитирайТова ще да е бил последния мохикан. Кой ще му отреже скалпа?!
Поздрав Хриси!
цитирайПоздрав Хриси!
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш