Постинг
08.02.2012 10:29 -
Как крадохме младоженец
Двете сме приятелки още от деца. Няма друг човек, с когото така да се разбирам и да мога всичко да споделям. Дори и да ми беше сестра, едва ли щяхме да си бъдем по – близки.
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по – нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певица, защото знам, че съм много добра. Всички го казват.
Тя пък е танцьорка на еротични танци и също е страхотна. Има огромен брой фенове и почитатели, много от тях посещават този бар само заради нея.
Почти за всичко се разбираме чудесно, само една нейна черта ми идва малко в повече – нейната влюбчивост.
Не разбирам как е възможно поне по веднъж в месеца (а нерядко и повече пъти) да се влюбва като за последно. И винаги именно този е най- точния тип, най – истинският, единствения и неповторим в живота й. Знам целия репертоар наизуст, и затова изобщо не се изненадах като видях познатия израз на лицето й тази вечер.
- Нямаш и идея какво ми се случи! – започва тя. Не сме се виждали почти два месеца, защото с групата бяхме на турне. Но все пак имам идея какво й се е случило, и й го казвам.
- Да! – въздиша тя отнесено, както всеки път – Само че ...
- Този път е различно! – казваме двете в един глас.
Тя ме погледна сърдито.
- Ако искаш да знаеш, този път няма нищо общо с предишните! – облегна се и се разля в блажена усмивка – Никога няма да познаеш какъв е!
Ако съдя по досегашните й връзки, вероятно поредния пласьор на наркотици. Въпроса е, че този път може да се е представил като...
- Мозъчен хирург – хиля се аз.
- Почти позна! – смига ми тя и плясва с ръце – О, ти си истински медиум! Последна година студент по медицина е! И е ...божествен.
- Страхотно! Поне е нещо по – различно...разказвай! – подканям я, сякаш не виждам, че изобщо не се нуждае от подкана.
Научавам, че било любов от пръв поглед, виждат се почти всеки ден, отношенията им били много сериозни.
- Какво означава много сериозни? – питам, ей така, за всеки случай.
- Искам да се омъжа за него.
Задавих се с глътката уиски, и едва си поех дъх. Вярно, много силно се влюбваше всеки път, но любовта й не беше стигала чак дотам, че да говори за брак. И то за кого, моля ти се, за някакъв студент по медицина. Ако изобщо беше такъв, а не някой шантав сводник, с изчанчено чувство за хумор.
- Амии...- започнах предпазливо – говорила ли си с него за това?
- Абе там е работата... – изведнъж очите й се напълниха със сълзи и тя ревна – и той ме обича, разбираш ли? Обаче...бизнес интереси, ей това е!
Сега вече съвсем зяпнах. Тя издуха носа си, хвърли ми жален поглед и видяла недоумението ми, каза:
- Баща му притежава голяма фирма. А неговия бизнес партньор има дъщеря, за която искат да го оженят.
- Стига бе! – недоумявам – Малко като приказка ми звучи тая история, за принца, дето насила го оженили за грозната принцеса, че татко й бил богат владетел!
Тя въздъхна сърцераздирателно.
- Самата истина! Дори я видях – не знам защо се наведе и ми пошушна – Не мога да кажа, че е грозна. Ужасна е! – изкикоти се нервно и продължи – Той обича само мен, каза ми го. Но...не може да се противопостави на властния си баща! А не може и без мен! И двамата не можем един без друг, разбираш ли?
Честно, почнах да се дразня от цялото това хленчене. Много ми е мила, много си я обичам, ама понякога наистина ми е прекалено трудно да я утешавам. Още повече като знам, че само след броени дни ще е забравила за цялата история.
- Знам какво си мислиш – проницателно каза тя точно в тоя момент – че това е поредната ми любовна драма. Обаче...поне веднъж ми повярвай, за бога! Само да знаеш какво ми е...
Прегръщам я и сърцето ми се свива от жалост, аз не мога да повярвам, ама то изглежда усеща, че тук наистина става дума за любов.
Малко по – късно същата вечер тя ме запознава с него и наистина разбирам, че този път нещата са сериозни. Около тях и въздухът е нажежен от любовта им, имам чувството, че усещам полъха на прелитащи амурчета.
