Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2011 16:50 - Статуетката
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 5346 Коментари: 23 Гласове:
27

Последна промяна: 26.11.2011 16:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката й , хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеше повече. Изненада се, защото фино изработената фигура на екзотична танцьорка имаше вид на направена от камък или метал, а и при допир създаваше такова усещане. Беше черна, гладка и тежка, но сякаш не отразяваше светлината наоколо, а я поглъщаше. Нечия майсторска ръка бе издялала с неповторимо изящество и най-дребните детайли на лицето й, имаше характерните черти на мулатка, с много чувствено излъчване и гъвкавата грация на пантера, а къдриците на косата й изглеждаха така, сякаш бяха току-що разпилени от вятъра.
Когато чу цената, не повярва на ушите си, и поиска да му повторят. Не беше никак висока, за такъв изящен предмет очакваше много по-сериозна сума, и беше готов да я плати. Когато се прибра, не я показа на жена си, и сам не разбра защо, но нямаше желание да я сподели с нея. Подсъзнателно, но много категорично поиска да я запази единствено за себе си, и за това я постави на писалището си, близо до компютъра. Това си беше негова територия, жена му нямаше навика да идва тук, тя си имаше своето ателие, и всеки негласно се ограничаваше в своето пространство.
Беше късно вечерта, когато изключвайки компютъра, той поглади с длан статуетката, харесваше му да усещане гладките й форми, които сякаш се стичаха по пръстите и дланта му в отморяваща, хладна ласка. В следващия миг монитора оживя. Това, което се появи, не беше статично изображение, не изглеждаше и като филм. Твърде истинско и реално изглеждаше дори за най-новите електронни игри на сина му. Приличаше на прозорец към някаква друга действителност, в която красивата танцьорка от статуетката беше оживяла и пред изумения му поглед бавно се разхождаше по златистия фин пясък на морски бряг, а вълните обливаха глезените й с тих плясък. Тялото й бе източено, с едва очертана мускулатура, а ситните й блестящи къдри се пилееха точно както на статуетката, но този път се долавяше всяко движение. Когато се приближи, видя, че на левият й глезен проблясва тънка верижка, а малко под кръста й, над миниатюрната ярка поличка мярна едва забележима татуировка.
Още не можеше да повярва на очите си, когато изведнъж монитора потъмня и всичко изчезна, последното, което видя и чу, беше сигналът за изключване на компютъра. Поседя минута-две без да помръдне, а после разтри слепоочията си и се раздвижи. Нямаше друго обяснение за случилото се, освен че е изморен, и това е някаква зрителна халюцинация, игра на въображението или дявол знае какво. Възможно бе и да е сънувал с отворени очи, веднъж му се бе случило, но тогава бе намесен и алкохол, а сега не беше близнал и капка.
Заспа веднага щом си легна, и на другия ден това съвсем бе изхвръкнало от ума му, и вероятно нямаше да си спомни за него, ако не се случи пак. Само че този път работеше на компютъра и съвсем не усети как инстинктивно ръката му отново търси близостта на статуетката. И в момента в който я погали, всичко изчезна от монитора, за да се появи отново тя.
Този път бе гола, и излизаше от водата. В един миг само капчиците от водата пречупиха светлината, и тя сякаш бе обвита в искряща мрежа от фини кристалчета, които танцуваха дори и в мокрите й къдри. Не беше виждал нещо по-красиво в живота си, едновременно и нереално, и така истинско, че усещаше соления тръпчив аромат на море и лекия повей на морския бриз. Несъзнателно протегна ръка да я докосне, защото тя беше толкова близо, че виждаше пухкавата извивка на устните й, тъмната сянка на очите й под дългите мигли и повдигането на гърдите й, когато вдигна ръце да изстиска мократа си коса.
