Постинг
06.02.2010 16:03 -
Каквото си пожелаеш 1ч.
Има неща, които човек трудно може да си обясни и които приема чисто и просто за стечение на обстоятелствата. Само че когато се повтарят периодично и са твърде сходни, започваш, дори без да искаш, да се замисляш дали наистина става дума за случайност или има нещо друго.
Става дума за личния ми живот. Като се замисля, прилича на слаба сапунка, в която аз съм отрицателната героиня. Тази, която почти винаги привлича и задържа мъжкото внимание, търсена е, ухажвана, глезена, но няма ни един, който да я развълнува истински. Тази, която изглежда надменна и студена, защото комплиментите вече не я впечатляват, а понякога - дори я дразнят с баналността си. Тази, която изглежда глупаво лекомислена и е на път дори да стане мъжемразка, а е редно тепърва да се замисли за брак и семейство.
Когато бях по-млада, това внимание, разбира се, ме ласкаеше. Кое момиче не би искало да бъде светлинката, искрицата в нечий мъжки поглед? Да усети разпалването, тръпката, желанието. Да манипулира със силата на чара си, с момичешка невинност, зад която се крие онази недоловима женска лукавост, която носим в гените си, понякога без дори да подозираме за нея.
С времето започнах да си давам сметка, че това не ми е достатъчно, че нещо липсва. Минавах през връзките си някак неохотно, почти с безразличие и като че ли нямах търпение да се отърва от поредната. Интереса, с която започвах всяка следваща, преминаваше с бързината на лятна буря, но далеч нямаше същата сила.
Не разбирах защо се случва това, и се обграждах с все повече обожатели, но всъщност се чувствах все по-самотна. Все по-често настъпваха периоди, в които не исках да виждам никого, затварях се в себе си и бях безкрайно нещастна. Мисля, че постепенно затъвах в някакво депресивно състояние, което опъваше нервите ми до скъсване. Случваше се да не спя по цели нощи и да се питам какво, за Бога, не ми е наред.
И точно в една такава безсънна нощ се сетих. Бяха минали почти двайсет години оттогава. Сигурно ще прозвучи адски странно, но в момента, в който онази случка отпреди толкова години изникна пред очите ми, ме осени истинско прозрение. Миналото и настоящето ми се подредиха като пъзел, в който най-после всички детайли намериха местата си.
Бяхме три приятелки. Много близки - като залепени, навсякъде бяхме заедно. Наричаха ни "близначките", макар външно да не си приличахме изобщо. Но пък във всичко останало бяхме буквално като един човек. Често се оказваше, че в един и същи момент мислим за едно и също , или правим едно и също. Харесвахме едни и същи неща, независимо за какво се отнася, и бяхме на едно мнение за тези, които не ни се нравят.
Не го разбрахме веднага, но когато се оказа, че сме родени на една и съща дата не се учудихме чак толкова. Като че ли усещахме, че това е само една малка и напълно закономерна подробност на фона на силната ни връзка. А датата беше тринайсти октомври. Петък. Излишно е да споменавам - и в една и съща година.
Въпреки това в училище не бяхме от популярните момичета. Имаше няколко красавици, които събираха цялото внимание за себе си. Атрактивни и забавни, бяха овладяли до съвършенство изкуството на флирта, и дори в нашите очи бяха нещо различно от останалите. Друга, по-висша класа, елита, така да се каже.
Не си го признавахме, но искрено им завиждахме. Имаха всичко, което си пожелаят, или поне така изглеждаше отстрани. След училище ги чакаха луксозни коли с луксозни ухажори, които ги водеха по луксозни места и им купуваха луксозни подаръци. Това, на фона на нашето семпло ученическо ежедневие, ни караше да се чувстваме потиснати и незабележими. Скучни, жалки и сиви като малки грозни патета, които никога няма да се превърнат в лебеди.
И тогава...
Беше вечерта, след като отпразувахме осемнайстия си рожден ден. Беше шумен купон, с много гости и подаръци, които решихме да разгледаме въпреки късния час. Тази нощ трите щяхме да останем заедно, и бяхме твърде превъзбудени от тържеството, за да заспим.
- Вижте какво открих! - възкликнах, измъквайки някаква странна изрисувана дъска от плоска кутия. От вътре изпадна и нещо като широка гладка стрелка, и тупна в краката ми.
