Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2010 14:16 - Каквото си пожелаеш 2ч.
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 2176 Коментари: 12 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
- Сигурно се шегуваш - отбеляза  тя, след като  ме изслуша внимателно. Но усещах, че мозъкът й работи на бързи обороти. - Виж ти, виж ти... Сериозно ли смяташ, че това, което тогава поискахме, се е сбъднало?
- Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам. Помисли само - ти самата имаш  три брака! И си ми споделяла, че  не се чувстваш щастлива...
- Щастлива ли? - тя се намръщи. - С всеки следващ става  по-зле. Край мен винаги е имало твърде много мъже, мислела съм, че ще е лесно да избера най-подходящия, но...Ако знаеш колко разочарована съм само! Самотно ми е, безсмислено, скучно...Може би бракът просто не е за мен...
Виждах, че това е болна тема за нея, и много добре я разбирах. Дори и да не беше намерила най-подходящите думи, за да ми опише как се чувства, аз усещах същото.
- А виж какво се  е случило с Ева - тихо  допълни, и ме погледна тъжно. - Ти  разбра ли?
Потвърдих, и очите ми се напълниха със сълзи.
- Последно  говорих с нея  по Коледа. Чувахме се понякога по празниците. Пита ме за теб, дали имаш семейство, деца...Дадох й номера ти, за да те потърси, но усетих, че е разстроена. Като че ли искаше да ми сподели нещо, но така и не го направи. - Тя въздъхна тежко и леко докосна очите си. - Станало  е малко след това.
Прегърнахме се, тъгата  по изгубената ни приятелка преливаше в нас, но така, заедно, като че ли имахме повече сили да я приемем.
- Няма как да  я върнем, но мисля, че за нас все още има някакъв шанс - стиснах ръката й.
Тя се отдръпна и ме погледна  с някаква отчаяна надежда.
- Какво имаш предвид?
Казах й. Не беше толкова сложно, или поне на мен така ми се струваше. Трябваше само да намерим онази дъска, и да  развалим проклетата магия. След няколко дни беше рожденният ни ден, и се падаше точно в петък. Смятах, че това не е случайно, и се молех да съм права.
- Трябва да я потърся - измърмори тя, очевидно дълбоко замислена - Но не съм я виждала от години. Трябва да е останала някъде в къщи, ще проверя при нашите. Ами ако са я изхвърлили?
Виждах, че се беше заловила за идеята като удавник за сламка, както, впрочем, и аз. И беше по-разстроена дори от мен.
- Просто я потърси - казах твърдо. - Ако не я намериш,  тогава ще му мислим. Но все трябва да има някакво решение.
И за да й вдъхна повече увереност, й напомних за приближаващата фатална дата. Надеждата озари лицето й, и  като с магическа пръчка изтри  белезите от натрупаните години по лицето й. Заприлича досущ на онова мило, наивно момиче, което помнех от ученическите си години.
Обади ми се още същата вечер, макар да минаваше полунощ.
- Открих я! Беше на тавана в къщата - гласът й трепереше от вълнение. - И знаеш ли, съвсем запазена е, ако щеш вярвай, но  сред всичките паяжини и прахоляци, по нея нямаше дори прашинка!
Вечерта на  заветния ден ни завари пред  въпросната  магическа дъска. Направихме каквото  и предния път - запалихме свещ, хаванахме свободните си ръце, а другите поставихме върху стрелката. Тя сякаш само това бе чакала - плъзна се под пръстите ни и...изписа  три букви.
- Ева! - ахнахме в един глас. После се спогледахме, усещайки промяната около себе си и в себе си. Ева беше тук. Или по-точно - духът й.
- Ева, миличка - прошепнах, а приятелката ми допълни - Значи отново сме трите!
- Можеш ли да ни помогнеш, Ева? - попитах, въпреки  буцата в гърлото и  целия водовъртеж от странни усещания, в който изведнъж се озовах.
Стрелката изписа - "Не". После се поколеба сякаш, и продължи: "Аз съм само дух".
- Именно де! - объркано настоя приятелката ми - Точно за това. Все трябва да имаш някаква връзка с тези...сили от отвъдното.
Отново усетих хладния полъх, както тогава. Но сега не изпитах онова чувство на страх и объркване. Имаше нещо различно.
Стрелката се задвижи отново. "Изгорете дъската" - прочетохме в един глас.
- Да я изгорим ли? - викнахме на два гласа, и една през друга заговорихме - Но нали това е единствената възможност да развалим магията! И единствената ни връзка с теб!
"Не" - изписа стрелката толкова бързо и категорично,  че имах усещането за крясък. Сякаш това "не" беше  болезнен вик, който чак ме замая със силата си. А после изписа само една - единствена дума - "любов".
Спогледахме се за кой ли път, абсолютно объркани и напълно зашеметени. Определено имахме нужда от повече разяснения, духът на Ева бе твърде лаконичен и загадъчен.
- Никога не е била особено приказлива - измърмори отсреща приятелката ми, напълно споделяйки мислите ми. - Обаче точно сега можеше да...
Вихърът се появи от нищото, като ледено течение, което се завъртя из стаята с огромна скорост, разпиля каквото можа, и  за момент превърна стаята в същински хаос. Беше само за миг, но когато дойдохме на себе си първото, което видяхме, бе горящата дъска. Свещта бе паднала върху нея и тя пламтеше  върху масата, заплашвайки да подпали всичко наоколо.
Втурнах се към нея, но приятелката ми се оказа по-бърза, и докато се усетя, вече я носеше към банята, а огънят не спираше да блика изпод ръцете й. Още преди да я изхвърли, дъската се разпадна на малки, черни късчета пепел, които се стопиха като сняг върху белия емайл на ваната.
Не знам колко време сме стояли втренчени във ваната, но когато най-после започнахме да идваме малко по малко на себе си и се върнахме в стаята, там нямаше и следа от пораженията.
Сякаш всичко е било  странен сън, който двете сме сънували едновременно. Но ни беше ясно, че това съвсем не е така.
Дълго време след това се опитвахме да си обясним  случилото се. Сигурно Ева все пак  е успяла да ни помогне. Най-вероятно сме успели да я вбесим дотолкова, че гнева й  е  дал сили да направи това, което трябваше да направим ние - да изгорим  магическата дъска.  Едно време, когато беше жива, избухваше по същия начин -  внезапно, без всякакво предупреждение. И казваше, че никой друг не успява да опъне нервите й както нас.
А  това за онази малка думичка "любов" го разбрах доста по-късно. Може да е имала предвид, че не някакви магически средства, а само любовта е способна да съхрани спомена за  нея и нашето  приятелство. Но знаех, че не е само това.
Унижощаването на дъската бе унищожило и магията й, и  аз за първи път разбрах какво  означава да  си влюбен. Честно казано,  беше ми малко странно, никога преди не бях изпитвала подобна зависимост към някого.  Но разбрах, че  когато чувството е споделено, то  може да осмисли  един човешки живот така, както нищо друго не е в състояние да го направи.



