Хукнаха стреснато лумнали нощи,

чак по луната оставиха стъпки.

Искам я, Господи! Още и още!

Сянка да бъда в нозете й стъпкана,

да ме докосват очите й само,

само дъхът й през мен да минава.

Спри тази нощ, Боже, утро да няма,

в мрака - но нейният - нека остана!

Знам, че е кратко, а тя - изменчива,

утре ще хвърли сърцето ми в Ада.

Е, и какво от това? Самодива е.

Нека е моята клада.

Прекрасно е, Хрис! Заслужава си допира до самодива:)
Жива, прекрасна, истинска, вярна на истинктите си!

Отново прeвъплътена в женски образ - див, неукротим, изпепеляващ, мамещ, обещаващ, неутоляващ...Прекрасно е, очарована съм!!!!

Неповторима си отново, Хриси!
Прочела си греховните ми мисли :)))
Поздрави, Магьоснице!

А дали мъжете мислят така? Само смелите... ;)))

Здравей, морско момиче! Посрещна ли слънцето това утро? :))

Аз съм си такава по принцип. ;)))
И скромна, скромна...:)))

Отлично, адашке! :))))

Прекрасна, страстна песен.

Благодаря, адаш! :)))

Възможно е. Или пък като молитва на влюбен мъж.

Страхотна е. Вили самовили самодиви, нищо не и се опира. Браво, мойто момиче!