И точно в този момент всичко изчезна така внезапно, сякаш никога не е било, а той остана като вкаменен, с все още протегната ръка и изумено изражение, без да е в състояние да се помръдне и без всякаква мисъл в главата си. В този миг най-голямото му желание бе да я докосне, и когато допря пръсти до повърхността на статуетката, монитора отново оживя. Не знаеше каква е връзката между докосването на кристалната повърхност и оживелият й образ на монитора, но определено такава имаше, и веднъж разбрал това, той вече не можеше да престане. Използваше всеки свободен момент да я вземе в ръка и да я погали, за да се наслади на вълнуващия образ на красивото екзотично момиче, което сякаш бе започнало да усеща присъствието му и все по-често се усмихваше, а загадъчните й тъмни очи търсеха неговите.
Оставаше по цели нощи в кабинета, а на въпросите на жена си отговаряше, че му се е насъбрала много работа напоследък. Но в мислите му беше единствено тя – смуглата малка танцьорка, и ден след ден и нощ след нощ той копнееше да стигне до нея, да я вземе в прегръдките си. Беше се влюбил лудо, и го обземаше истинско отчаяние при мисълта колко странна е тази история, нямаше никакво обяснение за нея и се страхуваше, че всичко може да приключи внезапно, и тя да изчезне завинаги. Затова не се задълбаваше много в размисли за това как е възможно да е влюбен в една статуетка, която има странното свойство да оживява, а мислеше единствено как да стигне до нея. Трябваше да има някакъв начин, и беше сигурен, че ще го открие. По очите й виждаше, че и тя го иска не по-малко от него, и дори тайничко се надяваше, че ще му подскаже какво да направи.
Случи се една нощ, когато вече бе съвсем отчаян, сърцето му се пръскаше, че не може да я има, слепоочията му бясно пулсираха, а слабините го боляха от неистовия копнеж да я притежава. Много пъти я бе пожелавал до този момент, но никога преди не беше изпитвал така силата на чувството, а дори не си даваше сметка, че всяка пора от тялото му излъчваше това желание. Вече не можеше да задържи любовта която изпитваше в себе си, защото тя беше повече, отколкото можеше да понесе, преливаше и се носеше като опиващо ухание във въздуха.
Тя изглежда бе очаквала точно този момент, защото се приближи толкова, че той усети аромата на кожата й, устните й докоснаха неговите, и го целуна. Това за него не беше просто целувка, това бе спускане до дъното на Ада, и издигане до Райските порти, беше умиране и раждане, смърт и възкресение. Беше трансформиране в чиста енергия, в куп нервни клетки, заредени до пръсване с най-висшето блаженство, което някой може да изпита. И когато успя да се завърне пак в своята същност и да събере разпилените си мисли, първото, което усети бе, че тя е в прегръдките му. Бяха заедно и това го изпълни с небивал екстаз, не можеше да спре да се взира в очите й, в косите, в малката трапчинка до устните й, в извивката на прекрасната й шия, а ръцете му се наслаждаваха на живото й, топло тяло.
Много по-късно забеляза, че се намират на морския бряг, което означаваше, че все пак е преминал в нейния свят. Някъде много отдалеч му се мярна мисълта, че не знае дали изобщо ще може да се върне обратно, статуетката дори не беше в ръцете му. После отново се огледа в очите й, и забрави всичко.
Жена му не можа да заспи тази нощ, и след като той все не идваше, реши да надникне в кабинета му и да го повика. Тревожеше се за него, напоследък работеше прекалено много, почти не спеше и тя се страхуваше, че може да се разболее.
Учуди се, когато видя, че го няма в кабинета, и се приближи до писалището, защото забеляза, че монитора свети. Нямаше обаче никакъв образ и тя понечи да го изключи, когато случайно закачи статуетката и тя, сякаш това и чакала, бавно се плъзна от ръба на писалището, и се разби на хиляди блестящи парченца. Тя се стресна и си помисли, че трябва да ги събере и изхвърли, но реши да го остави за утре, вече беше много късно.
А после изключи компютъра.