Следващите дни тя ходи като болна, виждам я, че изобщо не е на себе си, и започнах да се чудя да не вземе да направи някоя глупост. Постоянно си блъсках главата как да й помогна.
И изведнъж ми щукна. Боже, беше просто гениално!
- Слушай – казах й – сетих се какво да направим!
- Какво? – недоумяващо, и все пак с надежда ме пита тя.
- Ще го крадем!
Очите й помръкнаха.
- Не ми е до шеги...
- Изобщо не се шегувам. – сериозно казвам аз, и й разправям за това как навремето дядо ми с приятели крали баба. – Е, ние разбира се, ще подходим по – цивилизовано, но принципа е същият!
Тя продължава да ме гледа изумено, а аз не толкова на нея й разяснявам, колкото мисля на глас.
- Значи, трябва да разберем по кое време е най – удобно да го отмъкнем.- разсъждавам аз, защото подозирам, че заради крупния бизнес на татенцето малкия се движи с охрана. – Имаш ли някаква идея? Ти по – добре му знаеш навиците...
Тя постепенно, много бавно възвръща дар словото си:
- По – шантава идея не съм чувала! Само на теб може да хрумне подобно нещо. – после се замисля - И какво, да речем, че го откраднем, каквото и да означава това. Какво ще стане по – нататък, как си го представяш?
- След като го откраднем ще уведомим татенцето, че синчето му е отвлечено. За всеки баща това е огромен шок, той ще се притесни ужасно, разбира се, ще предупредим да не намесва полицията. Знаеш, гледала си по филмите!
- Че за какво му е на него полиция изобщо? Ти знаеш ли каква охрана имат? Ще ни смелят от бой!
- Не бъди толкова черногледа!- срязвам я. – Ти обичаш ли го, или не? Слушай какво, знаеш, че и ние познаваме доста момчета, дето с кеф биха я свършили тая работа! Чуй ме сега внимателно...
И й излагам моят план. Значи навиваме няколко от нашите яки аверчета да го отвлекат в подходящ момент. Отново я запитах дали се досеща за някакъв такъв промеждутък от времето му, когато не е ангажиран с охрана. Все по някое време някъде е сам, едва ли са денонощно с него. Като казах денонощно, и тя възкликна:
- Сетих се!
Всяка нощ около дванайсет и половина – един часа отивал да поплува в басейна на двора.
- Ще му кажа да изключи алармата! – оживи се тя – И да бъде готов! По това време баща му вече сигурно ще е заспал!
- А майка му? – питам аз с идеята, че след определена възраст жените са като същински сомнамбули и почти не спят.
- Няма майка, разведени са, живее сам с баща си!- светва ме тя.
Уточняваме още някои подробности, и тя му се обажда. Определят си среща, за да му обясни тя целия план, а аз търпеливо ще я изчакам за да подготвим бойната група.
Връща се сияеща и почти подскача от радост.
- Той е във възторг, беше толкова радостен, смя се през цялото време! Каза, че по – велика идея не е чувал, и се съгласи да постъпи точно както решихме! Каза още, че баща му в крайна сметка ще е толкова доволен, че е жив и че не искаме откуп, че ще приеме и „насилствената” женитба като божия благодат!
Речено – сторено.
Момчетата само това и чакаха, отдавна не бяха участвали в екшън, вече им липсваше емоцията. Уговорихме всичко до най – малките подробности, а аз изрично подчертах, да не се докосват изобщо до алкохол, защото знам как им действа. Те обещаха, и даже малко се пообидиха „Като вършим работа капка не близваме!”, ме увериха.
И в уречената вечер задействахме нещата. Уговорката беше да доставят откраднатия младоженец във вилата на нашите, на двайсетина километра извън града. Аз й предложих да отида с нея във вилата, за да не е сама и притеснена докато го докарат, но тя настоя да го чака сама.” Това ще бъде нашата много специална нощ, как не разбираш, и трябва да я изживеем съвсем сами, защото ще я помним до края на живота си!”
Е, хубаво, ще има да разправяте на децата и внуците, ухилих й се аз. И я оставих във вилата, а аз се върнах с колата. Утре сутрин щях да отида и да действаме по плана по – нататък, но първо щях да чакам тя да ми се обади,че всичко е наред и той е налице.
Още не се бях събудила на другата сутрин, когато тя ми звънна. Звучеше някак особено.