Тагове:   каквото,


Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kalin8 - Хубав разказ!
07.02.2010 15:47
А има и добър извод!
Б.
цитирай
2. heartshapedbox - хареса ми
07.02.2010 18:04
ще има ли 3ч.
цитирай
3. mamas - Типично :)))
07.02.2010 18:27
Любовта е най-великата сила.
Поздрави!
цитирай
4. hristam - kalin8
07.02.2010 18:29
Да, този си има своето послание :)))

Хубава вечер, Борис :)
цитирай
5. hristam - heartshapedbox
07.02.2010 18:31
Ако напишеш... ;)))
цитирай
6. hristam - mamas - Типично :)))
07.02.2010 18:33
Абсолютно! :)))
цитирай
7. tili - Страхотна разказвачка си!
08.02.2010 13:31
Върна ме в пуберските години, когато викахме духове с книга и ключ. Ох и сега ме полазиха тръпки ;-)))
цитирай
8. vil4 - ^^
08.02.2010 16:46
"Но разбрах, че когато чувството е споделено, то може да осмисли един човешки живот така, както нищо друго не е в състояние да го направи."
Нямаш представа колко си права!

Много иннтересна 2-ра част!
цитирай
9. hristam - tili
08.02.2010 17:45
Нали? И аз се върнах към онези славни, луди времена ;)))
цитирай
10. hristam - vil4
08.02.2010 17:46
Настина нямам. А дали наистина това е така? ;)))
цитирай
11. vil4 - :)
08.02.2010 21:42
Уверявам те, така е! мисля, че съм го изживала...
цитирай
12. papadok - Пишеш страхотно
10.02.2010 09:02
Изказът ти, оригиналните ти сюжети, всичко е много хубаво. Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899383
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031