Живееха заедно повече от осем години. Бяха от щастливците, които се намериха сами, без помощта на Центъра.
Обичаше я толкова, че понякога се плашеше от силата на чувството, а времето не повлия ни най-малко на това. Напротив – когато се роди дъщеря им, любовта му доби по-зрял, завършен вид, като картина, която майсторската ръка на твореца, с един последен щрих е превърнала в шедьовър.
Искаше да запази живота им такъв, какъвто бе, докато жена му бе в къщи с малката. За него това бе съвършеното щастие, нямаше нужда от нищо повече – топлата домашна атмосфера, наситена с нежност и уют запълваше целият му свят. Но след третия месец тя бе задължена да се върне на работа, а детето бе поето от опитна бавачка, назначена от Центъра. Той го прие по-тежко от нея, защото предполагаше, че няма да й лесно да се откъсне от малката толкова рано, но тя го увери, че всъщност няма нищо против. А само след ден-два дори му сподели, че много й харесва общуването с различни хора, и чак сега си дава сметка колко й е липсвало това.
Можеше да я разбере, все пак толкова време той и детето бяха единственото й обкръжение, докато той все пак се срещаше с колегите си. Нейното отношение го успокои, живота навлизаше в обичайните си рамки – двамата поемаха своя дял от обществено-полезните си задължения, а малката щеше да бъде заедно с тях още почти десет години. След това щеше да бъде разпределена в Специализирано учебно звено, и щяха да я виждат само в почивния ден и на празници.
Не разбра кога нещата между тях са започнали да се променят. Може би защото твърде дълго изобщо не искаше да забележи, че нещо вече не е същото. Спомена му, че са й предложили високо платена, отговорна работа, свързана с много пътувания извън страната. Беше много развълнувана, че са оценили качествата й на млад специалист.
Първата му реакция беше да реагира остро с несъгласие, но се овладя, когато видя ентусиазма й. Тя се чувстваше изключително горда, че са я забелязали, а и не малко я блазнеше мисълта, че ще печели значително повече. Този довод леко го изненада, защото той самият печелеше достатъчно, за да са добре осигурени. Но напоследък тя проявяваше все по-голям интерес към новите, по-усъвършенствани и съответно по-скъпи технологични играчки, с които се обграждаха някои от нейните приятелки, чиито съпрузи заемаха високи постове в Центъра. Този начин на живот със всичките му примамливи екстри, се беше превърнал в идея фикс за нея и той се боеше, че именно това, а не оценяването на професионализма й, е основна причина за големият й възторг от новата длъжност. Но нямаше сили да я спре, защото твърде много я обичаше и виждаше колко е важна тази работа за нея.
Така и никога не й спомена колко му тежи отсъствието й. Колко му липсва усмивката й, докосването, ласките. Колко безсънни нощи бе изкарал, защото дори не беше подозирал колко необходимо е за него да я усеща до себе си.
Приятелят му отдавна бе забелязал промяната в него и не преставаше да се опитва да го разведри както той си знае. А неговият начин беше общоприетият – в края на всяка работна десетдневка посещаваше някой от клубовете за забавления. Беше женен, но съпругата му нямаше абсолютно нищо против. Всъщност повечето омъжени жени приемаха това за нещо напълно естествено и дори необходимо, още повече , че държавната политика насърчаваше и толерираше подобно поведение, с цел подобряване качеството на труда и естественото ограничаване на възпроизводството, които бяха едни от водещите критерии за развитие на обществото.
Той си даваше сметка, че това, което изпитват той и жена му един към друг, е рядко срещано явление и дори не се гледа особено благосклонно на него, защото бе изключение от общоприетите норми. По едно време дори му беше минало през ум, че именно прекалено голямата им близост е една от причините за предложената й работа. Той не бе изпитвал ни веднъж желание да посети някой от клубовете, откак се беше оженил, а на това определено не се гледаше с добро око. Ако се игнорираше такова поведение и ако все повече мъже се оказваха така пристрастени към съпругите и семействата си, намаленият брой посещения би се отразил зле на държавните приходи.
Тази вечер приятелят му определено бе решил да го изведе от в къщи на всяка цена. Изглеждаше по-категоричен от всякога, а странно приповдигнатото му настроение го караше да се чуди дали тази му категоричност не е наложена от някого. Добре знаеше колко деликатни можеха да бъдат от Центъра, когато ставаше въпрос за неписани закони и разпоредби, чието спазване понякога се оказваше не по-малко важно от регламентираните правила на поведение.
  - Този клуб е съвсем нов, и в момента е страшно актуален – за пореден път повтори приятелят му – Предлага се най-доброто, неща, които изобщо не си си представял...
  - Виж, изобщо не се и опитвам да си представям.
  - Именно! – възкликна приятелят му – Вече дори си забравил какво е да изпиташ токова удоволствие. Ако изобщо си го изпитвал, де. Там можеш да направиш каквото си поискаш – дори да смениш тялото си с някое, което повече ти харесва, ей така, за една вечер, да опиташ какво е. А обслужващият персонал се състои от специално селектирани тела. Не можеш да пропуснеш такова нещо!
Когато се озоваха в клуба, все още не бе настроен за нищо повече от няколко питиета в приятна компания. Не изпитваше особено любопитство към този вид забавления, който приятелят му с такава охота рекламираше, но все пак се съгласи да разгледат каталога с момичетата.
  - Виж специалитета тази вечер – посочи приятелят му – аз два пъти вече си я поръчвам, много е добра! Обаче тази вечер...давай, аз черпя!
Позна я по очите, въпреки тежкия грим и перуката. Не беше виждал друга с толкова ярко сини очи като нейните, чийто особен блясък караше лицето й да сияе, дори на холо-снимката. Заболя го толкова, че вътрешностите му се сгърчиха като полети с киселина.
И все пак, когато тя влезе в стаята, намери сили да погледне право в очите й, искаше да види изражението й, когато го познае, нейната реакция. Тя се усмихна и бавно се приближи с предизвикателна походка, която подчерта всяка извивка на красивото й тяло.
  - Радвам се да те видя, красавецо – гласът й беше леко дрезгав и много по-плътен от нейният – Добре дошъл в Рая на удоволствията.
И тогава той внезапно си даде сметка, че това всъщност не беше тя. Това беше само тялото й, което тя предоставяше, срещу заплащане. И сам не разбра как го направи, дори не знаеше, че е толкова лесно. Но когато тя докосна с устни неговите, той вече беше успял да се изключи. И престана да усеща каквото и да било повече.