Не мога да изкашлям остри думи,

заседнали накриво като кост .

Пътеката се срути помежду ни -

един от нас ще трябва да е мост.

Един от нас ще трябва да е бента,

когато кипне лудата вода,

ще трябва да е стълба към небето,

когато натежи до смърт света.

Ще трябва да е шепа жива пръст -

за житен стрък, или  за мъртва яма...

Един от нас ще трябва да е кръст.

А за възкръсване са нужни двама.

до друг,
един във друг...
Един създава Вселена,
но без друг тя е без смисъл...

Очарователна си! Прекрасен стих, Хрис! Благодаря ти за споделените мигове!

Много точно! Поздрав! :)

Благодаря ти и аз :)

Затова и свят светува....
Поздравления!
Б.

И така ще бъдем!
Вярвам! :)

Добра си. От най-добрите. (5+)

Я, вече си имам оценка :)))

Как успяваш да си толкова продуктивна без да влошиш качеството си. Поздрави за стиха :))))))

като се сблъскате по-добре се вземете, на мига :)))))

Здравей, Влади. :)))

Брей! Как не сме се сетили! ;))

!!!