Постинг
07.03.2012 10:12 -
Просто летен флирт?
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 12548 Коментари: 47 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2013 16:29
Прочетен: 12548 Коментари: 47 Гласове:
53
Последна промяна: 04.08.2013 16:29
Все си мислех, че такова нещо не може да ми се случи. Точно пък на мен.
Да, вярно, имам приятелки, дето без никакви проблеми си поддържат извънбрачни връзки, и си живеят живота. Дори твърдят, че такава една връзка може да допринесе за заздравяването на семейните отношения.
Не знам, може и да са прави.
Обаче аз никога досега не бях изпитвала необходимост от нещо такова. Не че не съм имала възможност-възможности много! Естествено, преди да се появят децата бях в много по- добра форма, известно време работех като модел. Така се и запознах със съпруга си, той е моден дизайнер. Тогава още нямаше тази слава и успехи, които постигна през годините, и не това е, което ме привлече в него.
И което все така ме привлича. Просто така изпълва целия ми свят, че никога не съм имала нужда от нещо друго. Най- добрия приятел, когото съм имала. И най- добрия любовник, също. Мога да правя сравнения, защото преди него имах не малко връзки.
Е, след като се родиха децата малко поразредихме тези моменти. Но никога не съм изпитвала липса на топлина и нежност.
Просто си давам сметка, че напоследък е много зает. Налага се да пътува и в чужбина, а работата винаги е била много важна за него. Той не просто работи, той твори, и макар да ми липсва понякога, знам, че това е част от него. И от живота ни.
Може би нямаше да усещам така липсата му, ако децата бяха около мен. Но те вече са достатъчно самостоятелни, за да имат свой собствен живот, и макар редовно да се виждаме, не изпълват времето ми както преди.
Какво правя ли?
Ами...чета много, занимавам се с градината, правя си разходки, напоследък започнах да снимам природата...открих, че ми е много приятно . Обичам да откривам интересни местенца извън града, където навремето е имало вилни зони, сега малко поизоставени.
Така беше и в оная слънчева утрин, когато въздухът ухаеше опияняващо, а наоколо нямаше жива душа. Бяхме само аз и все още буйно-зелената природа в началото на лятото, чувствах се лека и волна като птичка докато вървях по горската пътека.
И изобщо не разбрах какво се случи - изведнъж сякаш стъпих в празно пространство, и се озовах на дъното на някаква мокра яма. Болката в левия ми глезен беше убийствена, бях цялата одрана и ожулена, но най- вече ужасно се изплаших. Започнах да викам, без особена надежда някой да ме чуе, но какво друго можех да направя. Изключено беше да се измъкна сама, дупката си беше доста дъбока, а и с тая контузия...
Съвсем се бях отчаяла, когато чух глас.
- Дръжте се ! Много ли сте зле ?
Погледнах нагоре. Видях загриженото лице на мъж на неопределена възраст.
- Ще отида до вилата- каза, преди още да му отговоря- Имам здраво въже, май ще свърши работа. Добре ли сте?
- Мисля, че съм си навехнала крака. Далече ли е вилата ви?
- Съвсем наблизо е. Връщам се веднага!
Тогава го видях за първи път. Моят спасител. Покани ме да се поизмия и да ми прегледа крака. Дори се оказа лекар. Не установи нищо опасно, но настоя да си направя снимка.
После пихме кафе, и понеже глезена ми започна да се подува, предложи да ме закара до болницата.
- Когато се почувствате по- добре, отбийте се пак! -ми каза на сбогуване- Ще ми бъде приятно да ми дойдете на гости!
Ами, как пък не, помислих си. Приятен човек, наистина, но...просто един любезен непознат. Нямах желание за подобни познанства.
Но само след две седмици отново се озовах на същото място. Казвам озовах, защото наистина не го бях обмисляла предварително. Нямах и идея защо отидох. Честно казано, малко неловко се чувствах, и дори се надявах да не го намеря.
И наистина нямаше никой. Така че реших да се поогледам наоколо, мястото наистина беше много красиво. Щях да направя някоя и друга снимка.
Поне десетина бях направила, когато изведнъж го видях. Просто стоеше и ме гледаше. Стреснах се, и изпуснах апарата, а той го вдигна и се заизвинява.
После ме покани на обяд. Разговаряхме. Каза ми, че обича да се усамотява във вилата, всеки уикенд идвал. Ходел за риба, четял, или просто си правел дълги разходки.
После ми каза, че ме помни от модните списания. И че съм запазила красотата си.
Разсмях се. А той допълни, че има жени, които възрастта облагородява по неповторим начин, истински красивите жени.
Винаги малко съм се притеснявала от комплименти, но в думите му нямаше и намек за флирт. Прозвучаха съвсем естествено, просто едно заключение.
Започнахме да се виждаме всяка седмица. Не бях споделяла с никой за него, и не виждах смисъл.
Обикновено си правехме дълга разходка, после обядвахме, два пъти ходих с него до езерото, където той упорито се правеше на рибар, а аз ловях тен. Последния път помолил приятел да заеме лодката му, за да се разходим навътре в езерото. Беше фантастично, толкова много красота...никога няма да забравя този ден. Помня всяка минута от него.
Помня слънчевите отблясъци по водата, прелитащото ято диви гъски, шепотът на вятъра в тръстиките. Помня как едно водно конче се заплете в косата ми и аз изкрещях, а той внимателно го освободи. Смяхме се много. А после се любихме.
Случи се така естествено както всичко, което се беше случило досега между нас. И беше прекрасно изживяване. Отдавна не бях изпитвала това.
Когато се разделяхме ми каза, че е влюбен в мен.
Чак после се размислих. Любов ли беше това, наистина? Та ние се познавахме от няколко седмици само. Така или иначе, каквото и да беше, трябваше да го прекратя. Нещата излизаха извън контрол. Обичах мъжа си прекалено много, за да му причинявам това. След няколко дни отново се връщаше, щях да му се посветя напълно. И абсолютно да забравя за цялата тази история.
Много време мина, преди да се реша да отида там отново. През цялото време си мислех, че щеше да е по- добре да му обясня, знаех, че ще разбере. Но той знаеше, че ще се наложи да прекратим срещите си за известно време. Щеше ми се сам да се е досетил, че връзката ни не може да продължи.
Къщата имаше странно запуснат вид. Сякаш никой не беше стъпвал тук месеци наред, а ние бяхме тук само преди седмици. Гледах с изумление бурените в двора, разклатените дървени капаци на прозорците. Бравата на вратата беше ръждясала. Едва я докоснах и вратата се отвори.
Вътре имаше само стари мебели и паяжини. Сигурно сънувах...започнах да оглеждам всичко, надникнах и в другата стая, където не бях влизала преди. Знаех, че му е нещо като кабинет. И не можах да повярвам на очите си- всяко празно местенце по стените беше запълнено с мои снимки, от преди години, от списания и календари. Бяха пожълтели и набръчкани от влага.
Дочух стъпки и стреснато се обърнах. На вратата стоеше млад мъж и учудено ме гледаше:
- Какво правите тук? Коя сте вие?
Едва успях да му кажа кого търся, думите засядаха в гърлото ми.
Младия мъж ме изгледа странно.
- Вижте, госпожо, не знам коя сте, но ако сте дошла да си правите някакви шеги...
- Какви шеги, не ви разбирам...Нищо не разбирам, казвам ви, бях тук преди три седмици и бяхме на езерото...
- Моля ви, вървете си - тихо каза младежа- Не знаете какво говорите. Баща ми почина. Преди пет години.
Да, вярно, имам приятелки, дето без никакви проблеми си поддържат извънбрачни връзки, и си живеят живота. Дори твърдят, че такава една връзка може да допринесе за заздравяването на семейните отношения.
Не знам, може и да са прави.
Обаче аз никога досега не бях изпитвала необходимост от нещо такова. Не че не съм имала възможност-възможности много! Естествено, преди да се появят децата бях в много по- добра форма, известно време работех като модел. Така се и запознах със съпруга си, той е моден дизайнер. Тогава още нямаше тази слава и успехи, които постигна през годините, и не това е, което ме привлече в него.
И което все така ме привлича. Просто така изпълва целия ми свят, че никога не съм имала нужда от нещо друго. Най- добрия приятел, когото съм имала. И най- добрия любовник, също. Мога да правя сравнения, защото преди него имах не малко връзки.
Е, след като се родиха децата малко поразредихме тези моменти. Но никога не съм изпитвала липса на топлина и нежност.
Просто си давам сметка, че напоследък е много зает. Налага се да пътува и в чужбина, а работата винаги е била много важна за него. Той не просто работи, той твори, и макар да ми липсва понякога, знам, че това е част от него. И от живота ни.
Може би нямаше да усещам така липсата му, ако децата бяха около мен. Но те вече са достатъчно самостоятелни, за да имат свой собствен живот, и макар редовно да се виждаме, не изпълват времето ми както преди.
Какво правя ли?
Ами...чета много, занимавам се с градината, правя си разходки, напоследък започнах да снимам природата...открих, че ми е много приятно . Обичам да откривам интересни местенца извън града, където навремето е имало вилни зони, сега малко поизоставени.
Така беше и в оная слънчева утрин, когато въздухът ухаеше опияняващо, а наоколо нямаше жива душа. Бяхме само аз и все още буйно-зелената природа в началото на лятото, чувствах се лека и волна като птичка докато вървях по горската пътека.
И изобщо не разбрах какво се случи - изведнъж сякаш стъпих в празно пространство, и се озовах на дъното на някаква мокра яма. Болката в левия ми глезен беше убийствена, бях цялата одрана и ожулена, но най- вече ужасно се изплаших. Започнах да викам, без особена надежда някой да ме чуе, но какво друго можех да направя. Изключено беше да се измъкна сама, дупката си беше доста дъбока, а и с тая контузия...
Съвсем се бях отчаяла, когато чух глас.
- Дръжте се ! Много ли сте зле ?
Погледнах нагоре. Видях загриженото лице на мъж на неопределена възраст.
- Ще отида до вилата- каза, преди още да му отговоря- Имам здраво въже, май ще свърши работа. Добре ли сте?
- Мисля, че съм си навехнала крака. Далече ли е вилата ви?
- Съвсем наблизо е. Връщам се веднага!
Тогава го видях за първи път. Моят спасител. Покани ме да се поизмия и да ми прегледа крака. Дори се оказа лекар. Не установи нищо опасно, но настоя да си направя снимка.
После пихме кафе, и понеже глезена ми започна да се подува, предложи да ме закара до болницата.
- Когато се почувствате по- добре, отбийте се пак! -ми каза на сбогуване- Ще ми бъде приятно да ми дойдете на гости!
Ами, как пък не, помислих си. Приятен човек, наистина, но...просто един любезен непознат. Нямах желание за подобни познанства.
Но само след две седмици отново се озовах на същото място. Казвам озовах, защото наистина не го бях обмисляла предварително. Нямах и идея защо отидох. Честно казано, малко неловко се чувствах, и дори се надявах да не го намеря.
И наистина нямаше никой. Така че реших да се поогледам наоколо, мястото наистина беше много красиво. Щях да направя някоя и друга снимка.
Поне десетина бях направила, когато изведнъж го видях. Просто стоеше и ме гледаше. Стреснах се, и изпуснах апарата, а той го вдигна и се заизвинява.
После ме покани на обяд. Разговаряхме. Каза ми, че обича да се усамотява във вилата, всеки уикенд идвал. Ходел за риба, четял, или просто си правел дълги разходки.
После ми каза, че ме помни от модните списания. И че съм запазила красотата си.
Разсмях се. А той допълни, че има жени, които възрастта облагородява по неповторим начин, истински красивите жени.
Винаги малко съм се притеснявала от комплименти, но в думите му нямаше и намек за флирт. Прозвучаха съвсем естествено, просто едно заключение.
Започнахме да се виждаме всяка седмица. Не бях споделяла с никой за него, и не виждах смисъл.
Обикновено си правехме дълга разходка, после обядвахме, два пъти ходих с него до езерото, където той упорито се правеше на рибар, а аз ловях тен. Последния път помолил приятел да заеме лодката му, за да се разходим навътре в езерото. Беше фантастично, толкова много красота...никога няма да забравя този ден. Помня всяка минута от него.
Помня слънчевите отблясъци по водата, прелитащото ято диви гъски, шепотът на вятъра в тръстиките. Помня как едно водно конче се заплете в косата ми и аз изкрещях, а той внимателно го освободи. Смяхме се много. А после се любихме.
Случи се така естествено както всичко, което се беше случило досега между нас. И беше прекрасно изживяване. Отдавна не бях изпитвала това.
Когато се разделяхме ми каза, че е влюбен в мен.
Чак после се размислих. Любов ли беше това, наистина? Та ние се познавахме от няколко седмици само. Така или иначе, каквото и да беше, трябваше да го прекратя. Нещата излизаха извън контрол. Обичах мъжа си прекалено много, за да му причинявам това. След няколко дни отново се връщаше, щях да му се посветя напълно. И абсолютно да забравя за цялата тази история.
Много време мина, преди да се реша да отида там отново. През цялото време си мислех, че щеше да е по- добре да му обясня, знаех, че ще разбере. Но той знаеше, че ще се наложи да прекратим срещите си за известно време. Щеше ми се сам да се е досетил, че връзката ни не може да продължи.
Къщата имаше странно запуснат вид. Сякаш никой не беше стъпвал тук месеци наред, а ние бяхме тук само преди седмици. Гледах с изумление бурените в двора, разклатените дървени капаци на прозорците. Бравата на вратата беше ръждясала. Едва я докоснах и вратата се отвори.
Вътре имаше само стари мебели и паяжини. Сигурно сънувах...започнах да оглеждам всичко, надникнах и в другата стая, където не бях влизала преди. Знаех, че му е нещо като кабинет. И не можах да повярвам на очите си- всяко празно местенце по стените беше запълнено с мои снимки, от преди години, от списания и календари. Бяха пожълтели и набръчкани от влага.
Дочух стъпки и стреснато се обърнах. На вратата стоеше млад мъж и учудено ме гледаше:
- Какво правите тук? Коя сте вие?
Едва успях да му кажа кого търся, думите засядаха в гърлото ми.
Младия мъж ме изгледа странно.
- Вижте, госпожо, не знам коя сте, но ако сте дошла да си правите някакви шеги...
- Какви шеги, не ви разбирам...Нищо не разбирам, казвам ви, бях тук преди три седмици и бяхме на езерото...
- Моля ви, вървете си - тихо каза младежа- Не знаете какво говорите. Баща ми почина. Преди пет години.
Букетче, отрасло в душата
Офицер НАТО в подвале Алеппо выдал сигна...
Защо САЩ е абсолютен световен лидер в ма...
Офицер НАТО в подвале Алеппо выдал сигна...
Защо САЩ е абсолютен световен лидер в ма...
Ще взема да те кръстя "Майсторка на неочаквания край"! :)
цитирай
2.
анонимен -
Много ми хареса:))
07.03.2012 10:30
07.03.2012 10:30
Много ми хареса:))
цитирайallly написа:
Много ми хареса:))
Приятно ми е да го прочета :)
Благодаря.
idealist написа:
Ще взема да те кръстя "Майсторка на неочаквания край"! :)
И май няма да сгрешиш ;))
Това с трите седмици и петте години ми е малко объркващо :) Ако за някой пет години са били някакви две-три седмици,по-добре би било да не отива там отново.Най-малко защото всяка една от тези пет има поне петдесет такива,които за някого пък,може да са многократно повече.
цитирайivanna4ev написа:
Това с трите седмици и петте години ми е малко объркващо :) Ако за някой пет години са били някакви две-три седмици,по-добре би било да не отива там отново.Най-малко защото всяка една от тези пет има поне петдесет такива,които за някого пък,може да са многократно повече.
Да, забелязвам, че си доста объркан. Или поне коментара ти е такъв. За жалост не мога да помогна :)))))
7.
анонимен -
Напиши сценарий за филм, ще е много ...
07.03.2012 14:50
07.03.2012 14:50
Напиши сценарий за филм, ще е много интересен трилър:)))
цитирайallly написа:
Напиши сценарий за филм, ще е много интересен трилър:)))
Ако някой се поинтересува, сценарият е налице :))
Радвам се, че ти хареса!
9.
анонимен -
Точно такива филми гледам, с нео...
07.03.2012 15:44
07.03.2012 15:44
Точно такива филми гледам , с неочакван край. Наистина ми хареса, въпреки, че не чета тук статии над 10 реда, този разказ го прочетох два пъти:))
цитирайувлече ме.
цитирайallly написа:
Точно такива филми гледам , с неочакван край. Наистина ми хареса, въпреки, че не чета тук статии над 10 реда, този разказ го прочетох два пъти:))
И аз си падам по този жанр, и ми е много приятно, че съм била така убедителна.
Значи си струва да дерзая в тази посока...
gwendoline написа:
увлече ме.
Това ме радва. Благодаря ти, че сподели :)
13.
анонимен -
Прекали! (за да не кажа, преигра) :)
07.03.2012 16:30
07.03.2012 16:30
Прекали! (за да не кажа, преигра) :)
цитирай
14.
анонимен -
. hristam И аз си падам по този жанр, и ми е много приятно, че съм била така убедителна. Значи си струва да дерзая в тази посока..
07.03.2012 17:00
07.03.2012 17:00
Разбира се, да не вземеш да се откажеш???!!! Имаш талант в този жанр, вервай ми:)))
цитирайСън,мистерия,фантазия...каквото и да е било-хубаво е!:)
цитирайНищо подобно! Винаги съм адски точна ;))
цитирай
17.
hristam -
allly - . hristam И аз си падам по този жанр, и ми е много приятно, че съм била така убедителна. Значи си струва да дерзая в тази посока..
07.03.2012 17:30
07.03.2012 17:30
allly написа:
Разбира се, да не вземеш да се откажеш???!!! Имаш талант в този жанр, вервай ми:)))
Вярвам ти :))
scarlety написа:
Сън,мистерия,фантазия...каквото и да е било-хубаво е!:)
Но и малко страшничко, а? ;)))
Напълно!
цитирай
20.
анонимен -
Отначало леко ми напомняше на О Х...
07.03.2012 18:49
07.03.2012 18:49
Отначало леко ми напомняше на О Хенри, но сега вече си типичен Гогол. Той е цярят на фантасмагориите, призраците, духовете, вампирите, таласъмите и прочие.
цитирайТова вече го беше писал под някой от предишните ми разкази. Те нямат нужда от това, повярвай ;)))
цитирайkushel написа:
Отначало леко ми напомняше на О Хенри, но сега вече си типичен Гогол. Той е цярят на фантасмагориите, призраците, духовете, вампирите, таласъмите и прочие.
О, много мило, но не мисля, че мога да бъда сравнявана с Гогол, Куш, неговият стил на разказвач е съвсем различен. Всъщност не мисля, че мога да бъда сравнявана с когото и да било...;))
23.
анонимен -
Знам че си чела Гогол, но хвърли един ...
07.03.2012 19:16
07.03.2012 19:16
Знам че си чела Гогол, но хвърли един поглед на някои разкази в сборника "Вечери в селцето край Диканка" -"Омагьосаното място", "Дневникът на един луд", че и останалите, да видиш колко си приличате, макар че е писал преди 200 години.
цитирайkushel написа:
Знам че си чела Гогол, но хвърли един поглед на някои разкази в сборника "Вечери в селцето край Диканка" -"Омагьосаното място", "Дневникът на един луд", че и останалите, да видиш колко си приличате, макар че е писал преди 200 години.
Да, чела съм този негов сборник, Куш. И наистина зная какво имаш предвид ;))
Да имаш щастието да изживееш(или поне да сънуваш) такава любов е късмет!
Ти успя да ни раразвънуваш с разказа си,а това вече е талант!Поздрави!
цитирайТи успя да ни раразвънуваш с разказа си,а това вече е талант!Поздрави!
26.
анонимен -
Разказа ми напомня за един филм с ...
07.03.2012 22:17
07.03.2012 22:17
Разказа ми напомня за един филм с Ричард Гиър ,за жалост не помня името му.Краят му беше доста по-трагичен.
цитирайhristam написа:
Това вече го беше писал под някой от предишните ми разкази. Те нямат нужда от това, повярвай ;)))
Вярвам ти, обаче не знам как да помня всичко, което съм ти казвал преди особено, когато ми идва отвътре. Бяха изминали почти 10 години от смъртта на Ф. Меркюри, когато един ден жена ми ме сащиса с въпроса: "Преди колко месеца почина Фреди?" Никога друг път не е имала подобен пропуск в паметта, просто Фреди й е измежду фаворитите. Затова и не ме изненада особено края на разказа ти, а го приех като напълно достоверен и без грам мистика или страховитост, както може би ти се е искало. Просто се доверих на вече станалото, защото знаех, че такова нещо съществува. А дали е страшно съществуването му - не вярвам, защото страшно за мен е главно непознатото.
Добър да е денят Ви,
Честит 8 март и весело празнуване!
Благодаря Ви, за топлата отвореност към съдбовната пътека, за случващото се с добро!
Изчетох го на един дъх, много ми хареса отричането на възможност, спокойното отваряне след разходката и нахлулите усещания.
Впечатли ме и краят, каквато и да е обстановката, топлият спомен е изпълващата доброта, а реалността е за бързащите, които ще си умрат с отворени очи.
Приятен, весел и жизнерадостен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирайЧестит 8 март и весело празнуване!
Благодаря Ви, за топлата отвореност към съдбовната пътека, за случващото се с добро!
Изчетох го на един дъх, много ми хареса отричането на възможност, спокойното отваряне след разходката и нахлулите усещания.
Впечатли ме и краят, каквато и да е обстановката, топлият спомен е изпълващата доброта, а реалността е за бързащите, които ще си умрат с отворени очи.
Приятен, весел и жизнерадостен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
29.
анонимен -
Докато тук не се изкаже Алексале...
08.03.2012 07:57
08.03.2012 07:57
Докато тук не се изкаже Алексалексалекс, въпроса остава открит.
цитирай
30.
hristo27 -
Цветя и усмивки за Празника!
08.03.2012 08:35
08.03.2012 08:35
Цветя и усмивки за Празника!
цитирайТо голямо щастие...няма що. Баш трап си е, като този, в който е паднала героинята.
Това сиГУР ще е било метафора на дълбоката лИбов в зряла възраст.:)
Ади, Честит Празник!:)
цитирайТова сиГУР ще е било метафора на дълбоката лИбов в зряла възраст.:)
Ади, Честит Празник!:)
на ръба между два свята!
Само че има нещо което ми убягва, аз също бях на вилата през последните две седмици, странно че не Ви срещнах там...:)))
Честит празник!
Поздрави!
цитирайСамо че има нещо което ми убягва, аз също бях на вилата през последните две седмици, странно че не Ви срещнах там...:)))
Честит празник!
Поздрави!
lupunel написа:
Да имаш щастието да изживееш(или поне да сънуваш) такава любов е късмет!
Ти успя да ни раразвънуваш с разказа си,а това вече е талант!Поздрави!
Ти успя да ни раразвънуваш с разказа си,а това вече е талант!Поздрави!
Чувствам се щастлива от факта, че мога да вълнувам по този начин!
Благодаря ти, хубав празничен ден с любимите хора!
ponicka написа:
Разказа ми напомня за един филм с Ричард Гиър ,за жалост не помня името му.Краят му беше доста по-трагичен.
Има един филм за иневяра с Ричард Гиър, той даже се казва така, но не зная дали имаш предвид него, понеже аз не виждам общото с разказа ми.
Весел празник! :)
Благодаря ти, адаш! Много щастие с любимите хора ти желая!
цитирайИсторията ти е в стил http://www.imdb.com/title/tt1462041/
Dream House (2011)
Е, без убийствата и др. хорор ;)
Поздрави !
цитирайDream House (2011)
Е, без убийствата и др. хорор ;)
Поздрави !
ezra написа:
То голямо щастие...няма що. Баш трап си е, като този, в който е паднала героинята.
Това сиГУР ще е било метафора на дълбоката лИбов в зряла възраст.:)
Ади, Честит Празник!:)
Това сиГУР ще е било метафора на дълбоката лИбов в зряла възраст.:)
Ади, Честит Празник!:)
Сигур ;)))
Благодаря ти, хубав празник и на теб!
vahisht написа:
на ръба между два свята!
Само че има нещо което ми убягва, аз също бях на вилата през последните две седмици, странно че не Ви срещнах там...:)))
Честит празник!
Поздрави!
Само че има нещо което ми убягва, аз също бях на вилата през последните две седмици, странно че не Ви срещнах там...:)))
Честит празник!
Поздрави!
Вероятно не сте надзърнали в онзи трап ;)))
Благодаря, щастлив да е този празничен ден и за вас!
Благодаря ти поздрава! :)
цитирайМного е интересно .....бива си те за сценаристка:))
И честит празник с пожелания за много щастие радост и здраве!
цитирайИ честит празник с пожелания за много щастие радост и здраве!
ka4ak.blog.bg/politika/2010/03/08/jenite-prekrasni-ste.506687
цитирайalexs написа:
Много е интересно .....бива си те за сценаристка:))
И честит празник с пожелания за много щастие радост и здраве!
И честит празник с пожелания за много щастие радост и здраве!
Благодаря ти и за оценката и за пожеланието! Хубави дни с повече слънце и настроение желая и на теб!
Видях, оцених и ти благодаря :)
Бъди щастлив с любимите си хора!
цитирайБъди щастлив с любимите си хора!
Пишете много хубаво, увлекателно и с напрежение!
цитирайНаписани от вълшебница, тези думи придобиват още по-вълнуващ смисъл :))
Благодаря много!
цитирайБлагодаря много!
хубав разказ
цитирайМоже би среща между световете......или спиране на времето, за да даде път на любовта, която носим в нас....., каквото и да е, важното е, че написаното докосва.
Благодаря за удоволствието!
цитирайБлагодаря за удоволствието!
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш