Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2012 13:43 - По истински случай
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 5526 Коментари: 20 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ситуацията беше толкова нелепа, че ако се беше случила на някой друг със сигурност щеше да е забавно.

Но понеже вътре в нея бях аз, щеше да ми трябва много време да дойда на себе си.

Цялата работа започна с появата на новия колега. Това се случи точно по времето, когато бях твърдо решила да взема живота си в ръце. Като цяло имах нужда от здравословни промени, в резултат на което предприех някои драстични мерки - отказах цигарите, сладкишите и мъжете. Категорично.

Когато новоназначеният ми партньор по офис се появи, бях в разгара на този наложен от самата мен строг режим и живеех с усещането, че си правя страхотна услуга. Бях изключително горда от себе си, макар че, що се отнася поне до мъжете, неблагополучията с тях така или иначе не предполагаха различно отношение. С цигарите и сладките неща бях имала по-малко проблеми...

Както и да е, човекът се оказа самата прелест. Беше невероятно ерудиран, решителен, компетентен, ненатрапчив, работлив...Мога да продължавам още дълго в този дух, но няма да съм искрена, ако не кажа, че най-напред бях поразена от външността му. Чак после събрах две и две и мислено отправих тъжен вопъл към всевишния под формата на въпрос. Как така решава, че в едно човешко същество може да побере толкова положителни качества, и това същество да не съм аз, а да е някой си от мъжки пол? И отгоре на всичко всеки ден да седи на метър от мен, да ми се усмихва с тази блестяща усмивка, да подхвърля забавните си забележчици, да ми върши половината работа /понякога и повече/, да се държи безкрайно непринудено и адски мило, и...в крайна сметка да е женено.

Нещо, което регистрирах още когато се запознахме, и което в следващите месеци не преставах да се убеждавам, че е за мое добро. Иначе имаше голяма вероятност да наруша поне тази част от диетата си...

За това от ден на ден да ставаме все по-добри приятели повлия и факта, че той нито веднъж не се опита да ме сваля. Имах богат арсенал от защитни забележки, който винаги ми вършеше работа при случай, но с него изобщо не се наложи да го ползвам. Дори когато започнахме да се отбиваме да пийнем по нещо след работа по негова инициатива. Тогава го заподозрях и първия път седях като на тръни в очакване на нещо, което да ме накара най-сетне да му покажа превъзходството си на недостъпна за служебни авантюри жена. Изобщо не се стигна да нещо такова. Дори не ми даде възможност да съжаля за това, понеже с него винаги ми беше адски забавно - без значение дали водим делови разговор или обсъждаме най-новия филмов хит.

Не знам как е при другите, но за мен винаги е било трудно да намеря човек, с когото да общувам свободно и спокойно, без да трябва да се съобразявам с едно или друго. Аз и затова не помня някога да съм имала това, което е прието да наричат най-близка приятелка. Камо ли пък такъв приятел. Винаги е имало някакви условности и усложнения, които малко или много са  ми пречили да се отдам изцяло и безрезервно на едно такова приятелство. Може би грешката е била в мен, не знам, но с него нещата стояха съвсем различно. Само за някакви си пет-шест месеца успя да ме предразположи до степен да го считам за най-близкия ми човек, освен родителите. Само дето с него споделях и неща, които и през ум не би ми минало да споделя с тях. С него нямах теми-табу.

Забелязах обаче, че при него нещата не стоят така. Забранената тема беше съпругата му. И при най-беглото ми споменаване за нея той се стягаше. Никога не бих си позволила да любопитствам, просто го чувствах много близък и не виждах нищо недискретно в това, още повече, че отношенията ни бяха просто приятелски. Но след като забелязах отношението му внимателно избягвах тази тема. Може би един ден той сам щеше да реши да сподели какво толкова го гложди…ако реши. Едно беше ясно – нещо в отношенията им куцаше, но защо и какво нямах идея.

Това се потвърди една вечер, когато стигнахме съвършено мокри в къщи, понеже аз бях настояла да се поразходим. Той на няколко пъти подхвърли, че мирише на буря и няма да е зле да вземем такси, но аз презрително отхвърлих страховете му. Отвърнах му, че на мен пък ми мирише на един голям мързелан, който е отвикнал да ходи пеша.

