Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2012 13:11 - Веднъж на хиляда години
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 3910 Коментари: 7 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Живея сама в малка къщичка на края на селото. Известна съм като Билкарката. От баба ми още знам всичко за билките, като малка все с нея ходех из поляните и тя за всяка надълго и нашироко ми разказваше за какво е полезна, какво лекува.
Така се стече живота ми, че мъжът ми рано си отиде, болнав човек беше, имаше слабо сърце, и аз останах сама с двамата ни сина. После децата израснаха, големия се устрои в чужбина, и не съм го виждала от години, само от дъжд на вятър се обажда сигурно да разбере жива ли съм още.
Малкият се ожени наскоро, живеят в града, на една крачка са, дето се вика, ама и те все много заети, рядко намират време да погостуват. Дойдат за малко, повъртят се, и ...ами, все бързат нанякъде.
Не ми тежи самотата на мен, свикнала съм . Ама понякога си спомням за онова време, когато всички бяхме заедно, и ми става едно...поплаквам си малко. Пък после си викам – е, то това е живота, израстват децата и поемат по пътя си, не може все до полата ми да седят. А и тук съм свикнала с хората, добри и разбрани са. Съседа ми например е златен човек – и той като мен самотен, жена му и тя си отиде без време. Само дето и деца си няма. Ама не се оплаква, човекът, има си малко стопанство, оправен е, и до града пътува, ходи на работа три пъти седмично. И на мен помага, защото понякога все се налага мъжка ръка да пипне тук – там нещо из къщи или по двора. Пийваме от време на време по някое винце под асмата, ей така, по съседски. А съседката от отсрещната къща, викаме й Зоркото око, току подхвърля:” Абе хубава двойка сте вие двамата, пък и си допадате, нали виждам. Що не вземете да се вземете!”
Ха, тя ли няма да види, че тя друго какво ли прави. Но на мен мъж не ми трябва. Забравила съм вече какво е мъжка ласка, един мъж съм имала през живота си. Пък и внуци чакам вече, каква ти женитба, за резил да стана. Мен ми стига това, което имам – къщицата и билковата ми градина. От цяло село, че и от по – далече идват при мен за разни болежки билки да им дам. Всичко имам, и даже такива, дето другаде ги няма. Ама знам как да се грижа за тях, като рожби си ги гледам, знам коя колко слънце и вода обича, и внимавам да не ги задушават буреняци и плевели.
Оная сутрин тъкмо минавах да ги полея рано – рано, додето слънцето още не се е показало, и какво да видя – сред белия равнец нещо се червенее, ама много ярко, чак грее. Погледнах от близо – не бях виждала такова цвете преди. Нито пък билка такава познавах. Кой знае отде го е довял вятъра, помислих си, пък ми мина през ума да не е отровно. И тъкмо да го отскубна, пък се спрях. Жал ми стана да погубя такава красота, като звезда искреше.
Същият ден много посетители имах, доста билки продадох. Надвечер дойде една жена от селото, дъщеря й болки имала, та й казали да ме потърси. Поразпитах я, за женски болежки ставаше въпрос, та отидох да й накъсам от равнеца. Пресен трябваше да е и само цветовете да попари. Обясних й и я изпратих по живо по здраво.
На сутринта и на други продадох от равнеца, много лековита билка, много помага при болки в корема и рани. Една от най – търсените е. И от другите купуват – имам най – ароматната мента, чубрица, жълт кантарион, живовлек. И бял и черен оман имам, смрадлика, исоп, пореч. Ама си знам, белият равнец най – много върви, чак от града идват от мен да купуват, че е пресен и чист.
След няколко дни ме видя тая жена, дето й продадох от равнеца за щерка й, и гледам – маха ми да я изчакам.
 - Чакай да ти кажа – започва запъхтяна още от далеч.- Чудо е твоят равнец, да знаеш!
 - По – добре ли е щерка ти?
 - Какво ти по – добре, само да знаеш – тя се наведе към мен и зашепна – Още на другия ден рипна от леглото, и като я погледнах – свежа, румена, засмяна! Цялата сияе! А сега си имаме вече и обожател, много е хлътнало момчето, скоро май, май...- и хитро ми намигна, грейнала от радост.
Поздравих я за добрите новини, и поех ободрена по пътя си. Не за първи път ме радваше благодарността на хората, винаги се вълнувах, когато споделяха, че съм помогнала.
