Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2010 16:44 - Чак толкова сериозно
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 3635 Коментари: 27 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Всичко започна от една чаша кафе.
По това време бях само на шестнайсет, и  ако бяха оставили на мен щях да предпочета горещ шоколад с бисквити, но  приятелките ми бяха много напред с материала.  Все пак това беше възрастта, когато неистово искахме да изглеждаме много по-зрели и разкрепостени, отколкото всъщност бяхме, а кафето с цигара ни караше да се чувстваме точно такива.
Освен това  в случая то беше  задължителен аксесоар за поглед в бъдещето. Работата беше там, че в дома на  една от съученичките ми гостуваше нейна роднина, представена ни като една от най-вещите гледачки  на кафе, карти и всичко, за което  човек може да се сети. Аз малко се притеснявах от подобни тайнства, но всеобщото въодушевление зарази и мен. Ето защо послушно изгълтах горчивата напитка и  с благоговение  попивах всяка дума, изречена  от загадъчната жена, сякаш  от това зависеше живота ми.
Честно казано, въпреки тежкия си грим и  екзотичните си аксесоари,  тя не ми изглеждаше  много по-възрастна от нас. Приятелката ми обаче беше успяла да ни увери, че когато  човек притежава такава свръхестествена дарба, възрастта няма никакво значение, и изглежда наистина нещата стояха точно така. Въпреки младостта си жената  се изразяваше толкова зряло и  убедително, че макар понякога това, което казваше да звучеше малко неясно за тийнеджърските ни уши, нямаше как да не й повярваме.
Все още помня всяка подробност от онази вечер, а това, което ми каза за мъжът на моя живот, остана  като татуирано в паметта ми. Нещо повече - с времето  образа на въпросния  идеален партньор, който гледачката бегло ми бе обрисувала, не само не избледняваше, а добиваше все по-ярки и живи очертания. Все пак  това, което ми беше подсказала за него не бе малко. Знаех, че е висок, синеок и много чаровен. А също  така  нещо още по-конкретно - рожденната му дата.
След  като завършихме училище всяка от нас пое по пътя си  и все по-рядко се чувахме и виждахме. Нямах идея дали за другите онзи поглед в бъдещето е бил така решаващ, но помня с какъв ентусиазъм обсъждахме чутото и  се  бяхме превърнали в един луд вихър от емоции.
Естествено,  всяко ново познанство минаваше под знака на предсказаното. Понякога ми се струваше, че съм срещнала въпросният човек, явно желанието ми за това беше по-силно от здравия ми разум. Бях склонна дори да допусна известни компромиси по отношение на външността, стига основните белези да са налице. Но, слава богу, тази еуфория  не след дълго ме напускаше и  бях принудена да застана лице в лице с реалността - това отново не беше моят човек.
Това  по-скоро  възпитаваше търпението ми и ме караше да се чувствам   по-зряла, отколкото ме разочароваше. Знаех, че той, моят принц, е някъде там, в бъдещето, и  ме чака. Дори да искахме, не можехме да се разминем - бяхме предопределени един за друг.
От  около месец бях започнала работа  по специалността си, когато го забелязах. Този път нямаше място за колебание - почувствах го в кръвта си - това беше той. При това работеше през две бюра от моето, усещах погледа му почти непрекъснато, а много скоро след това започнах да получавам на имейла си смешни, мили съобщения и картинки от него. Синият му поглед ме караше да се изчервявам, случайните неслучайни докосвания предизвикваха куп вълнуващи усещания, които в никакъв случай не бяха неприятни, но  определено ме смущаваха силно. Уж бях подготвена за него, толкова дълго го бях мечтала, а когато най-сетне се появи в живота ми, се държах като  свенлива хлапачка. Но ми се искаше той сам да се убеди, че аз съм неговото момиче, и пръв да протегне ръка към мен. Особено след като почерпи за рожденния си ден. Не че съмнявах, че датата е същата, която гледачката ми беше предсказала.
Малко след това, в края на един работен ден  се озовахме по едно и също време  на паркинга,  и той ми предложи да ме закара. Така разбрахме, че освен всичко останало сме и съседи. При това - в един и същи вход, на съседни етажи. Много съвпадения, при това все хубави.