Е, в интерес на истината дъждът истински заваля чак когато стигнахме нашата улица, но все пак успя да ни накваси здравата. Докато се преобличахме и сушахме той  изпробва цялото си остроумие относно моето твърдоглавие, аз му се зъбех типично в мой стил, и изобщо забавлявахме се страхотно. Оказа се, че се справя чудесно в кухнята, направи превъзходна вечеря от оскъдните ми запаси и изгледахме една комедия със съмнителен хумор, като се смеехме повече на собствените си забележки. Не бяхме забелязали как е минало времето, беше почти полунощ, когато си тръгна, а на вратата се спря да ми благодари. Допълни, че това винаги му е липсвало, но повече прозвуча като да го каза на самия себе си.

Много по-късно, докато все още не можех да заспя в тъмното, му отвърнах мислено, че, ако щеш вярвай, но и на мен това винаги ми е липсвало. И както е тръгнало май ще продължи да ми липсва…

Следващата седмица  трябваше да присъства на един симпозиум и още отсега предвиждах няколко тежки, тягостни дни без него.

В една от тези вечери убивах времето, мотайки се из магазините, когато неочаквано попаднах на бивша моя състудентка. Може да се каже, че с нея навремето бяхме почти приятелки, май аз бях единствената, която не се дразнеше от манията й за величие. Родителите й бяха светила в медицината, брат й – прохождащ дипломат с обещаваща кариера. Намирах  навика й да гледа на света отвисоко за съвсем естествен при това положение, още повече, че на нея това някак й отиваше. Правеше го с финес и с една едва доловима ирония, която най-често другите не разбираха. За всички останали тя беше една надута амбициозна пуйка, която си умира да демонстрира превъзходство.

Когато навремето научих, че се омъжила и заминала да живее при мъжа си в провинцията, бях изумена. Провинцията не спадаше към любимите й дестинации, най-малко пък като местожителство. Вероятно ставаше дума за любов, нямах друго обяснение…

И ето че самата тя, от плът и кръв, след повече от десет години ме връхлетя като един прелестен вихър от шик и изтънчени маниери. След многократните възторжени възклицания, че, видиш ли, сме си същите, та даже сме се разхубавили напук на годините, седнахме да пием по кафе наблизо.

Оказа се, че почти веднага след сватбата са заминали за чужбина, понеже мъжа й специализирал там, а тя пък – благодарение на влиятелните си роднини – бе създала много полезни връзки. Сега била изпълнителен директор към  една чуждестранна фирма, мъжът й също започнал работа преди няколко месеца тук, и била много доволна, че най-после живота й се е уредил точно както е планирала.

Беше запазила същата енергия, кипеше от ентусиазъм и макар да искаше да ме обсипе с още хиляди подробности едва й стигна времето да ми обещае, че някоя вечер ще дойде вкъщи да побъбрим на спокойствие. Няколкото делови разговора, които проведе междувременно, създадоха у мен впечатлението за делова жена, която чудесно умее да се справя с многото си задължения и отговорности.

На тръгване ми спомена, че единствената й свободна вечер в близкия месец е идната събота, понеже е затрупана с всякакви ангажименти и пътувания. После сякаш се сети за нещо и допълни, че май тогава е една от малкото вечери, които обещала на мъжа си да прекарат заедно. Казах й, че в такъв случай може да доведе и него, какво пък, тъкмо да се запозная и с този забележителен господин, който успя да я отмъкне под носа на цял университет кандидати.

Към средата на седмицата обаче вече съжалявах за поканата. Понеже няколко дни бях сама в офиса, работата ми струваше извънмерни усилия, шефа мърмореше постоянно и  усещах как в мен се трупа напрежение и умора. Нямах нито сили, нито настроение за каквото и да е, да не говорим, че не притежавам никакви кулинарни умея. А гостенката беше достатъчно претенциозна и  за най-изтънчения кулинар…

На следващия ден бях толкова унила и потисната, че дори завръщането на любимия колега не ме извади напълно от дупката. А той дори ми беше донесъл някакъв сладък сувенир и не спираше да ме затрупва с информация и да ми се радва. По някое време   явно реши да зареже присъщата си деликатност и направо ме попита защо съм се вкиснала така. Изплаках му болката си, очаквайки поне съчувствие, за да ми поолекне, но получих много повече. Мъжът-чудо ми предложи идеалното решение – като човек, справящ се повече от добре в кухнята ми нахвърля идея за меню, което можеше да приготви в съботния следобед. Трябваше само преди това да напазаруваме и да му помогна с каквото мога, което  според мен означаваше да не му се пречкам много в кухнята.