- Ааа...виж какво – проточи тя – плановете малко се промениха. Ти няма защо да идваш, ще дойдем ние!
- Какво...за какво говориш? Как така?
- Амиии...ще видиш като дойдем.
Какво ли не ми мина през главата. Кой ги знае какви са ги забъркали! От друга страна обаче тя някак не ми изглеждаше особено разстроена.
Към десет и половина вече неизвестността ме беше изнервила тотално. Реших да звънна аз, но точно тогава те се появиха. Тоест появи се тя с някакъв висок, симпатичен прошарен мъж, който в никакъв случай не беше нейният студент. Представи ми го, оказа се, че е таткото. И ми разказаха цялата история.
Нашите момчета все пак се бяха издънили, но вината не била изцяло тяхна. Просто миналата нощ в уреченият час край басейна се появил таткото, а не сина. И те дигнали него, без много – много да се чудят. После го закарали във вилата и там...дали изобщо трябваше да съм изненадана, че пламнала поредната голяма и единствена любов?
„ Сигурно няма да повярваш – довери ми тя, докато им правех кафе – Но след като му разказах всичко го почувствах толкова близък, сякаш от години сме заедно! И, ако щеш вярвай, но ми предложи да се оженим, не е ли ужасно романтично? Само една нощ заедно, а вече сме толкова влюбени! „
Аха, да, супер, страхотно! По - романтична история здраве му кажи!
Само едно ми се ще да разбера, оня малкия, студента, нарочно ли спретна тоя номер?
И професиите ни са сходни, артистични. Аз пея в група, засега, по – нататък ще видим, имам намерение да направя кариера като певица, защото знам, че съм много добра. Всички го казват.
Тя пък е танцьорка на еротични танци и също е страхотна. Има огромен брой фенове и почитатели, много от тях посещават този бар само заради нея.
Почти за всичко се разбираме чудесно, само една нейна черта ми идва малко в повече – нейната влюбчивост.
Не разбирам как е възможно поне по веднъж в месеца (а нерядко и повече пъти) да се влюбва като за последно. И винаги именно този е най- точния тип, най – истинският, единствения и неповторим в живота й. Знам целия репертоар наизуст, и затова изобщо не се изненадах като видях познатия израз на лицето й тази вечер.
- Нямаш и идея какво ми се случи! – започва тя. Не сме се виждали почти два месеца, защото с групата бяхме на турне. Но все пак имам идея какво й се е случило, и й го казвам.
- Да! – въздиша тя отнесено, както всеки път – Само че ...
- Този път е различно! – казваме двете в един глас.
Тя ме погледна сърдито.
- Ако искаш да знаеш, този път няма нищо общо с предишните! – облегна се и се разля в блажена усмивка – Никога няма да познаеш какъв е!
Ако съдя по досегашните й връзки, вероятно поредния пласьор на наркотици. Въпроса е, че този път може да се е представил като...
- Мозъчен хирург – хиля се аз.
- Почти позна! – смига ми тя и плясва с ръце – О, ти си истински медиум! Последна година студент по медицина е! И е ...божествен.
- Страхотно! Поне е нещо по – различно...разказвай! – подканям я, сякаш не виждам, че изобщо не се нуждае от подкана.
Научавам, че било любов от пръв поглед, виждат се почти всеки ден, отношенията им били много сериозни.
- Какво означава много сериозни? – питам, ей така, за всеки случай.
- Искам да се омъжа за него.
Задавих се с глътката уиски, и едва си поех дъх. Вярно, много силно се влюбваше всеки път, но любовта й не беше стигала чак дотам, че да говори за брак. И то за кого, моля ти се, за някакъв студент по медицина. Ако изобщо беше такъв, а не някой шантав сводник, с изчанчено чувство за хумор.
- Амии...- започнах предпазливо – говорила ли си с него за това?
- Абе там е работата... – изведнъж очите й се напълниха със сълзи и тя ревна – и той ме обича, разбираш ли? Обаче...бизнес интереси, ей това е!
Сега вече съвсем зяпнах. Тя издуха носа си, хвърли ми жален поглед и видяла недоумението ми, каза:
- Баща му притежава голяма фирма. А неговия бизнес партньор има дъщеря, за която искат да го оженят.
- Стига бе! – недоумявам – Малко като приказка ми звучи тая история, за принца, дето насила го оженили за грозната принцеса, че татко й бил богат владетел!