 



Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Какъв е тоя психотрилър, бе Хрис...
26.11.2011 18:36
Какъв е тоя психотрилър, бе Христамке!!! Ще ме побъркаш! Само да попитам, дали после героя го взеха на лечение. :)
цитирай
2. hristam - kushel
26.11.2011 18:41
Един от любимите ми стилове, Куш. И разкази, които съм писала в този стил.
цитирай
3. cefulesteven - Много красива и чувствена фантазия ...
26.11.2011 19:59
Много красива и чувствена фантазия имаш. Ще копирам линка във фейса, за да го прочетат и други хора.
цитирай
4. анонимен - Е, аз като съм тъп, все ми си струва, ...
27.11.2011 00:11
Е, аз като съм тъп, все ми си струва, че е малко отвеяно, но то е защото съм тъп. :)
цитирай
5. sande - Поздравления, Христам, в този разказ това си ти, цялата, с вибриращата ти душа и фантазия ...
27.11.2011 10:05
Разказът е изключителен, респектиращ, измислен и реален, с много подтекст, сгъстена емоция и с много нива и пластове.

Това си ти.

Това трябва да пишеш. Защото го можеш.

Тук си писателка. Истинска.

Благородно ти завиждам за моженето.
цитирай
6. vmir - Съгласен съм, че понякага си нямаме идея какви неща се случват около нас,
27.11.2011 10:10
и най-вече, в главите на близките ни. Че, невидимите неща в главите могат да се окажат по-реални от тривиално осезаемото.
Поздравления!
цитирай
7. hristam - sande - Поздравления, Христам, в този разказ това си ти, цялата, с вибриращата ти душа и фантазия ...
27.11.2011 10:13
Благодаря ти за точния и искрено въодушевен коментар. Да, това съм аз. Или поне онази много голяма част от мен, която ми харесва да изразявам и по този начин.
Разказът не е нов, но заради теб и други интересуващи се от тази страна на моята личност, бих публикувала някои от по-старите си неща отново!
цитирай
8. hristam - vmir - Съгласен съм, че понякага си нямаме идея какви неща се случват около нас,
27.11.2011 10:15
vmir написа:
и най-вече, в главите на близките ни. Че, невидимите неща в главите могат да се окажат по-реални от тривиално осезаемото.
Поздравления!


Точно в тази връзка имам един много конкретен разказ, който може би отново ще пусна. Струва ми се, че си заслужава да бъде прочетен и помислен от повече хора :)
Благодаря ти, че беше тук и сподели :)
цитирай
9. vmir - 8. hristam,
27.11.2011 10:33
hristam написа:
vmir написа:
и най-вече, в главите на близките ни. Че, невидимите неща в главите могат да се окажат по-реални от тривиално осезаемото.
Поздравления!


Точно в тази връзка имам един много конкретен разказ, който може би отново ще пусна. Струва ми се, че си заслужава да бъде прочетен и помислен от повече хора :)
Благодаря ти, че беше тук и сподели :)


И аз ти благодаря, очаквам разказа!
цитирай
10. анонимен - За мен няма отговор, защото не се ...
27.11.2011 10:54
За мен няма отговор, защото не се вписвам в тая приповдигната, ефирна, изтънчето-интелектуална атмосфера в която виреят само осенени. Затова ще си отгаворя сам: Къш от тук нахалнико! Хем си грозен, хем нахален! Хем пък и нищо не разбираш от истинско изкуство! И пак си отговарям: Ами такъв съм си. За мен най-изтънченото нещо е уханието което се носи над пържените кюфтета. (малко хиперболизирано)
цитирай
11. hristam - kushel - За мен няма отговор, защото не се ...
27.11.2011 11:04
kushel написа:
За мен няма отговор, защото не се вписвам в тая приповдигната, ефирна, изтънчето-интелектуална атмосфера в която виреят само осенени. Затова ще си отгаворя сам: Къш от тук нахалнико! Хем си грозен, хем нахален! Хем пък и нищо не разбираш от истинско изкуство! И пак си отговарям: Ами такъв съм си. За мен най-изтънченото нещо е уханието което се носи над пържените кюфтета. (малко хиперболизирано)