Не бяхме виждали подобно нещо, и нямахме идея за какво служи. Решихме, че е някаква игра, и тъкмо се ровичках в кутията за упътване, когато двете подхванаха някакъв смахнат спор. Едната твърдеше, че е дъска за викане на духове, а другата намираше това за абсурдно.
Честно казано, и аз не бях склонна да приема, че някой ще вземе да ни подари подобно нещо. Намирах го за напълно безсмислено, освен, ако някой не е решил да си направи глупава шега.
В крайна сметка обаче след кратко разследване се оказа, че е точно това. Или може би по някакъв начин усетихме, знам ли. И без много-много да му мислим, решихме да видим как действа.
Имахме някакви откъслечни спомени от книги, филми и разкази за духове, така че всяка от нас постави едната си ръка на плоската стрелка, а с другата хвана ръката на стоящата до нея.
После, докато умувахме чий дух да призовем и се кикотехме, стрелката започна да се движи. Помня, че това ни се видя много смешно - всяка от нас реши, че другите си правят майтап. Но много скоро разбрахме, че грешим. Най-вече защото стрелката започна да се движи все по-бързо, толкова, че не успяхме да я удържим, и тя изскочи от ръцете ни. И докато усетим какво точно се случва, тя посочваше буква след буква, и образуваше думи, които ние едва успявахме да проследим.
- Как-во-то си по-же-ла-еш та-зи нощ - засричахме нестройно - ще се сбъд-не.
Смеха напълно се беше изтрил от лицата ни. Лично на мен ми стана малко страшно, и ми се прищя да зарежем тая работа. Освен това усетих, че в стаята изведнъж е станало по-студено, като че ли се е появило някакво течение, макар че прозореца си беше затворен.
Искаше ми се да им кажа, че това е твърде нелепо и е много по-добре да вървим да спим, но те се бяха вживели прекалено много. Умуваха какво е най-добре да си пожелаем, понеже желанието е само едно, и явно важи и за трите ни.
Изрекохме го в един глас, разбира се. Както винаги, мислехме за едно и също нещо - да бъдем харесвани и търсени. Да впечатляваме, да задържаме вниманието, да ни жадуват. Точно тази дума използвахме, помня добре, защото аз я казах, и сама се учудих. Никога преди не бях се изразявала по този начин.
На другия ден вече бяхме забравили за това. Беше си част от атракцията на вълнуващата вечер, свързана с пълнолетието ни, нищо повече. Освен това ни предстоеше сериозна подготовка около изпитите, така че цялата тази магическа история бе забутана в най-отдалеченото кътче на съзнанието ни.
С времето нещата се бяха променили и за трите ни, живота ни бе отдалечил една от друга. Все по-рядко се чувахме, още по-рядко се виждахме, и знаехме малко една за друга. От трите ни само аз не се бях омъжила. Едната - тази, с която се чувах по-често, имаше вече два развода зад гърба си, и дочувах, че май й предстои трети. С другата нямах никаква връзка, защото замина с мъжа си да работи в чужбина. Но преди няколко месеца случайно срещнах майка й, и потресена научих, че последния съпруг на дъщеря й бил ужасно ревнив и в изблик на необуздана ревност я застрелял.
Всичко това, съчетано с моята постоянно нарастваща неудовлетвореност и пустота, ме изплаши и ме накара да се замисля дълбоко. Бяхме останали само двете, и мисля, че имахме нужда от помощ. Смътно се досещах какво трябва да предприемем, но трябваше да го обсъдя с приятелката си. Реших да й се обадя още същата вечер.
Нямаше никакво време за губене.
Става дума за личния ми живот. Като се замисля, прилича на слаба сапунка, в която аз съм отрицателната героиня. Тази, която почти винаги привлича и задържа мъжкото внимание, търсена е, ухажвана, глезена, но няма ни един, който да я развълнува истински. Тази, която изглежда надменна и студена, защото комплиментите вече не я впечатляват, а понякога - дори я дразнят с баналността си. Тази, която изглежда глупаво лекомислена и е на път дори да стане мъжемразка, а е редно тепърва да се замисли за брак и семейство.
Когато бях по-млада, това внимание, разбира се, ме ласкаеше. Кое момиче не би искало да бъде светлинката, искрицата в нечий мъжки поглед? Да усети разпалването, тръпката, желанието. Да манипулира със силата на чара си, с момичешка невинност, зад която се крие онази недоловима женска лукавост, която носим в гените си, понякога без дори да подозираме за нея.
