Много хубав разказ.
Понякога дребните дразнители са наистина вдъхновение и могат да направят от нищо нещо.
Лично за мен героя ти е обаче, малко мазохист.

Ако знаеш, че пак сме се срещали някъде из ноосферата и сме си разказвали за разни герои. Доста по-различно е, но в романа над който работя пак имаше, вдъхновения, освирквания, комплименти и творческа суша. Но там не е герой, а две героини, а действието се развива в бъдещето. Както и да е, някой ден ще го пусна.

Мисля, че това са най-големите жестокости на които сме подложили свои герои. Ти имаше един разказ, с един масажист - магьосник, който постига земните си цели, но накрая с вратата на колата възлюбената му, му прегазва пръстите и губи таланта си.

Сега и този...По-тежко от това не може да се случи на човек.

Понякога превръщаме дребните дразнители в нещо толкова голямо, Стеф, че то може да извади на бял свят емоции и способности, за които изобщо не сме подозирали. И това не винаги е пагубно - бедата е, когато това се превърне в основен двигател на някаква енергия, особено когато това е творческа енергия.
Обратната страна на положителната емоция също може да е силна мотивация, но на каква цена?
Впечатлена съм, че помниш онзи разказ, но не и учудена. Помня, че тогава го преживя почти лично :)

Точно! Все едно изписа, което мисля. А твоите разкази, лично или не, помня...
И си заслужава.

Хубав ден, Хрис.

Валя

Надявам се. Благодаря за поздрава и пожеланието, Валя :))

Ако беше станал рапър, кариерата му щеше да е по-успешна, а и парите повече.

Ако беше прочел разказа, щеше да заподозреш, че като нищо може и рапър да е станал ;))

Знаеш ли за какво си мислех, докато четях разказа, защото края беше ясен. При социализма процъфтяваше сатирата и вицотворчеството, защото беше гъдел да се подиграеш на властващите, а това изискваше много талант и перфектно владеене на езоповския език. Когато това вече не беше необходимо, всичко умря. Всъщност, това е физичен закон. На всяко действие има равно и противоположно противодействие. Е, това е едно инженерско обяснение. В по-дълбоки води не газя.:)

На рапконцерти не присъстват "най-бележитите светила на съвременната литература" (чета внимателно!)

Да бъдат реализирани, а всъщност съдбата ги тласка по път, който те избират! Несигурен!Продиктуван от емоциите .. По- скоро нека се" потапяме" дълбоко в нещата, които правим и обичаме, нека ни носят удоволствие от постигнатото и винаги да бъдем подготвени за рисковете, които неменуемо е възможно да възникнат... По обективни причини! Насладата,удовлетворението ги получаваме, по пътя към целта!
Прекрасен разказ, Хрис!

Присъстват, аз съм била на такъв концерт ;))

Сега сериозно, като литературовед :) - имам предвид неписаното продължение. Тоест след като не е успял да продължи творческия си възход на поет, много е възможно да се е преквалифицирал в рапър...примерно...що не...

Всички искаме да бъдем оценени. А творческия процес е немислим без емоции, дори да са само плод на творческо въображение...Просто трябва да повярваш в себе си, но...все пак да не се вземаш прекалено насериозно. Когато правиш нещо с удоволствие и забавление, то няма начин да не се получи както трябва.

Най-после? Шегуваш ли се? Е, виждам, че тоз път обяснението ми е свършило работа :))

Поздравления за разказа! Написан е невероятно истински!:)

Благодаря, постарах се да е така :)

Точен отвсякъде разказ!
Не един път съм казвал( повече за себебе си), че навирен нос лесно се охлузва...
Б.

Ценната истина тук е, че станеш ли мишена на всезнайковците, най-добрата реакция е да приемеш злобата за полезна възможност или дори добронамереност, но това в действителност е вярно само за част от хората и то към определен момент или ситуация. Не вярвам, че досадните и най-често неграмотни всезнайковци, които вземат учебникарските дефиниции за истина от последна инстанция, могат да са полезни за творческите резултати. Твоят герой не си е повярвал на собствения талант, към който е прибягнал заради любовта. И е напълно възможно неверието да се дължи на същите всезнайковци, които са го предизвиквали да се изявява блестящо. Практическата изява е моментно действие, а самооценката и нагласата са дългосрочни натрупвания. Моментното и дългосрочното в общия случай действат в противопаложни посоки.Поздравления за наблюдателността.

Когато нещо е много дълбоко в нас му трябва катализатор, за да може да изплува на повърхността. Човекът е така устроен, че само трудностите или влюбеността могат да бъдат такъв катализатор. Когато преодолее трудностите или влюбеността премине в обич , остава като че ли без муза за творчество.Всичко е въпрос на възпитание на чувствата.

Самочувствието може и да е полезно, Борис, особено когато е заслужено. Но май има значение катализаторът за него ;))
Спорен ден, творецо!:)

Всеки разглеждан случай е частен, разбира се, всяка реакция е нещо индивидуално. Твоят начин на възприемане на подобна ситуация е също напълно възможен, всичко е въпрос на мироглед. Но едно си мисля - дали ако човек няма "дарбата" да изразява емоциите си по определен начин, някакъв стимул, колкото и да е мощен, би бил в състояние да даде ход на подобно явление...Дали този вид изразност е въпрос на даденост, или е възможно да бъде придобита впоследствие?

Да, подобна беше и моята логика, докато пишех тази история. С тази разлика, че в случая с героя ми единствен катализатор, за жалост, е бил омразния спомен от детските подигравки...

Да, може, но трябва мотив - обич или омраза, не е чак толкова важно.