Ала последвалите събития ме накараха да се замисля. Един след друг се появиха всички, купили си от равнеца преди дни, и всички бяха много радостни и развълнувани и искаха да купят още от вълшебната билка. Така я нарекоха.
На един жена му най – после започнала да се държи мило с него, на друг сестра му най – сетне открила голямата си любов, на трети дъщеря му най – после се заженила. И всичко това само за няколко дни! Просто не знаех какво да си мисля. Вярно, ценна билка беше, ама чак пък толкова вълшебна...Не бях забелязала преди такова нещо! И здравата се размислих каква ли може да е причината.
Отидох на следващата сутрин да огледам, да не би да е нещо по – различен тая година равнеца. Откъснах и разтърках цветчетата между пръстите си, помирисах го, и на вкус го опитах даже. Същият си е, като всяка година. И тогава го видях, онова, аленото цвете. По – голямо сякаш беше станало и като че ли край него и други по – малки започваха да надигат главици. Брей, помислих си, каква ли ще излезе тая работа. Дали пък не е от това цвете?
Откъснах едно малко цветче от него, и внимателно го разгледах. Беше покрито със много фин блестящ прашец, именно той правеше цветчето така сияещо. Много вероятно беше този прашец да е попаднал и върху равнеца, и затова...Помирисах го внимателно, и се разкихах. Ухаеше невероятно нежно – не натрапчиво и остро, а леко и докосващо, като уханна милувка, така го почувствах този особен аромат. И друго почувствах – сякаш нещо ме погали отвътре, зрението ми ли се промени, че всичко започна да ми изглежда по – красиво?
Въздухът се изпълни с нови аромати, които не бях усещала досега, главата ми се замая, стана ми леко и хубаво, идеше ми да се смея, стана ми радостно.
Ясно, казах си, цялата работа е от това цветче, непозната билка някаква ще да е, даже и опасно може да се окаже, я как ми се замая главата. Дали не е някое от онези растения, от които извличат наркотични субстанции и правят упойващи вещества?
Много се чудих и тогава изведнъж се сетих за старата билкова книга на баба ми. „ Много да я пазиш – беше ми казала тя – че друга такава няма. Единствена е и много ценна. Всички билки на света ги има в нея.”
Намерих я и се зарових в нея. Беше много стара, пожълтяла и изпокъсана, страниците й от старост почти прозрачни бяха станали, а буквите едва се четяха. Имаше и илюстрации, обаче бяха черно – бели и се зачудих дали изобщо ще разпозная цветчето, дори и да го има. И както разгръщах, изведнъж попаднах на него, беше единствената цветна илюстрация. Самата тя като че ли също сияеше огнено. Прочетох надписа и не можах да повярвам на очите си – Любовно биле. Е, я стига, рекох си, ама това не е някоя книжка с приказки все пак! Какви са тези работи, не може да бъде. В края на краищата баба ми и дума не беше обелила за това Любовно биле.
Едва разчетох написаното – страницата беше протрита от старост. „ Расте веднъж на всеки хиляда години, еднакво добре на песъчлива и плодородна почва. Притежава способността да се самосъхранява и подхранва независимо от природните условия, в подходяща среда е възможно да се размножи, без за това да е необходима външна намеса.” По – нататък прочетох, че за приготвянето на любовен елексир е нужно не повече от едно листенце, а прашеца по листата има подобен ефект. Имаше и предупреждение да се внимава с дозировката – при превишаване на използваното количество цвят елексирът ставал опасен за живота.
А така, помислих си, сега вече съм същинска магьосница! Остава само да яхна метлата и да полетя. И сама започнах да си се смея, ама че работа! Какво ми дойде до главата!
После обаче се размислих. Спомних си щастливите лица на хората, които дойдоха да ми благодарят. Че има ли по – хубаво от това да подаряваш любов? Само трябва да внимавам с дозировката, разбира се, но вече знаех достатъчно.
Естествено, едва ли щеше да е удачно да обявявам, че продавам любовно биле, но можех да слагам по мъничко от прашеца. Не беше редно да питам хората: „ Извинете, имате ли нужда от малко любов”, как ли щеше да им прозвучи само. Но кой ли на днешно време не се нуждае от нея? Нима има някой, който би отказал да изпита това щастие? В крайна сметка щях да слагам съвсем по мъничко, трошички от прашеца, колкото да ги направя щастливи.