С времето започнах да си давам сметка, че това не ми е достатъчно, че нещо липсва. Минавах през връзките си някак неохотно, почти с безразличие и като че ли нямах търпение да се отърва от поредната. Интереса, с която започвах всяка следваща, преминаваше с бързината на лятна буря, но далеч нямаше същата сила.
Не разбирах защо се случва това, и се обграждах с все повече обожатели, но всъщност се чувствах все по-самотна. Все по-често настъпваха периоди, в които не исках да виждам никого, затварях се в себе си и бях безкрайно нещастна. Мисля, че постепенно затъвах в някакво депресивно състояние, което опъваше нервите ми до скъсване. Случваше се да не спя по цели нощи и да се питам какво, за Бога, не ми е наред.
И точно в една такава безсънна нощ се сетих. Бяха минали почти двайсет години оттогава. Сигурно ще прозвучи адски странно, но в момента, в който онази случка отпреди толкова години изникна пред очите ми, ме осени истинско прозрение. Миналото и настоящето ми се подредиха като пъзел, в който най-после всички детайли намериха местата си.
Бяхме три приятелки. Много близки - като залепени, навсякъде бяхме заедно. Наричаха ни "близначките", макар външно да не си приличахме изобщо. Но пък във всичко останало бяхме буквално като един човек. Често се оказваше, че в един и същи момент мислим за едно и също , или правим едно и също. Харесвахме едни и същи неща, независимо за какво се отнася, и бяхме на едно мнение за тези, които не ни се нравят.
Не го разбрахме веднага, но когато се оказа, че сме родени на една и съща дата не се учудихме чак толкова. Като че ли усещахме, че това е само една малка и напълно закономерна подробност на фона на силната ни връзка. А датата беше тринайсти октомври. Петък. Излишно е да споменавам - и в една и съща година.
Въпреки това в училище не бяхме от популярните момичета. Имаше няколко красавици, които събираха цялото внимание за себе си. Атрактивни и забавни, бяха овладяли до съвършенство изкуството на флирта, и дори в нашите очи бяха нещо различно от останалите. Друга, по-висша класа, елита, така да се каже.
Не си го признавахме, но искрено им завиждахме. Имаха всичко, което си пожелаят, или поне така изглеждаше отстрани. След училище ги чакаха луксозни коли с луксозни ухажори, които ги водеха по луксозни места и им купуваха луксозни подаръци. Това, на фона на нашето семпло ученическо ежедневие, ни караше да се чувстваме потиснати и незабележими. Скучни, жалки и сиви като малки грозни патета, които никога няма да се превърнат в лебеди.
И тогава...
Беше вечерта, след като отпразувахме осемнайстия си рожден ден. Беше шумен купон, с много гости и подаръци, които решихме да разгледаме въпреки късния час. Тази нощ трите щяхме да останем заедно, и бяхме твърде превъзбудени от тържеството, за да заспим.
- Вижте какво открих! - възкликнах, измъквайки някаква странна изрисувана дъска от плоска кутия. От вътре изпадна и нещо като широка гладка стрелка, и тупна в краката ми.
Не бяхме виждали подобно нещо, и нямахме идея за какво служи. Решихме, че е някаква игра, и тъкмо се ровичках в кутията за упътване, когато двете подхванаха някакъв смахнат спор. Едната твърдеше, че е дъска за викане на духове, а другата намираше това за абсурдно.
Честно казано, и аз не бях склонна да приема, че някой ще вземе да ни подари подобно нещо. Намирах го за напълно безсмислено, освен, ако някой не е решил да си направи глупава шега.
В крайна сметка обаче след кратко разследване се оказа, че е точно това. Или може би по някакъв начин усетихме, знам ли. И без много-много да му мислим, решихме да видим как действа.
Имахме някакви откъслечни спомени от книги, филми и разкази за духове, така че всяка от нас постави едната си ръка на плоската стрелка, а с другата хвана ръката на стоящата до нея.
После, докато умувахме чий дух да призовем и се кикотехме, стрелката започна да се движи. Помня, че това ни се видя много смешно - всяка от нас реши, че другите си правят майтап. Но много скоро разбрахме, че грешим. Най-вече защото стрелката започна да се движи все по-бързо, толкова, че не успяхме да я удържим, и тя изскочи от ръцете ни. И докато усетим какво точно се случва, тя посочваше буква след буква, и образуваше думи, които ние едва успявахме да проследим.
