Родителите ни създават умни или глупави

Колкото и да е важно образованието и обучението през жизнения ни път, то само отчасти формира интелектуалните ни способности.

Английско изследване установи, че почти половината от интелекта дължим на родителите си. Той е закодиран по рождение в нашите гени.

Около 40 на сто в тъй-наречения "кристализиран тип интелигентност", тоест способността ни да придобиваме знания и умения, е запечатана чрез нашето ДНК. А способността ни за абстрактно мислене под напрежение е управлявана от генетиката в още по-голяма степен - 51 на сто.

Ръководителят на изследването Иън Диъри от Единбургския университет е достигнал до тези изводи, след като е изследвал кръвта на над 3 500 души чрез проследяване на около половин милион генетични маркери - слабите изменения в тяхното ДНК. Проучването е станало възможно благодарение на нов метод за генетичен анализ. То показва, че разликите в човешкия интелект се дължат на генетични вариации.

Все пак хората с посредствено интелектуално наследство не трябва да се чувстват обречени, тъй като с повече усърдие може отчасти да се навакса слабият интелектуален багаж, получен в наследство. 

Благодаря ви, мои скъпи родители! :))

А дали родителите на гениите също са били гении?
Защо изоставени от родителите си деца са станали впоследствие световно известни личности?

Не прочетох никъде, че гениалността се придава генетично. Всъщност, за жалост, доказано е, че тя не се предава и по полов път ;)))
Тук става дума за интелект, Ице, което е различно, струва ми се.
А що се отнася до изоставените гениални деца - знае ли се колко интелигентни са били родителите им?

Последните десетилетия в България, като, че ли доказаха, важността и на един друг фактор за формиране на личността: социалната среда, която някак си се пренебрегва, когато се говори за развитието на подрастващите. Но благодаря ти за материала, Хриси. Прочетох го с удоволствие и интерес.

Социалната среда винаги е била фактор за развитие, Стеф, и то не само през последните десетилетия. Не знам кой би дръзнал да я пребрегне.
Но в този материал става дума за друго, не за външни влияния, а за генетични дадености.
Хубав ден, творецо! :)

комунистите бяха забранили генетиката. За тях човекът беше "продукт на социални взаимоотношения". Така смятат и преждеговорищите тук "копелета на комунизма".

Човек е продукт на майка си и на баща си, а социалният фактор играе една маловажна роля. Бащите на генетиката Айзенк и Йенсен отдавна доказаха, че съотношението между гена и околната среда е 4:1 в плза на гена.

Точно затова в САЩ преустановиха всякакви програми за подпомагане на цветнокожите, защото генетиката със сигурност установи, че негрите не притежават гена на интелигентността.

Не го притежават и метисите. И тъй като ние, българите, сме метиси, не се питайте повече защо България няма нито един велик мислител...

Интересен коментар, но все пак дайте да не бъдем крайни. Преждепишещите едва ли изживяват някаква чак толкова болезнена политическа носталгия или принадлежност. Ние сме творци, господин Апостолов, а това означава хора вечно търсещи, учещи и учещи се :))
Наистина ви благодаря за любопитно поднесените факти.

Ако сравним един човек, добавил много към генетично малкия си интелектуален багаж и друг, не прибавил нищо към богатия си генетичен такъв, в чия полза ще отсъдим?:)))
Обеднелият аристократ си остава винаги аристократ, но богатия търговец никога не става аристократ. Работническо-селската власт създаде много интелектуалци именно с "усърдие".

Тук мисля, че също малко са поомешени нещата. Да, аристократизмът /т.нар. синя кръв/ си е генетично наследена, но тя не е достатъчно основание за висок интелектуален багаж. Будният ум не върви като задължителен бонус към аристократичното потекло, както и работническо-селския произход не гарантира нисък интелект. По-ограничена обща култура - вероятно да, поради по-ограничените възможности за образование /евентуално/ за сметка на необходимостта от полагането на повече физически труд. Но ако този обикновен човек притежава остър ум и жажда за знания, това в някакъв момент би проличало.

Този въпрос отдавна има отговор.Ако детето има само положителни черти,това е защото то прилича на майка си.Ако има и добри и лоши черти,лошите черти е взело от бащата.Ако пък детето е лошо или глупаво,причината за това е,че се е "метнало" на свекървата.Майката не носи никаква вина за това.
Тази мисъл сподели с мен една млада майка от село Требич,Софийско.Шопите за всичко си имат обяснение.
Поздрави,макар да си усложнила отговора,
Коста

Е, вие пък доста сте го опростили, Коста. Разбирам, че ви е било полезно общуването с млади майки ;))

Ако бях родил се аз глъмарник
Щях сега да съм началник !