С изключение на едно - беше женен. Имаше и дъщеря, ученичка в музикалното училище. Което ми подсказа, че скрибуцащите звуци, които в почивните дни често ми опъваха нервите, са нейно дело. Бях виждала и съпругата му - симпатична стройна дама, с която си разменяхме поздрави и усмивки редовно по стълбите. С жена като нея бих могла и да се сприятеля, изглеждаше много приятна, но не и в този случай. В този случай се почувствах  почти измамена. Не знам как беше станало, но ми беше пределено ясно, че аз  би трябвало да съм на нейно място. Някъде имаше нещо сгрешено, щом  не аз, а тя притежаваше мъжа, отреден за мен.
А той  продължаваше да се държи повече от мило с мен - все по-често се случваше да отиваме  на работа заедно, а ако се наложеше да остана да свърша нещо до по-късно в  отдела, обикновено ме изчакваше. Виждах колко ме желае, цялото му същество ме жадуваше. Когато се случваше да докоснем ръцете си почти очаквах да видя  как пламват искри. Копнеех за него по същия начин, както и той за мен, но  при  тези обстоятелства не можех да предприема нищо. И за миг не можех да допусна, че бих могла да бъда щастлива с човек, който  има любящо семейство, а още по-малко - че мога да стана причина за  края на това семейство. Разбирах, че при това положение аз съм тази, която трябва да се отдръпне, но нямах и грам воля, за да го направя.
Когато се засичахме с жена му и си разменяхме обичайните любезности, улавях се, че мислено разговарям с нея.
"Виж какво - казвах й - няма съмнение, че ти си една прекрасна жена, майка и домакиня. Чудесно се справяш със всичките си задължения, с твоята заетост направо е истинско чудо, че успяваш да огрееш навсякъде. На твое място аз не знам дали бих успяла така добре. Знам обаче, че мъжът, с когото живееш, е мъжът за мен. Нали си чувала, че на този свят всеки си има половинка, и едва когато я намери се чувства цял и завършен? Е, той е моята. Зная, че ти звучи странно, и ти е чудно защо съм толкова сигурна в това. Ще ти кажа - защото ми го предсказа една гледачка, когато бях едва на шестнайсет. С подробности..."
Добре, че  тези разговори си останаха само мислени. Една вечер, докато ме изчакваше както обикновено, той ме попита дали нещо в него ме притеснява. Изгледах го шашнато. Освен, че не бях сигурна какво точно ме пита, за всеки би било очевидно какво може да притеснява една млада жена при евентуална връзка с женен мъж.
- Женен ли? - сега  пък той се втренчи в мен учудено. - От къде ти хрумна?
- Как от къде? Редовно срещам жена ти във входа, а  дъщеря ти свири...прекрасно - сдъвках края на изречението.
Очите му бяха се окръглили съвсем, преди да избухне в смях.
- Горкото дете не се справя много добре - каза, когато успя да си поеме дъх. - Но сестра ми  смята, че всичко е въпрос на редовни упражнения, и  не я оставя на мира. За всеобщо съжаление... - закикоти се отново.
"Не може да бъде!" - помислих, а той явно го прочете в очите ми, защото продължи:
- Живеят при мен временно, докато  довършат ремонта на жилището им. А сестра ми е разведена, живее сама с племенницата почти откак я е родила - погледа му стана мек и топъл, като прегръдка. - Значи за това се държиш така дистанцирано...А аз си паднах по теб от мига, в който те зърнах. Моя грешка - трябваше да те запозная с тях, но виждах, че се поздравявате и си мислех...Ама и аз съм един недосетливец! Започнах да си мисля, че при теб има някакъв проблем...
Не беше много лесно, но  проявих упоритост и не след дълго успях да се свържа с приятелката си от училище - онази, чиято роднина   беше гледачката. Исках да споделя с нея щастливото сбъдване, а и това беше добър повод да разбера дали и  тя е срещнала своя предсказан принц. Истината е, че исках да изкрещя щастието си на целия  свят.
- Роднина ли? Гледачка? - гласът й по телефона бе  искрено учуден. - Изобщо не знам за какво...О, чакай, чакай  - сега си спомням. Но, миличка, това беше просто една шега. Братовчедка ми  обичаше да влиза в разни роли, тогава се правеше на врачка - тя се закикоти - Честна дума, не предполагах, че някой може да го приеме чак толкова сериозно!


 
 



Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eleonoraknyazheva - Врачка или не,
06.03.2010 17:25
но определено е изиграла роля на оръдие на Съдбата.;)))
цитирай
2. kalin8 - Понякога...
06.03.2010 18:22
Понякога се случва човек да вижда в бъдещето.
Б.
цитирай
3. анонимен - хубаво написано, затрогващо...
06.03.2010 18:53
прости невежеството ми, но понеже не мога да се ориентирам, ще попитам - това разказ ли е или нещо лично преживяно?
цитирай
4. newlogic - 4.
06.03.2010 20:41
На мен ми е малко странно. Двамата са съседи на различни етажи, сестра му живее при него (временно). Това значи, че той живее постоянно и от много време там.
Как е възможно въпросната млада дама да се поздравява със сестрата, понеже се засичат по стълбите, а да не е видяла нито веднъж (или засякла) въпросния мъж.
Но иначе историята си я бива, поздрави.
цитирай
5. hristam - eleonoraknyazheva
06.03.2010 20:52
Има нещо такова май... ;)))
цитирай
6. hristam - kalin8
06.03.2010 20:54
А понякога и още по-странни работи ;))))
цитирай
7. hristam - explorer
06.03.2010 20:55
Не съм преживяла това лично, освен ако не считаме, че всичко, което пиша малко или много го преживявам. Това му е интересното ;)))
цитирай
8. hristam - newlogic
06.03.2010 20:58
Аз лично имам впечатление, че вие, мъжете, през деня рядко се мотаете из блока, дори и да не сте на работа. Но това го казвам в рамките на шегата, разбира се. Приеми, че просто не им е било писано да се срещнат на стълбището :))))))
цитирай
9. newlogic - 8.hristam
06.03.2010 21:07
Да ние повече се мотаем по разни измислени събрания на входа, на които обикновено всеки е срещу всеки. :))))))
цитирай
10. hristam - newlogic
06.03.2010 21:14
Пфу, и вие ли! Мъжка му работа, вместо да щъкате нагоре-надолу по стълбището с надежда да срещнете някоя мила съседка, се занимавате с глупости :)))))))
цитирай
11. aqualia - Хубав край, сдвоен, два обрата!
06.03.2010 22:12
Този похват, да!
цитирай
12. mamas - Хареса ми, Хрис.
06.03.2010 22:12
Топло, земно, истинско. И недоразумението е мило :)))
цитирай
13. kaprizna - Хареса ми твоята приказка...
06.03.2010 23:36
Принц и принцеса...вълшебни мигове...и щастлив край...
Поздравления!
цитирай
14. miaa - Това е, като в приказките. . Важното ...
07.03.2010 09:06
Това е , като в приказките..Важното е , че го преживяваш, след като така хубаво и убедително си го написала.Поздрави, Хрис! Хубав, слънчев ден!
цитирай
15. furiika - :)))
07.03.2010 09:31
Понякога предизвикваме съдбата..
Поздрави, приятелко!
:)))
цитирай
16. hristam - aqualia
07.03.2010 10:15
Кой точно похват?
цитирай
17. hristam - mamas
07.03.2010 10:16
Падам си аз по такива недоразумения...какво да правя :)))
цитирай
18. hristam - kaprizna
07.03.2010 10:17
И в крайчеца една мъничка ? за да драска любопитството ;)))
цитирай
19. hristam - miaa
07.03.2010 10:18
Абе преживявам го аз...Ама де ли е тоя съсед синеок? :))))
цитирай
20. hristam - furiika
07.03.2010 10:19
Абе понякога такива ги вършим, че да се чудиш как смогваме! :))))

Усмивки, усмивке! :)))
цитирай
21. papadok - Финалът си е
08.03.2010 10:55
запазена марка "Hristam" :))))
"естит Осми Март
Бъди здрава и не преставай да ме радваш с прекрасните си разкази и стихове. И бъди щастлива в живота си.
цитирай
22. henzelski - Съвсем сериозно
08.03.2010 12:30
ти честитя празника, Хриси!
;)
цитирай
23. hristam - papadok -
08.03.2010 19:35
Вече познаваш толкова добре стила ми, че май няма с какво да те изненадам ;))) /шегувам се, аз винаги имам :)))))/
Благодаря, мили Влади, за хубавите думи и искрените пожелания! Много щастие желая и на теб!
цитирай
24. hristam - henzelski
08.03.2010 19:36
Е, защо чак пък толкова сериозно, Краси ;)))

Благодаря, пожелавам ти много споделено щастие! :)
цитирай
25. vil4 - Хааай,
10.03.2010 12:00
Здравей, както винаги аз се отбивам закъсняла, но все пак бих искала да поднеса своя коментар. За пореден път ме заплени с разказите си и не можах и погледа отместя от монитора.
Благодаря отново за прекрасния разказ, макар че тази шега не би ми понравила хич на мен.
цитирай
26. krankar - ще позная това , което си писала...
12.03.2010 20:09
поздравления!!...мисля че имаш много хубав и специфичен стил на писане....мисля също, че ако прочета твой разказ, без да си изписала името си под него , ще позная, че си го написала ти....
цитирай
27. hristam - krankar - ще позная това , което си писала...
12.03.2010 20:53
krankar написа:
поздравления!!...мисля че имаш много хубав и специфичен стил на писане....мисля също, че ако прочета твой разказ, без да си изписала името си под него , ще позная, че си го написала ти....


Това ме кара да се чувствам щастлива. Благодаря ти за тези думи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4914027
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59427
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930