Онемей. И не искай дори да я чуеш.
Ако ти се усмихне - в хралупа се скрий.
И докато на  влюбен глупак се преструваш,
изтръгни я от дъно, а после - убий.

Подари я на някой, когото да мразиш,
за това, че я има. А теб те е страх
/окуця ти душата от нейните язви/.
С кални пръсти дълбай в чистотата й грях.

Съблечи я. Докато е топла и светла
като в божи олтар положи си я в скута.
Но докато  блажен я принасяш във жертва,
вътре в теб едно цяло небе ще се срути.

Наистина!
Хрис! Непредсказуема си...
Поздрави!
Б.

И канибализма не е за пренебрегване:
"В пустинята
някакъв гол, звероподобен човек
беше приклекнал,
държеше в ръце сърцето си
и го ядеше.
Аз го попитах: - Какво, вкусно ли е?
Той отговори: - Горчиво, горчиво е,
но ми харесва, че е горчиво,
защото това е моето сърце."
Стивън Крейн
:)))

Разбирам това. Този стих няма нужда от коментари...

Това е страхотно, Митко. И всъщност...ако това е канибализъм, значи много от нас са канибали.

Истинско удоволствие е човек да те чете........както не веднъж съм ти писала все едно описваш моите проблеми, настроения и виждания.......страхотна си ;)

Благодарна съм, че успявам да уловя и предам нужната емоция, за да докосна душата ти :)
Хубави мигове ти желая!

Чудесно и страхотно- браво! Дори си го преписах,за да го цитирам /от Ваше име разбира се!/. Само ако позволите едно дребно уточнение- думата "Бог" не може ли да бъде изписана с главна буква,както й се полага? С уважение: Щапаров Младши.

Благодаря за възторга :)
Не съм използвала думата Бог, иначе без съмнение бих я написала с главна буква. Божи/е е прилагателно - божие чедо, божи дела - и на считам, че тук главната буква е подходяща.

А аз го пиша с главна дори и в тези случаи-навярно от богобоязливост или по навик,но тук и аз го пиша с малка. Сега Ви разбирам- много благодаря.

"Съблечи я. Докато е топла и светла
като в божи олтар положи си я в скута.
Но докато блажен я принасяш във жертва,
вътре в теб едно цяло небе ще се срути."

От тоя трясък в ушите ми гърми....
Сякаш са се ударили една в друга хиляда камбани....:-(
Само дано не се превърна в глухонямо викало,
което няма кой да чуе в реалността....
Много хубаво стихо, Хриси....

Благодаря ти. Чула си, това е страхотно!