Толкова бях облекчена от предложението му, че ми идеше да запея хвалебствен химн в негова чест, но се въздържах и само го обсипах с благодарности. Толкова много, че накрая ми заповяда да млъкна, да сядам и да правя списък на продуктите за съботния пазар.

Всичко вървеше точно според плана. Той направо ми взе ума с готварските си умения, направи такива чудесии, че аз пристъпвах почти на пръсти край него, до крайна степен респектирана от таланта му. Към пет седнахме да пийнем кафе докато се изпекат специалните питки с козе сирене и подправки, които сам беше омесил, а в шест бях инструктирана да пъхна във фурната пилешките ролца. Гъбения сос кротко къкреше на слаб огън, салатите трябваше само да бъдат овкусени по-късно, кухнята тънеше в божествени аромати, той – в самодоволство, а аз – в истинско блаженство. Така и не усещахме как времето се изнизва, докато по едно време той не мерна часовника. Скочи като ужилен, имал някаква уговорка за тази вечер, и преди да разменим и пет приказки вече го нямаше.

С останалата част от подготовката  се справих перфектно и съвсем навреме, така че когато на вратата се позвъни, вече бях напълно готова за гостите си. Тя влетя като уханен тайфун в антрето, а след нея – за моя изненада – видях да пристъпва колегата ми. Първото, което ми хрумна беше, че е забравил нещо и се връща да го вземе. Обаче изражението на лицето му беше толкова странно, че преглътнах думите си и го зяпнах въпросително.

Забелязала леко неловката ситуация, приятелката ми, някак небрежно и между другото ме запозна…със съпруга си. После не помня много, в главата ми настъпи абсолютен хаос. Полагах неимоверни усилия да се държа нормално, усмихвах се, нещо говорех, но сякаш всичко се случваше някъде много далеч от мен.

 Като на сън приех адмирациите й относно красиво подредената маса, изисканите питиета, а  към малките питки прояви особен интерес.

- Боже, как ухаят само! – възкликна по начин, който ме подсети, че тя открай време беше все на диета. Фигурата й подсказваше, че това едва ли се е променило. – Помня, че и ти опита да направиш същите веднъж – подхвърли ехидно към мъжа си даже без да го погледне и без да е опитала дори трошица  от тях – но, разбира се, нямаха нищо общо с тези. Трябва да си голям майстор, за да направиш нещо такова, сигурна съм, че  да имаш само рецептата не е достатъчно…

Тя продължи в същия дух, а аз седях и си мислех, че тази ситуация сигурно щеше да е забавна, ако я наблюдавах някъде отстрани. И ако той не седеше отсреща и не виждах очите му.

 

 

Забележка: Тази история  е действителна. За нея ми разказа моя позната, която е близка с героинята на разказа ми. Понеже събуди любопитството ми поисках да разбера какво се е случило след това. Някак ми се щеше да има продължение, даже си имах предпочитания…Но за съжаление моята позната нямаше точна представа как са се развили нещата нататък, знаеше само, че приятелката й напуснала работа малко след случилото се и  от години живеела извън страната.

 



Гласувай:
28



Следващ постинг
Предишен постинг

1. theeconomist - :-))))
22.06.2012 14:07
Харесват ми разказите Ви с "неочакван край".За съжаление в живота е по-тривиално!
цитирай
2. foreigner69 - да,
22.06.2012 14:44
странно нещо е живота....
цитирай
3. kafalov - qvno toploto.....
22.06.2012 15:25
qvno toploto vreme e otli4en katalizator za "kusite"vi razkakz4eta
bravo
цитирай
4. hristam - theeconomist - :-))))
22.06.2012 16:33
theeconomist написа:
Харесват ми разказите Ви с "неочакван край".За съжаление в живота е по-тривиално!


Точно този разказ показва, че понякога живота поднася твърде неочаквани изненади :))
цитирай
5. hristam - foreigner69 - да,
22.06.2012 16:34
foreigner69 написа:
странно нещо е живота....


