Слушай, ти,
дето там ми се мръщиш отсреща.
Ако щеш ме хапи,
ала знай, че съм адски гореща.
Потопих се сама,
ей така, на инат, във казана.
Разкрещяха се - "Ах, срамота!
Уж  бе истинска дама!
Как можа, как посмя..."
А пък аз на шега им намигнах:
"За нагоре ми трябват крила,
а до тук пеша стигнах."
А във Ада боли
и едва ли го чуваш от мен.
Пък и дяволът - както и ти -
май не ми беше фен.
После му се усмихнах
и стана прохладно. И тихо.
А  от  Рая пък  прихнаха -
дяволът пишеше стихове...

Отново приятно ме изненада, адашке!!!

Страхотно:)

За мен е удоволствие, адаш ;)))

Благодаря, Стеф. :)

Много въздействащи и силни стихове,Хрис! Поздрави!

Хареса ми!:)

Благодаря, мила. :))

:))) Забавлявай се!

Това е то чистата душа, щом и дяволът е прописал стихове!

vulshebno e :)))

Да, да. Звучи така невинно... ;))

О, надявам се. Иначе би било скучно :)))

някак не ми се беше изпречила на пътя - ама веднъж щом съм тука, значи се хващам сериозно да те изчета:)))

Голям пропуск, ще знаеш ;))) Но виждам, че наваксваш. Радвам се, че си тук! :)

Закачливо боцкане, а?
Харесва ми...

:)))

"Пък и дяволът - както и ти -
май не ми беше фен. "

Поздрави за написаното от теб.

Както аз си знам ;)))

Ах, ти...дяволе :)))

Аплодисменти. И теб заразих, а? ;)))

Здравей, Галина! Усмихната вечер! :)

Поредния чудесен стих, който хем те потапя дълбоко, хем те усмихва някак уж кротко.
Поздравления!

Както винаги