Няма такова нещо, Куш, никого не пренебрегвам, най-малко пък човек като теб, който многократно е доказал уважението си към начина, по който пиша, и към личността ми изобщо. Просто разбрах, че този ми стил ти е малко чужд, и не желая да коментирам нещо толкова естествено и разбираемо. Да, прав си, отнесено е и не мога да изисквам от всички, които ме четат да имат еднакво отношение и да споделят еднакви с мен вкусове към определени стилове. Уважавам мнението ти, просто имам наистина разностранни литературни интереси, които се опитвам да изразявам по свой /очевидно не винаги и не за всички/ разбираем начин.
Спокойна и приятна неделя, големи приятелю :)
цитирай
12. vmir - 10. kushel,
27.11.2011 11:24
kushel написа:
И пак си отговарям: Ами такъв съм си. За мен най-изтънченото нещо е уханието което се носи над пържените кюфтета. (малко хиперболизирано)


Стига бе, сега ще поискаш и по бананче за всяка маймунка, и ще разплачеш червените баби от умиление.
цитирай
13. анонимен - Христамке, шегувам се, бе. Разбира ...
27.11.2011 11:35
Христамке, шегувам се, бе. Разбира се, че ще си пишеш както ти харесва. Има хора за всичко. Аз съм много земен, лишен от мистика и фантазии личност, абе зодия "Дева"- анализиращата. Ти си 100% от някоя по-романтична зодия. Весел ден и никога не приемай буквално, това което казвам. :)))
цитирай
14. monaliza121 - Привет, Христам!:))
27.11.2011 12:50
Харесвам късите разкази със загадъчен край, какъвто е и твоят. Успяла си да съчетаеш фантастичното с реалното до степен на сливане.
Поздравявам те, чист текст, без излишни емоции и поднесен с финес.:))
цитирай
15. kalin8 - Поздравления, Хрис!
27.11.2011 12:52
Прочетох с голямо удоволствие!
Б.
цитирай
16. hristam - kushel - Христамке, шегувам се, бе.
27.11.2011 13:42
Разбира се, Куш. Знаем, че си голям шегобиец :)))
цитирай
17. hristam - monaliza121 - Привет, Христам!:))
27.11.2011 13:43
monaliza121 написа:
Харесвам късите разкази със загадъчен край, какъвто е и твоят. Успяла си да съчетаеш фантастичното с реалното до степен на сливане.
Поздравявам те, чист текст, без излишни емоции и поднесен с финес.:))


Удоволствие е за мен, че ти хареса! Това е от разказите, които аз самата обичам да си препрочитам.
Благодаря ти и свеж да е денят ти!
цитирай
18. hristam - kalin8 - Поздравления, Хрис!
27.11.2011 13:45
kalin8 написа:
Прочетох с голямо удоволствие!
Б.

Здравей, Борис! Радвам се! :)
цитирай
19. vmir - Нещата се случват най-вече напук на нашата увереност, непукизъм и безхаберие.
27.11.2011 18:47
цитирай
20. lubara - Поздрави, hristam!
28.11.2011 16:28
Хрис, а обратното възможно ли е? От превъплъщението на действителния образ към това на кристална, фина статуетка? Макар, че малко съм закъснял с този въпрос, мисля?!
цитирай
21. hristam - lubara - Поздрави, hristam!
28.11.2011 19:35
lubara написа:
Хрис, а обратното възможно ли е? От превъплъщението на действителния образ към това на кристална, фина статуетка? Макар, че малко съм закъснял с този въпрос, мисля?!


Колкото едното е възможно, толкова и другото...предполагам. Имам един такъв много любим мой разказ, ако го изровя, ще го публикувам. Добре, че ми напомни, Любо :)
цитирай
22. bigbro - Хареса ми!
29.11.2011 10:32
Разказ за размисъл...
цитирай
23. elineli - Аз съм
29.11.2011 18:03
възторжен фен на поезията ти, Лъчезарие, но тази проза ... стилът е чудесен, а и аз по рождение съм си верница - повярвах! Браво ти! С прегръдка :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900099
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031