- Как-во-то си по-же-ла-еш та-зи нощ - засричахме нестройно - ще се сбъд-не.
Смеха напълно се беше изтрил от лицата ни. Лично на мен ми стана малко страшно, и ми се прищя да зарежем тая работа. Освен това усетих, че в стаята изведнъж е станало по-студено, като че ли се е появило някакво течение, макар че прозореца си беше затворен.
Искаше ми се да им кажа, че това е твърде нелепо и е много по-добре да вървим да спим, но те се бяха вживели прекалено много. Умуваха какво е най-добре да си пожелаем, понеже желанието е само едно, и явно важи и за трите ни.
Изрекохме го в един глас, разбира се. Както винаги, мислехме за едно и също нещо - да бъдем харесвани и търсени. Да впечатляваме, да задържаме вниманието, да ни жадуват. Точно тази дума използвахме, помня добре, защото аз я казах, и сама се учудих. Никога преди не бях се изразявала по този начин.
На другия ден вече бяхме забравили за това. Беше си част от атракцията на вълнуващата вечер, свързана с пълнолетието ни, нищо повече. Освен това ни предстоеше сериозна подготовка около изпитите, така че цялата тази магическа история бе забутана в най-отдалеченото кътче на съзнанието ни.
С времето нещата се бяха променили и за трите ни, живота ни бе отдалечил една от друга. Все по-рядко се чувахме, още по-рядко се виждахме, и знаехме малко една за друга. От трите ни само аз не се бях омъжила. Едната - тази, с която се чувах по-често, имаше вече два развода зад гърба си, и дочувах, че май й предстои трети. С другата нямах никаква връзка, защото замина с мъжа си да работи в чужбина. Но преди няколко месеца случайно срещнах майка й, и потресена научих, че последния съпруг на дъщеря й бил ужасно ревнив и в изблик на необуздана ревност я застрелял.
Всичко това, съчетано с моята постоянно нарастваща неудовлетвореност и пустота, ме изплаши и ме накара да се замисля дълбоко. Бяхме останали само двете, и мисля, че имахме нужда от помощ. Смътно се досещах какво трябва да предприемем, но трябваше да го обсъдя с приятелката си. Реших да й се обадя още същата вечер.
Нямаше никакво време за губене.
Напитки с име като "Каквото и да е&...
Правя каквото си искам
Каквото и да е, все казва нещо интересно...
Правя каквото си искам
Каквото и да е, все казва нещо интересно...
Хареса ми Хрис!
Б.
цитирайБ.
Отново магнетизма на мистерията се очертава тук.
цитирайhttp://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-676084
цитирай:))) А е само началото ;)))
цитирайПоздрави, Любо!
Очертава се, и още как! :)))
цитирайОчертава се, и още как! :)))
Подходящо настроение :)
Благодаря :)
цитирайБлагодаря :)
"Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне" е една от любимите ми реплики, които обичам да повтарям на себе си :))))) не че не се уплитам понякога като пате в кълчища от "пожелано", но... понякога се и усещам навреме :)
цитирайЗдравей Хрис!
Много дълбочина има в думите ти..въздействащо е!
Но понеже аз съм голям оптимист (достигащ понякога до глупост) ,се надявам 2 -та част да бъде по- оптимистична! Поздрави и усмивки:)
цитирайМного дълбочина има в думите ти..въздействащо е!
Но понеже аз съм голям оптимист (достигащ понякога до глупост) ,се надявам 2 -та част да бъде по- оптимистична! Поздрави и усмивки:)
"виждал" това което разказваш :)
цитирай"Внимавай какво си пожелаваш" е друг един мой разказ, съвсем различен. Но пък идеята е сходна.
цитирайАз също съм настроена оптимистично. Да видим, да видим... ;)))
цитирайКое точно?
цитирайВинаги съм харесвала такива истории - за духове и призръци. Когато бях малка често карах дядо ми да ми разказва. Липсваха ми тези истории.
А и на фона на мистерията, този момичешки свят доста добре пасва! Много увлекателно, както всеки твой разказ!
цитирайА и на фона на мистерията, този момичешки свят доста добре пасва! Много увлекателно, както всеки твой разказ!
Май се специализирам по тинейджърските истории. Знаеш ли, едно време точно такива неща ми липсваха за четене ;)))
цитирайХаха, знаеш ли? Защо не започнеш работа по този този стил. добър бизнес се прави от това (вземи пример от "Здрач") ххаахах
цитирайТърсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
