Прочетен: 4052 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2011 15:46
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си...
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да!
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!
И добре, че бдителната lidislidis ме подсети по нейния си деликатен начин - веднага пиша името на автора на снимката:
фотография на Руми Койчева
" ...... Бяха минали десетина години оттогава. Когато нещо изненадващо ми се случи, летях в мислите си, в чувствата си, в надеждите си, в обичта си. И когато светлините на града една по една заблещукаха в краката ни, отгоре на скалите, ние двамата бяхме готови за полет. Не, ние летяхме, макар толкова различни в миналото си, в годините си, в обкръжението си. Но еднакви в чувството, че тази синкава мартенска вечер е само наша, за да сложи началото на общото и поединично летене в облаците на мечтите ни. "
Аман от катунарски притенции с чужди пити!
" ...... Бяха минали десетина години оттогава. Когато нещо изненадващо ми се случи, летях в мислите си, в чувствата си, в надеждите си, в обичта си. И когато светлините на града една по една заблещукаха в краката ни, отгоре на скалите, ние двамата бяхме готови за полет. Не, ние летяхме, макар толкова различни в миналото си, в годините си, в обкръжението си. Но еднакви в чувството, че тази синкава мартенска вечер е само наша, за да сложи началото на общото и поединично летене в облаците на мечтите ни. "
Радвам се, когато провокирам, Любо. И то нещо толкова съкровено и мило.
Поздравявам те.
Аман от катунарски притенции с чужди пити!
Да, права си, веднага ще поправя таз "катунарска претенция". Не е тенденциозно, драга ми перманентно възмутена блогърке, а просто разсеяност, и ти благодаря за забележката.
Докато четях особено чувство ме обзе. Едно познато вълнение, един трепет, един познат момент, който съм изживяла, когато съм била на твоята възраст. Може би това е времето, когато е възможно да си ги зададем, с надеждата да можем да си отговорим, или дори някой друг да ни помогне. Странното беше, че са ми познати до болка и съм успяла да си отговоря.Успяла съм точно в този аспект на поднасянето им. Може би това е небесен код..., не знам, но силата е в нас, духът ни води да осъществим безсмъртната частица от себе си и щом усетиш това, казваш си: Постигнах, онова, за което съм родена.
Е, има и още много неща, заради, които все още се мотаем, но човек кипял в този огън спокойно може да ...., защото ще знае, че го има, където и да е.
Поздрави и чудесна седмица ти пожелавам. Нека този огън на духа бъде винаги с теб.
Докато четях особено чувство ме обзе. Едно познато вълнение, един трепет, един познат момент, който съм изживяла, когато съм била на твоята възраст. Може би това е времето, когато е възможно да си ги зададем, с надеждата да можем да си отговорим, или дори някой друг да ни помогне. Странното беше, че са ми познати до болка и съм успяла да си отговоря.Успяла съм точно в този аспект на поднасянето им. Може би това е небесен код..., не знам, но силата е в нас, духът ни води да осъществим безсмъртната частица от себе си и щом усетиш това, казваш си: Постигнах, онова, за което съм родена.
Е, има и още много неща, заради, които все още се мотаем, но човек кипял в този огън спокойно може да ...., защото ще знае, че го има, където и да е.
Поздрави и чудесна седмица ти пожелавам. Нека този огън на духа бъде винаги с теб.
Аз почувствах същото, докато четях този материал, за това и реших да го споделя. А и защото понякога все още си задавам някои от тези въпроси...и задавам на някого, вероятно :))
А снимката - няма лошо да се уточняват тези неща, така че поправих пропуска си.
Но не всекиму е дадено да изживее мечтите си!
Затова за тези, дето го могат, се пишат поеми, романи....А ние...Ние само въздишаме и се отъждествяваме (доколкото можем) с героите.
Леле!!!Пак се отнесох да пиша...
Б.
10.10.2011 12:55
Въпросите ти насочват към този човек: чувствителен, отворен към света и хората, притежаващ свой вътрешен интегритет, получаващ и даващ, приемащ и излъчващ, въобще истински хармоничен човек. Изграден, със здрава морално- етични устои.
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш