Тая песен я пеят другите,
ние трябва да ръкопляскаме.
Мислиш си, че й знаеш думите?
Те преглъщат, ние примляскваме.

Тяхна е сцената. С бодра циничност-
ох, извинете ме, грешка-сценичност,
тези еднаквости могат различно
и да ни пеят, и да ни сричат.

Ох, извинете...различно ли? Грешка!
Няма различности в тази еднаквост-
тя си е нашата родна, човешка.
И исторически май няма давност...

Аз пък-основно по статистически-
просто съм жива. За да си плащам.
А проблемът им-ми, е,простете,психически-
даже за ехо не ставам. Че дращя.

Нищо, че плащаме, поне песента да е хубава.:))

Имаш достатъчно добър и силен собствен глас :)

Е,днес туй е модерно ама дано не е за дълго,че колкото по-дълго толкоз по-зле.А ти си дращи бе - днес може да ти се вижда,че не ставаш за ехо,но утре... кой знае :)

Привет и на теб! :)

Здравей, Славе! Всички имаме гласове, ако вземем да викнем, може и да ни чуят! :))

Извини ме, но както обикновено не те разбрах от раз...Кое е сега модерно?
А относно ехото - предпочитам да използвам собствения си глас. Хубав е ;)))

Слушах някой да казва,че днес властва еманацията на простотията и простащината у нас.И не трябва много за да се види,че е така.А ти сама казваш:
<Тяхна е сцената.
....
и да ни пеят, и да ни сричат.>
Заслушана в хора на тяхното сричане,да не вземеш наистина да се съмняваш дори за ехо дали ставаш хах :)) И на мен ми се струва,че собственият ти глас си го бива :) Та за туй-дращи си бе...според мен де :))

Сега пък аз май трябва да поясня, Иване :) Идеята ми е, че не ставам за ехо на тези, чиято понастоящем е сцената. Поради това, че не искам да ставам, че не мога да ставам, защото имам собствен глас и собствена стойност.
А, и - не става дума само за чалга сцената. ;)))