Потъмня небесното око.
Облачен юмрук сълза избърса.
Вятърът се втурна на кълбо
и денят се разпиля развързан.

Закипяха стръмните небета
и под тях набъбнаха тревите.
С прашен аромат на зряло лято
ручеи нашариха скалите.

Долу в ниското е спряла тя
и заприда сребърно лазура
с  мъдрата изящност на жена.
И се учи да развързва бури.

Върховен финал!
б.

Прекрасно и въздействащо, Хрис!

...

Представих си това, и после просто го написах. Мисля, че е чудесен сюжет за картина, а ти?

Приятно ми е да въздействам така, благодаря ти :)

Аз също. ;))

Вълшебнице :)))

;))

Сякаш сме на друга планета. :)

Да, там сме ;))

където всичко е Любов!
:)

Точно както подобава на една истинска фея :))

Здравей и поздрави за поредния красив стих.

Здравей, Влади :))

Ухото е на мястото на носа. Но карай. Вероятно така изглежда висшата поезия.

Запридай, завихряй, развързвай бури!...:) Ти можеш!...
А как само рисуваш, извайваш с думите...
Магично хубаво..., като предчувствие за лятна буря!...:)
Прегръдка от мен!:)

Може би. Но не бих се обзаложила. :)))

Здрасти, Ася :) Не предчувствие, беше си съвсем истинска лятна буря с всичките му екстри.
Прегръщам те и аз :)

Поздравления hristam ! Това го усещам със сетивата си, наситено със сладостния мирис на лятото в края, на треви, плодове...усещам тежестта и топлната на земята, събрала лъчите на летните дни, праха от безводните дни, който се наслагва по лицето ...и една мъдра жена, която отстоява себе си сред бурите, вятъра, мъдра, изящна и силна..така го почувствах.

Прекрасно усещане, нали? Щастлива съм, че си го уловила така, както съм го усетила и аз!
Поздрави, морско момиче! :)