Тя въздъхна сърцераздирателно.
- Самата истина! Дори я видях – не знам защо се наведе и ми пошушна – Не мога да кажа, че е грозна. Ужасна е! – изкикоти се нервно и продължи – Той обича само мен, каза ми го. Но...не може да се противопостави на властния си баща! А не може и без мен! И двамата не можем един без друг, разбираш ли?
Честно, почнах да се дразня от цялото това хленчене. Много ми е мила, много си я обичам, ама понякога наистина ми е прекалено трудно да я утешавам. Още повече като знам, че само след броени дни ще е забравила за цялата история.
- Знам какво си мислиш – проницателно каза тя точно в тоя момент – че това е поредната ми любовна драма. Обаче...поне веднъж ми повярвай, за бога! Само да знаеш какво ми е...
Прегръщам я и сърцето ми се свива от жалост, аз не мога да повярвам, ама то изглежда усеща, че тук наистина става дума за любов.
Малко по – късно същата вечер тя ме запознава с него и наистина разбирам, че този път нещата са сериозни. Около тях и въздухът е нажежен от любовта им, имам чувството, че усещам полъха на прелитащи амурчета.
Следващите дни тя ходи като болна, виждам я, че изобщо не е на себе си, и започнах да се чудя да не вземе да направи някоя глупост. Постоянно си блъсках главата как да й помогна.
И изведнъж ми щукна. Боже, беше просто гениално!
- Слушай – казах й – сетих се какво да направим!
- Какво? – недоумяващо, и все пак с надежда ме пита тя.
- Ще го крадем!
Очите й помръкнаха.
- Не ми е до шеги...
- Изобщо не се шегувам. – сериозно казвам аз, и й разправям за това как навремето дядо ми с приятели крали баба. – Е, ние разбира се, ще подходим по – цивилизовано, но принципа е същият!
Тя продължава да ме гледа изумено, а аз не толкова на нея й разяснявам, колкото мисля на глас.
- Значи, трябва да разберем по кое време е най – удобно да го отмъкнем.- разсъждавам аз, защото подозирам, че заради крупния бизнес на татенцето малкия се движи с охрана. – Имаш ли някаква идея? Ти по – добре му знаеш навиците...
Тя постепенно, много бавно възвръща дар словото си:
- По – шантава идея не съм чувала! Само на теб може да хрумне подобно нещо. – после се замисля - И какво, да речем, че го откраднем, каквото и да означава това. Какво ще стане по – нататък, как си го представяш?
- След като го откраднем ще уведомим татенцето, че синчето му е отвлечено. За всеки баща това е огромен шок, той ще се притесни ужасно, разбира се, ще предупредим да не намесва полицията. Знаеш, гледала си по филмите!
- Че за какво му е на него полиция изобщо? Ти знаеш ли каква охрана имат? Ще ни смелят от бой!
- Не бъди толкова черногледа!- срязвам я. – Ти обичаш ли го, или не? Слушай какво, знаеш, че и ние познаваме доста момчета, дето с кеф биха я свършили тая работа! Чуй ме сега внимателно...
И й излагам моят план. Значи навиваме няколко от нашите яки аверчета да го отвлекат в подходящ момент. Отново я запитах дали се досеща за някакъв такъв промеждутък от времето му, когато не е ангажиран с охрана. Все по някое време някъде е сам, едва ли са денонощно с него. Като казах денонощно, и тя възкликна:
- Сетих се!
Всяка нощ около дванайсет и половина – един часа отивал да поплува в басейна на двора.
- Ще му кажа да изключи алармата! – оживи се тя – И да бъде готов! По това време баща му вече сигурно ще е заспал!
- А майка му? – питам аз с идеята, че след определена възраст жените са като същински сомнамбули и почти не спят.
- Няма майка, разведени са, живее сам с баща си!- светва ме тя.
Уточняваме още някои подробности, и тя му се обажда. Определят си среща, за да му обясни тя целия план, а аз търпеливо ще я изчакам за да подготвим бойната група.
Връща се сияеща и почти подскача от радост.
- Той е във възторг, беше толкова радостен, смя се през цялото време! Каза, че по – велика идея не е чувал, и се съгласи да постъпи точно както решихме! Каза още, че баща му в крайна сметка ще е толкова доволен, че е жив и че не искаме откуп, че ще приеме и „насилствената” женитба като божия благодат!
Речено – сторено.
Момчетата само това и чакаха, отдавна не бяха участвали в екшън, вече им липсваше емоцията. Уговорихме всичко до най – малките подробности, а аз изрично подчертах, да не се докосват изобщо до алкохол, защото знам как им действа. Те обещаха, и даже малко се пообидиха „Като вършим работа капка не близваме!”, ме увериха.
И в уречената вечер задействахме нещата. Уговорката беше да доставят откраднатия младоженец във вилата на нашите, на двайсетина километра извън града. Аз й предложих да отида с нея във вилата, за да не е сама и притеснена докато го докарат, но тя настоя да го чака сама.” Това ще бъде нашата много специална нощ, как не разбираш, и трябва да я изживеем съвсем сами, защото ще я помним до края на живота си!”
Е, хубаво, ще има да разправяте на децата и внуците, ухилих й се аз. И я оставих във вилата, а аз се върнах с колата. Утре сутрин щях да отида и да действаме по плана по – нататък, но първо щях да чакам тя да ми се обади,че всичко е наред и той е налице.
Още не се бях събудила на другата сутрин, когато тя ми звънна. Звучеше някак особено.
- Ааа...виж какво – проточи тя – плановете малко се промениха. Ти няма защо да идваш, ще дойдем ние!
- Какво...за какво говориш? Как така?
- Амиии...ще видиш като дойдем.
Какво ли не ми мина през главата. Кой ги знае какви са ги забъркали! От друга страна обаче тя някак не ми изглеждаше особено разстроена.
Към десет и половина вече неизвестността ме беше изнервила тотално. Реших да звънна аз, но точно тогава те се появиха. Тоест появи се тя с някакъв висок, симпатичен прошарен мъж, който в никакъв случай не беше нейният студент. Представи ми го, оказа се, че е таткото. И ми разказаха цялата история.
Нашите момчета все пак се бяха издънили, но вината не била изцяло тяхна. Просто миналата нощ в уреченият час край басейна се появил таткото, а не сина. И те дигнали него, без много – много да се чудят. После го закарали във вилата и там...дали изобщо трябваше да съм изненадана, че пламнала поредната голяма и единствена любов?
„ Сигурно няма да повярваш – довери ми тя, докато им правех кафе – Но след като му разказах всичко го почувствах толкова близък, сякаш от години сме заедно! И, ако щеш вярвай, но ми предложи да се оженим, не е ли ужасно романтично? Само една нощ заедно, а вече сме толкова влюбени! „
Аха, да, супер, страхотно! По - романтична история здраве му кажи!
Само едно ми се ще да разбера, оня малкия, студента, нарочно ли спретна тоя номер?
Църква "Свети Спас" - с.Червен...
ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
Поредна пирова победа на отрицателната с...
ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
Поредна пирова победа на отрицателната с...
... важен е хепиендът :))))))))))))))))))
Валя
цитирайВаля
Яки времена... :)))
цитирай
3.
анонимен -
Много ми хареса-яко е:))
08.02.2012 19:54
08.02.2012 19:54
Страхотно крадене е паднало-как беше"шило в торба не стои"!:)))
цитирайСъс сигурност...:)
цитирайМалко а ла "секса и града", но с повече екшън :)
Много е свежа!
Благодаря ти! :)
цитирайМного е свежа!
Благодаря ти! :)
yotovava написа:
... важен е хепиендът :))))))))))))))))))
Валя
Валя
Абсолютно!
Много усмивки и за теб! :)))
vmir написа:
Яки времена... :)))
Е това е мъжка приказка! ;))))
Радвам се...яко е, да :))
цитирайinjir написа:
Със сигурност...:)
Щом казваш...:)))
mona написа:
Малко а ла "секса и града", но с повече екшън :)
Много е свежа!
Благодаря ти! :)
Много е свежа!
Благодаря ти! :)
Да, предполагам. Не съм гледала много от "Секса и града", но има нещо...
Аз също ти благодаря :)
Грешката на момчетата може пък да е на късмет:))
Поздрави,Хриси- хубаво написано!:)
цитирайПоздрави,Хриси- хубаво написано!:)
Човек не може да избяга от късмета си, това искаш да ни кажеш, нали...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш