Намерих тази работа не по обява, а по препоръка на моя приятелка.
Старицата била особнячка, трудно се общувало с нея, но заплащането било добро, а грижите – стандартните, като за всеки друг възрастен човек, който не може да се обслужва сам. И преди бях гледала възрастни хора, имах опит, а и средствата определено ми трябваха – аз и приятелят ми бяхме студенти и се издържахме сами.
В началото не ми направи кой знае какво впечатление – абе, капризно бабе си беше, ама то и моята преди да почине беше станала същата. От опит знам, че от една възраст нататък всички се вдетиняват и започват да се държат като разглезени хлапета.
Аз обаче имах огромно търпение, а парите, които старицата ми оставяше вечер, заличаваха дори и най – малкия зачатък на недоволство, който бих могла да проявя. Вършех обичайните неща – обслужвах я, приготвях й закуска, обяд и вечеря и й помагах да се храни.
Всъщност единственото, което ме смущаваше в известна степен, беше особения й втренчен поглед, с който имах усещането, че прониква някъде отвъд мен, до някакви непознати за мен самата дълбини на моята същност.
Определено от този неин поглед тръпки ме побиваха, но не мислех, че това е кой знае колко основателна причина за притеснение. Просто беше неприятно, но в общуването с възрастни хора по този начин, малко неща всъщност могат да бъдат приятни.
Все пак един ден споделих това със същата онази приятелка, която ми я беше препоръчала.
Тя ме погледна замислено.
- Знаеш ли – започна колебливо – чух някои слухове за тази жена...Но аз самата изобщо не вярвам на такива неща, иначе никога не бих ти я препоръчала! – добави бързо.
- Какви слухове?
- Говорят, че е вещица – тя поклати глава – Виж само колко несериозно звучи!
- Вещица ли? – попитах. Всъщност ми прозвуча съвсем в реда на нещата, като си припомних погледа й. – Да не би да е омагьосала някого?
Приятелката ми нервно се изсмя.
- Е, подробности не знам! Но – тя се наведе и ми пошепна – казват, че е на повече от двеста години!
- Аха, със сигурност! – изкисках се аз – Изглежда дори по – възрастна за годините си!
- Виж, работата е там, че...така разправят поне, аз не знам, но можела да краде години от живота на хората.
- Е, браво, това вече е върхът! – разсмях се – Някой май е прекалил с филмите на ужасите. Или с романите на стария Кинг!
- Абе и аз много не вярвам на тия неща, нали ти казвам... – смънка приятелката ми, но ми се стори някак гузна и притеснена.
На другия ден се сетих за този наш разговор докато хранех старицата, защото тя отново се втренчи в мен с онзи неин поглед.
- Защо ме гледаш така? – не се сдържах и я попитах.
Не ми отговори веднага, наклони глава на една страна и сякаш ме погледна с всяко око поотделно. Беше особено усещане, заприлича ми на някаква зловеща екзотична птица, която оглежда жертвата си.
После каза :
- Хубава си, много! И толкова млада.
- Благодаря – промърморих, кой знае защо ужасно смутена.
Бях намислила да й кажа да престане да ме зяпа така, но незнайно защо думите й вместо да ме поласкаят, ужасно ме объркаха. Набързо приключих с вечерята й, и побързах да си тръгна с усещането за бягство от нещо опасно и зловредно.
В следващите дни се улавях, че ми е все по – трудно да отивам при нея, насилвах се да го правя. Имах странното усещане, че там въздухът е по – различен, тежък и труден за дишане, тръгвах си все по – изтощена и с все по – мрачно настроение.
Отдавах това на внушението – приятелката ми такива ми ги бе наговорила – вещици, магии...ужас! Знам как може да влияе самовнушението, понякога само мисълта за нещо такова е в състояние да съсипе човешки живот. Но приятелят ми също забеляза промяната в мен:
- Вероятно се преуморяваш – ми каза загрижено той – Слушай, имам идея! И без това сега съм без работа, и досега нищо подходящо не съм намерил. Защо да не те отменя за известно време при старицата, поне докато се почувстваш по – добре, а аз попадна на добро предложение?
Поколебах се, не знам защо.
- Май трябва първо да я попитам дали е съгласна...
- Питай я, да! – въодушевено каза той – Но не вярвам да откаже – на тази възраст им е все едно кой се грижи за тях! А ти определено имаш нужда от почивка.
Говорих с нея още на следващия ден. Тя пак ме погледна по нейния си начин, много дълго ме гледа, а после бавно каза:
- Нека дойде. Но от другата седмица. Трябваш ми още малко.
Не разбрах думите й, но сърцето ми се сви ужасено, сякаш ледена ръка го бе сграбчила и изстискваше последните остатъци човешка топлина.
Тази вечер се наложи да се прибера с такси, и си легнах веднага. Бях уморена до смърт.
До края на седмицата имаше още три дни. Само три, помислих си, преди да потъна в дълбок безпаметен сън.
В неделя вечерта приятелят ми предложи да извика линейка, когато ме видя. Изглеждаше изплашен.
- Всичко е наред – успях да изрека, макар да беше свръх силите ми – Просто имам нужда да си почина. Нека поспя, утре ще съм добре, ще видиш!
Не бях много убедителна, той ми помогна да си легна и остана до мен. Искаше ми се да му кажа да не се тревожи, но заспах докато си го мислех.
Когато отворих очи на другата сутрин, той тъкмо влизаше. Почудих се къде ли е ходил толкова рано сутринта? После се сетих, че днес трябва да отиде при старицата, и тъкмо щях да му го кажа, когато той се усмихна:
- Добро утро, госпожо! Аз съм приятелят на вашата помощничка, и ето ме днес на вашите услуги! Надявам се да останете доволна. С какво да започнем?

 

Интересно ми беше.
Кога ще е продължението?

Полазиха ме тръпки! Много силен ефект!

Нов модел вампирка?! Направо те подменя със себе си. Защо ми си струва, че това не е фантастика. Ти всъщност на колко години си? Изглеждаш на по-малко от двеста.

Здравей, адаш! Продължението е по избор на читателя ;)))

Уау! Значи емоцията си я бива! :)

Мдааа...Каква ти фантастика, току-виж тази баба се окаже твоята възрастна съседка, Куш :)))

Има ли такива баби в сайта? Някои са толкова вещи по отношение на древната история (на тракобългарите), сякаш са били съвременници. Да посочвам ли имена или е излишно?

много интересен и вълнуващ.

Валя :)

Pozdravlenie, Hristam! Хареса ми този къс разказ с неочакван край.:))

А, виж, за сайта не знам. При мен такива не са се появявали, ти си спеца по бабите :))))

Радвам се, че прочете, Валя! Благодаря!

Хареса ми!Поздрави!:)))

Благодаря ти, мила. Удоволствието е мое :)

Благодаря, приятно ми е да прочета това. Хубава вечер :)

Ех, че зловеща история! Надявам се не от личен опит я разказваш?!
Чудесно изграден разказ!

Здравей, Любо, много ме радва и присъствието ти и одобрението ти. Чест е за мен.
А що се отнася до личния опит - както казва Куш, надявам се да изглеждам на по-малко от двеста години :)))))

Подходящ начин да съживиш и мъртвец, камо ли болен. Пък и показва колко е щастлив човек, защото винаги би могло да стане и още по-зле. Добро майтапче.
Поздрави!

Ти изглеждаш като набор на сина ми, а той е на Христовата.
Удоволствието е за мен. Хубави празници, отсега ти ги желая!

Интересна интерпретация на разказа. Но не е моята, в случая изобщо не става дума за майтап...;))

Благодаря и аз отново. И за комплимента, и за хубавите пожелания! Да ти се връща с много хубави чувства!

Страхувам се, че извън това, че ти си го намислила по този начин, нямаш реално доказателство, че твоята версия е вярна, а не моята. В края на краищата, решаващо е написаното, нали? Не схващам защо момичето трябва да се е състарило, след като къде по-достоверно е момчето да се е пошегувало? Пък и процесите се подчиняват на природни закони, а бързото самопроизволно протичане на процесите е енергетически трудно за обосновка пред алтернативата да не протекат изобщо...

че това не е поредната история.Чувала съм и още по странни,но истински неща-от този сорт.Много от нас,не вярват...Но, ги има.Поздрав Хриси.

Ще ти дам аз едни баби на тебе, ама друг път ще се разправяме. :(

Хей, аз нямам нужда от доказателства, аз просто разказвам. Ти като читател си в правото си да възприемеш разказаното по начин, който те удовлетворява :) Това му е хубавото на този жанр, че дава шанс на въображението да излезе от общоприетите рамки на познатата реалност. Ако може. И ако поиска ;))

Не твърдя, че историята е истинска. Хареса ми усещането, което ми донесе, докато я писах. Както и това, което оставя, след прочитането й.
Поздрав! :)

Напълно съгласен, точно така е!
И затова аз избрах според мен по-добрия вариант. И не мога да разбера които свободно избират по-лошия. Нямам предвид теб, защото твое е правото да пишеш както си искаш, щом си оставила свобода за избора, а говоря за читателите, които избират хоръра не като жанр, а като съдба.
Добър да е денят ти, Хриси!

"По-лошия" вариант не го избира читателят, той е поднесен от автора. Това, че ти имаш своя интерпретация, те прави vmir, но не по-добрият задължително. За да не се обидиш, ще обясня, че аз предпочитам трагедията като жанр, но не я приемам като съдба.:)))

че да се говори за добър и лош вариант е доста субективно. За мен например хоръра в случая е достатъчно ясен и не подлежи на допълнителна окраска. За vmir обаче очевидно това изглежда като някакво предизвикателство, и той предлага друга алтернатива - за мен доста скучна и в пъти по-нереална от моята версия /не се сърди, Любо, но що за черен хумор би трябвало да има един младеж, за да подходи с такава "шега" към болната си приятелка?/.
Някой друг от четящите тук обаче може да възприеме с възторг този вариант, в което няма лошо. Важното е всеки да избере това, което му доставя нужната емоция.

Момичета, вашето единодушие ми дава възможност да избегна повторенията и затова ви отговарям едновременно на двете.
1. Моето убеждение се разминава с вашата увереност, че авторът има или трябва да се стреми към пълен контрол върху възприятията на читателя, даже много ме учудвате с тази увереност, защото и двете сте нежни души в сравнение с моя настъпателен технократичен подход.
2. Нямаме разминаване с представата за субективността на представата за добро и лошо, просто смятам, че това се подразбира и няма нужда да се повтаря във всеки отделен случай.
3. Представата за хоръра, трагедията, е също толкова субективна, както и за доброто и лошото. Тенденцията е в повечето от случаите жените да виждате трагедии там, където мъжете само недоумяваме, а нерядко самото мъжко недоумение за вас се явява трагедия.
4. Оценявам и се прекланям пред смелостта и женската непоколебимост пред лицето на голяма част от житейските изпитания, но ми е трудно да приема, че здрав мъж ще се поддаде на една вещица несравнимо по-бързо от болната си половинка и с такава услужливост моментално ще се постави в пълна нейна подчиненост.
5. Логичната за мен реакция на мъжа в случая е да побеснее, че вещицата е скрила някъде приятелката му и е заела нейното място. За това какво ще направи замълчавам (особено, ако ножовете или транжорния и разфасовъчния инструментариум е наблизо), защото хоръра ще е пълен. Не забравяйте, че мъжкото въображение не е чак толкова силно или изискано, за си обяснява видяното с преображение, след като подмяната е много по-проста, елементарна и непрекъснато срещана практика.
6. Усмивката и услужливостта към вещицата в последната реплика на мъжа приемам като възможност за шокова терапия под формата на черен хумор. На негово място дори бих удължил максимално сценката, за да дам възможност на жената сама да достигне до апогея на ужасяващите си фантазии и самонавивки, подпомагани от приятелката и болестта. Ведрото излъчване в случая е добре дошло, със същата ведрост трябва да подаде и огледалото, за да може жената от собствено наблюдение да види разликата между самонавиване и реалност. Тази жестокост сама по себе си няма как да я убие, защото тя сама се движи в посока на този апогей, тя го търси и когато мъжа до нея остане безучастен, или се задоволи само с успокоенията, които тя очаква, поведението му единствено спомага за задълбочаване на фобиите й, защото всичко си остава в сценария на собственото й въображение, включвайки в него и обезсмисляйки присъствието на мъжа. Единствено шоковата терапия може да я изведе извън този сценарий и да позволи на мъжа да й помогне да преодолее тиранията на въображението, чрез която вещиците обсебват съзнанието на податливите си жертви.

Хубав уикенд!

Не, не, мисля, че не си разбрал края, за това и реагираш по този начин. Младежа няма как да побеснее, че вещицата е "скрила" някъде приятелката му, защото той предполага, че тя си е вкъщи, в леглото, където я е оставил преди да излезе. И смята, че просто боледува - състояние, което рано или късно ще отмине.
Самият той просто решава да замести приятелката си /както й го е предложил преди това/, за да не загуби доходната си работа при тази старица. Именно за това, виждайки старата жена в дома й, той няма как да разбере, че всъщност това е приятелката му.
Любо, няма лошо да виждаш черен хумор там, където наистина аз съм представила нещо друго. Просто ме съмняваше до колко си чел внимателно, тъй като идеята тук определено е доста различна.

аз предпочитам да го поставя под съмнение, и да приема преображението като творение на въображението, болестта и самонавивките, а не като факт който да приема веднага и безропотно. Ако има заблуда от объркване вав физическата ситуация, мисля, че тя произтича от това, че ти никъде не си написала, че последният разговор се развива в дома на вещицата, (освен в коментар 30), а разговорите между момичето и момчето преди това предполатат, че преображението се е случило в тяхната квартира, откъдето излиза, че вещицата е дошла, пратила е някъде момичето, и най-безцеремонно е влязла в леглото му, а момчето като я вижда, на момента се поставя в нейна подчиненост, без да се заинтересува поне къде е изпратила приятелката му, (вместо да я погне и изрита за самоуправството).

Аз не приемам преображението, аз го поднасям като информация. Как приема читателя тази информация, си е негова работа, както вече написах някъде по-горе.
Би било твърде подценяващо и скучно спрямо читателите да не оставям вратичка за въображението им. Това все пак не е листовка за лекарство с указание за ползване, нали ;)))