И забавно. Особено ако не ти си вътре в някоя подобна ситуация... ;))
цитирай
6. hristam - kafalov - qvno toploto.....
22.06.2012 16:35
kafalov написа:
qvno toploto vreme e otli4en katalizator za "kusite"vi razkakz4eta
bravo


Като че има нещо такова...Поне специално що се отнася до това, останалите са стари. Благодаря :)
цитирай
7. demonwind - В як
22.06.2012 18:02
филм си се вкарала. Но явно така е било писано ;)

Поздрави!
цитирай
8. hristam - demonwind - В як
22.06.2012 18:10
demonwind написа:
филм си се вкарала. Но явно така е било писано ;)

Поздрави!


Някой май не си е прочел домашното до края :)))

Поздрав и от мен!
цитирай
9. kalin8 - Привет, Хрис!
22.06.2012 20:28
Хареса ми!
Поздравления и от мен!
Б.
цитирай
10. tsanynka - Поздравления!
23.06.2012 10:19
Още едно доказателство колко малък е светът...И пътищат ни са неведоми...
Весел уикенд:)
цитирай
11. hristam - kalin8 - Привет, Хрис!
23.06.2012 10:24
kalin8 написа:
Хареса ми!
Поздравления и от мен!
Б.

Поздрави на горещия Пловдив! :)
цитирай
12. hristam - tsanynka - Поздравления!
23.06.2012 10:25
tsanynka написа:
Още едно доказателство колко малък е светът...И пътищат ни са неведоми...
Весел уикенд:)


Абе странно нещо е живота...

Хубави дни и на теб!
цитирай
13. martosh - Интересна случака:)
23.06.2012 10:37
Поздрави!
цитирай
14. hristam - martosh - Интересна случака:)
23.06.2012 10:53
martosh написа:
Поздрави!


Здравей!:)
Да, бива си я тази история!
цитирай
15. silvia0505 - Винаги чета на един дъх разказите ти ...
23.06.2012 11:18
Винаги чета на един дъх разказите ти и въпреки,че краят се предусеща не мога спра...Толкова увлекателно разказваш!
цитирай
16. bubolina111 - ami
23.06.2012 12:18
to kraqt e vajen
цитирай
17. hristam - silvia0505 - Винаги чета на един дъх разказите ти ...
23.06.2012 12:23
silvia0505 написа:
Винаги чета на един дъх разказите ти и въпреки,че краят се предусеща не мога спра...Толкова увлекателно разказваш!


Значи съм като една същинска Шехерезада! И също може би значи, че трябва да се постарая да бъда още по-непредсказуема ;))

Благодаря ти, хубав уикенд ти желая!
цитирай
18. hristam - bubolina111 - ami
23.06.2012 12:23
bubolina111 написа:
to kraqt e vajen


Ами...очевидно краят не е този, който бихме искали ;)))
цитирай
19. bezvremie - Не знам дали си давате сметка колко ...
23.06.2012 14:01
Не знам дали си давате сметка колко предсказуеми и еднотипни са разказите ви.Не ги чета,,на един дъх", а по диагонал. Персонажите ви обичайно са -не толкова млада чиновничка,чакаща ,,принца на белият кон".Обичайно среща някакъв колега,офис.....Защо ли действието винаги е в офис?Защото е далече от реалността в която живеем,но е престижно да си поне чиновник:)
цитирай
20. hristam - bezvremie - Не знам дали си давате сметка колко ...
23.06.2012 15:00
bezvremie написа:
Не знам дали си давате сметка колко предсказуеми и еднотипни са разказите ви.Не ги чета,,на един дъх", а по диагонал. Персонажите ви обичайно са -не толкова млада чиновничка,чакаща ,,принца на белият кон".Обичайно среща някакъв колега,офис.....Защо ли действието винаги е в офис?Защото е далече от реалността в която живеем,но е престижно да си поне чиновник:)


Ами явно сте попадали на еднотипни мои разкази и персонажи. Всъщност разказите ми са много различни един от друг, и ако сте чели повече от тях, би следвало да сте наясно за тяхното жанрово разнообразие. Това е, понеже ми е интересно да експериментирам и имаше време, когато това много ме забавляваше.
Съжалявам за неприятната емоция, която сте изпитали. В такъв случай просто не четете прозата ми.
Хубав ден :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899101
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031