И така и направих. А те се връщаха и споделяха, все повече и повече хора, все повече и повече любов. Не мога да опиша как се чувствах, но като че бях открила смисъла на живота си. Приятелките и съседките ми казваха, че цялата грея – „ Изглеждаш подмладена” – подхвърляха ми. Вероятно намекваха, че имам романтична връзка, но аз нямах такава, а и много внимавах да не попадна под влиянието на прашеца. Само това оставаше, на моята възраст.
И не знам, от много работа ли се преуморих, настинах от лошото време напоследък ли, но по едно време се залежах. Много зле се чувствах, едва успявах да посъбера някоя билка за хората, а и за себе си да се полекувам. Ако не беше съседа, който постоянно се навърташе я храна да ми донесе, я да ми подкладе печката и да ми свари някоя отвара, трудно щях да се вдигна на крака.
Една сутрин, малко по – добре ми беше, той ми поднесе димяща чаша отвара с малко странен аромат. Попитах го каква е, но той каза, че е същата като всяка сутрин, от билките, които съм му оставила.
До обяд вече се чувствах толкова добре, че станах да поразтребя и когато той дойде с обяда, се изненада да ме види на крак.
Седнахме да похапнем, и докато се хранехме и сладко си бъбрехме, си мислех какъв прекрасен човек е съседа. Не просто съсед, а много, много добър приятел, най – добрия, който някога съм имала. И изглеждаше толкова съхранен за годините си, здрав и силен. Бях в толкова приповдигнато настроение, че споделих тези мисли с него, исках да му благодаря за всичко, за това, че беше край мене винаги през годините докато бях съвсем сама, исках да му благодаря просто за това, че го има.
Той стисна ръката ми и с просълзени очи ми каза:
 - Да знаеш откога чакам тези думи! Толкова отдавна искам да се съберем!
Прегърнахме се. Странно, вече никак не ми се виждаше нередно да се оженим. Какво значение има възрастта, когато двама души се обичат?
 - Ще отида да ти приготвя отварата – нежно ми каза той – ти си почини, нека се възстановиш добре.
 - Не, няма нужда, повярвай ми – усмихнах му се мило аз – Никога не съм се чувствала по – добре! Ще се справя сама, ще направя и за теб нещо освежаващо.
Отидох в кухничката да направя чай от билките, които му бях оставила, и...докато ги подбирах и начупвах, го видях. Беше само едно мъничко ярко листенце, изобщо не знам как беше попаднало сред билките, винаги толкова внимавах. В първия момент се стреснах, защото си дадох сметка откъде се появи в мен този прилив на светли чувства и тази енергия. Значи затова ги наприказвах и тези неща на съседа...ама че работа!
Но после се усмихнах. Ако не беше това цветче, никога нямаше да събера кураж да споделя живота си с този чудесен човек. Май някой се беше погрижил за нашето щастие по – добре от самите нас...





Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Обичник.
19.05.2012 17:03
Има такава магична билка. Ако носиш листец от нея със себе си, винаги ще ти върви. Проверено е :)))))))))))
цитирай
2. tota - Веднъж на хиляда години
19.05.2012 18:10
Стават чудеса...

Поздрави за хубавия разказ!!
цитирай
3. kalin8 - Така е...
20.05.2012 19:26
Има билки за всичко! От баба ми Велика го знам, а тя бе велика жена!
Поздрави за разказа, Хрис!
Б.
цитирай
4. swanlake - Моля те дай едно листенце насам, че ...
23.05.2012 02:20
Моля те дай едно листенце насам,че нещо съм се сдухала много напоследък :)
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Много хубав разказ, сърце ми падна ...
23.05.2012 12:45
Много хубав разказ, сърце ми падна на място, а билката е омайниче, имам постинг за нея и наистина действа така-червена е на цвят и много красива.
цитирай
6. hristam - Благодаря ви,
23.05.2012 12:52
че споделихте с мен тази история - една от най-хубавите ми приказки без съмнение. А що се отнася до билката - не зная дали наистина я има, но...вярвам в нея. :)
Хубави дни, приятели!
цитирай
7. анонимен - Санде:Санде: Може да е омайниче билката, може да е друга, а може и съвсем да не съществува ...
02.10.2012 21:50
Но е добре да я има.

Така е в света на чудесата. Тях ги има. Ако си ги обясниме - престават да са чудеса.

Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899040
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031