Постинг
30.08.2012 10:08 -
Идеалният вариант
Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа...добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не ги обичах такива – работното време ясно е указано на табелата отвън, и всеки разумен човек би съобразил, че не е особено подходящо да се появява петнайсетина минути преди края му. Най-малкото защото сега само бихме си изгубили взаимно времето.
- Аз...по личен въпрос...- каза, и мога да се закълна, че се изчерви. Май се усети, че при мен всички идват по лични въпроси, и се почувства глупаво. Това ми хареса. – Идвам да поговорим за приятелката ми.
Канех се да му предложа да дойде утре, за да има време спокойно да поговорим, но той продължи:
- С която по стечение на обстоятелствата сте близки.
Внимателно го изгледах – сега вече започна да ми става интересно. Имал връзка с любовницата ми, как да не му стане интересно на човек. Е, знаех, че рано или късно това ще се случи – тя е само на двайсет и пет, красива, и без ангажименти. Аз – на четиридесет и три, не само с много ангажименти, но и щастливо женен от как се помня. Винаги съм живял с нагласата, че връзката ни се основава предимно на физическо привличане, все пак тази разлика във възрастта не е без значение. Имахме малко общи интереси и малко теми за разговор – ами че тя беше едва няколко години по-голяма от сина ми, обичаше компаниите, купоните, нощния живот. Беше ми ясно, че е въпрос на време да помисли за по-стабилна връзка, такава, каквато аз не можех да й предложа.
И въпреки това тая новина ми дойде като ритник в диафрагмата.
- За какво точно искаш да говорим? – попитах, след като си поех дъх. Прозвуча леко заядливо, изглежда не можех да скрия факта, че този тип в спретнат костюм не ми е особено симпатичен откакто се появи, а междувременно това усещане определено се беше засилило.
- Зная – не ви е казала. Защото все още много държи на вас и не иска да ви нарани. От толкова време сте заедно, мога да я разбера.
Можеш, друг път, ядно си помислих. Какво ли знаеш ти за нашата връзка изобщо, това са три години. Цели три години...
- Какво да ми каже?
- Ами за нас – кротичко отвърна, и в този момент аз разбрах, че го ненавиждам, както си седи там такъв лъскавичък и прилежен като отличен ученик. Имах всички основания за това – беше висок, с атлетично телосложение, с повече коса, отколкото аз изобщо някога съм имал, и с очевидно добро материално положение, ако съдя по скъпия му костюм и коженото куфарче. Просто мечта за всяка жена.
- Вижте, работата е там, че се нуждая от съдействието ви. Виждал съм ви да я чакате няколко пъти, зная, че сте много близки, макар тя да не обича да говори много за това. Разбирам я, връзката ви е много дискретна, но съм убеден, че искате да е щастлива, така както и аз го искам за нея. – явно бе набрал инерция, приел мълчанието ми за насърчение – Положението е много деликатно – съвсем наскоро разбрахме, че е бременна. Аз съм готов веднага да се оженим, искам и нея, и бебето, но тя като че ли...все още не може да се отърси от вашето влияние. Колебае се, а аз толкова се страхувам да не й хрумне да направи някоя глупост...да реши да го махне, например.
- От колко време...сте заедно – прекъснах го с учудващо за самият мен самообладание. Опитвах се да успокоя бурята в мен, и май бях на път да успея, защото си давах сметка за безсмислието на гнева си. Нали в крайна сметка винаги съм знаел, че това така или иначе ще се случи, и че вероятно е най-доброто за нея. Едно бебе за нас би било голям проблем, например, ако преди няколко години не се беше наложило да ми направят изследване след заболяване, и ми стана ясно, че такава възможност е напълно изключена. Приех го нормално, нямах намерение да правя повече деца, моите вече бяха достатъчно големи, и дори не сметнах за нужно да го споделя с жена си. И без това интимните ни контакти с нея бяха на границата на абсолютния минимум. Така че винаги съм приемал това като един плюс в извънбрачната си връзка, и нямаше никаква причина сега да ме боли толкова. Обаче ме болеше.
- От няколко месеца работим заедно, горе-долу от тогава. Всъщност изпитахме огромно влечение един към друг още щом се видяхме.Зная, че мога да я направя щастлива, зная, че сме родени един за друг. Но наистина мисля, че трябва да поговорите с нея. Твърде дълго сте били заедно, все още се чувства обвързана с вас...в известен смисъл, и няма сили да вземе твърдо и категорично решението, от което зависи и нейното, и моето щастие.
Той ме погледна съвсем открито, и откровената молба в очите му ме накара да се почувствам някак некомфортно. Или по-точно – като истински подлец. Гледах на него като на свой враг и съперник, а той беше просто едно влюбено момче, борещо се за своето щастие. Хиляди пъти й бях казвал, че искам най-доброто за нея, в опитите си да не изглеждам такъв егоист, какъвто понякога се чувствах. Както сега например, когато така отчаяно имах нужда да се почувствам един широко скроен и разумен мъж. Ето сега беше дошъл момента да блесна в цялото си благородство и да се почувствам чист пред съвестта си. Защото най-голяма жертва е тази, която правиш с ясното съзнание, че си длъжен да пренебрегнеш собствената си болка заради щастието на другия.
- А ти сигурен ли си изобщо, че тя иска да стане твоя жена? – попитах напук на цялата си жертвоготовност – Може пък да не иска да обвързва живота си с теб, въпреки бебето.
- Зная, че ме обича силно, но й трябва още време. Чувства се объркана, всичко се случи толкова неочаквано, самият аз се чувствам така. Но съм убеден, че сме идеалната двойка, и съм готов на всичко за нея.
Гледах го така развълнуван и си давах сметка, че наистина са страхотна двойка, за всички това би бил идеалният вариант. Дори и за мен – колкото и да е егоистично, нормално е да помислиш и за себе си, нали?
Наистина тя ме караше да се чувствам фантастично, никоя жена не ме е разпалвала толкова, но това раздвояване можеше да бъде и страшно изморително. А аз за нищо на света не бях готов да я заменя със семейния си уют, това беше все едно да живееш в два различни свята.
- Разбирам – казах твърдо и май дори му се усмихнах. – Ще говоря с нея, ако не успея тази вечер, тогава утре.
После го погледнах и добавих в изблик на благородство:
- Надявам се всичко да се уреди между вас, тя наистина е чудесно момиче и искрено ви желая да сте щастливи заедно.
Стиснахме си ръцете просълзени – момента наистина си го биваше, бяхме като в сапунен сериал, преливащи от емоции. Жена ми избра точно този момент, за да се появи, без изобщо да я очаквам. Не разбрах защо го изгледа така втренчено, докато той се отдалечаваше, но сега не ми и беше до това, исках да приключа с тази ситуация час по-скоро.
- Този младеж... – попита ме тя в колата – По каква работа беше при теб?
- Ами...лична, нищо особено – кратко отвърнах – Защо, да не би да го познаваш?
- Да, колеги сме, отскоро.
- Аха – разсеяно кимнах – а ти как така реши да минеш?
- Ами...няма да повярваш – тя ме погледна смутено, а лицето й грееше като озарено от някакъв вътрешен огън. – Толкова е неочаквано, нямах търпение да ти го кажа!
- Хайде де, какво толкова се е случило?
- Ох – тя се изкиска тихичко и ме прегърна – Ами бременна съм, можеш ли да си представиш?
- Аа...добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не ги обичах такива – работното време ясно е указано на табелата отвън, и всеки разумен човек би съобразил, че не е особено подходящо да се появява петнайсетина минути преди края му. Най-малкото защото сега само бихме си изгубили взаимно времето.
- Аз...по личен въпрос...- каза, и мога да се закълна, че се изчерви. Май се усети, че при мен всички идват по лични въпроси, и се почувства глупаво. Това ми хареса. – Идвам да поговорим за приятелката ми.
Канех се да му предложа да дойде утре, за да има време спокойно да поговорим, но той продължи:
- С която по стечение на обстоятелствата сте близки.
Внимателно го изгледах – сега вече започна да ми става интересно. Имал връзка с любовницата ми, как да не му стане интересно на човек. Е, знаех, че рано или късно това ще се случи – тя е само на двайсет и пет, красива, и без ангажименти. Аз – на четиридесет и три, не само с много ангажименти, но и щастливо женен от как се помня. Винаги съм живял с нагласата, че връзката ни се основава предимно на физическо привличане, все пак тази разлика във възрастта не е без значение. Имахме малко общи интереси и малко теми за разговор – ами че тя беше едва няколко години по-голяма от сина ми, обичаше компаниите, купоните, нощния живот. Беше ми ясно, че е въпрос на време да помисли за по-стабилна връзка, такава, каквато аз не можех да й предложа.
И въпреки това тая новина ми дойде като ритник в диафрагмата.
- За какво точно искаш да говорим? – попитах, след като си поех дъх. Прозвуча леко заядливо, изглежда не можех да скрия факта, че този тип в спретнат костюм не ми е особено симпатичен откакто се появи, а междувременно това усещане определено се беше засилило.
- Зная – не ви е казала. Защото все още много държи на вас и не иска да ви нарани. От толкова време сте заедно, мога да я разбера.
Можеш, друг път, ядно си помислих. Какво ли знаеш ти за нашата връзка изобщо, това са три години. Цели три години...
- Какво да ми каже?
- Ами за нас – кротичко отвърна, и в този момент аз разбрах, че го ненавиждам, както си седи там такъв лъскавичък и прилежен като отличен ученик. Имах всички основания за това – беше висок, с атлетично телосложение, с повече коса, отколкото аз изобщо някога съм имал, и с очевидно добро материално положение, ако съдя по скъпия му костюм и коженото куфарче. Просто мечта за всяка жена.
- Вижте, работата е там, че се нуждая от съдействието ви. Виждал съм ви да я чакате няколко пъти, зная, че сте много близки, макар тя да не обича да говори много за това. Разбирам я, връзката ви е много дискретна, но съм убеден, че искате да е щастлива, така както и аз го искам за нея. – явно бе набрал инерция, приел мълчанието ми за насърчение – Положението е много деликатно – съвсем наскоро разбрахме, че е бременна. Аз съм готов веднага да се оженим, искам и нея, и бебето, но тя като че ли...все още не може да се отърси от вашето влияние. Колебае се, а аз толкова се страхувам да не й хрумне да направи някоя глупост...да реши да го махне, например.
- От колко време...сте заедно – прекъснах го с учудващо за самият мен самообладание. Опитвах се да успокоя бурята в мен, и май бях на път да успея, защото си давах сметка за безсмислието на гнева си. Нали в крайна сметка винаги съм знаел, че това така или иначе ще се случи, и че вероятно е най-доброто за нея. Едно бебе за нас би било голям проблем, например, ако преди няколко години не се беше наложило да ми направят изследване след заболяване, и ми стана ясно, че такава възможност е напълно изключена. Приех го нормално, нямах намерение да правя повече деца, моите вече бяха достатъчно големи, и дори не сметнах за нужно да го споделя с жена си. И без това интимните ни контакти с нея бяха на границата на абсолютния минимум. Така че винаги съм приемал това като един плюс в извънбрачната си връзка, и нямаше никаква причина сега да ме боли толкова. Обаче ме болеше.
- От няколко месеца работим заедно, горе-долу от тогава. Всъщност изпитахме огромно влечение един към друг още щом се видяхме.Зная, че мога да я направя щастлива, зная, че сме родени един за друг. Но наистина мисля, че трябва да поговорите с нея. Твърде дълго сте били заедно, все още се чувства обвързана с вас...в известен смисъл, и няма сили да вземе твърдо и категорично решението, от което зависи и нейното, и моето щастие.
Той ме погледна съвсем открито, и откровената молба в очите му ме накара да се почувствам някак некомфортно. Или по-точно – като истински подлец. Гледах на него като на свой враг и съперник, а той беше просто едно влюбено момче, борещо се за своето щастие. Хиляди пъти й бях казвал, че искам най-доброто за нея, в опитите си да не изглеждам такъв егоист, какъвто понякога се чувствах. Както сега например, когато така отчаяно имах нужда да се почувствам един широко скроен и разумен мъж. Ето сега беше дошъл момента да блесна в цялото си благородство и да се почувствам чист пред съвестта си. Защото най-голяма жертва е тази, която правиш с ясното съзнание, че си длъжен да пренебрегнеш собствената си болка заради щастието на другия.
- А ти сигурен ли си изобщо, че тя иска да стане твоя жена? – попитах напук на цялата си жертвоготовност – Може пък да не иска да обвързва живота си с теб, въпреки бебето.
- Зная, че ме обича силно, но й трябва още време. Чувства се объркана, всичко се случи толкова неочаквано, самият аз се чувствам така. Но съм убеден, че сме идеалната двойка, и съм готов на всичко за нея.
Гледах го така развълнуван и си давах сметка, че наистина са страхотна двойка, за всички това би бил идеалният вариант. Дори и за мен – колкото и да е егоистично, нормално е да помислиш и за себе си, нали?
Наистина тя ме караше да се чувствам фантастично, никоя жена не ме е разпалвала толкова, но това раздвояване можеше да бъде и страшно изморително. А аз за нищо на света не бях готов да я заменя със семейния си уют, това беше все едно да живееш в два различни свята.
- Разбирам – казах твърдо и май дори му се усмихнах. – Ще говоря с нея, ако не успея тази вечер, тогава утре.
После го погледнах и добавих в изблик на благородство:
- Надявам се всичко да се уреди между вас, тя наистина е чудесно момиче и искрено ви желая да сте щастливи заедно.
Стиснахме си ръцете просълзени – момента наистина си го биваше, бяхме като в сапунен сериал, преливащи от емоции. Жена ми избра точно този момент, за да се появи, без изобщо да я очаквам. Не разбрах защо го изгледа така втренчено, докато той се отдалечаваше, но сега не ми и беше до това, исках да приключа с тази ситуация час по-скоро.
- Този младеж... – попита ме тя в колата – По каква работа беше при теб?
- Ами...лична, нищо особено – кратко отвърнах – Защо, да не би да го познаваш?
- Да, колеги сме, отскоро.
- Аха – разсеяно кимнах – а ти как така реши да минеш?
- Ами...няма да повярваш – тя ме погледна смутено, а лицето й грееше като озарено от някакъв вътрешен огън. – Толкова е неочаквано, нямах търпение да ти го кажа!
- Хайде де, какво толкова се е случило?
- Ох – тя се изкиска тихичко и ме прегърна – Ами бременна съм, можеш ли да си представиш?
с тази история!
Може да я разбере само този на който му се е случвала.
Разбира се, че има нюанси, но тази древногръцка драма на по-възрастния женен мъж и по - младата любовница е толково вярна и толково често случваща се, че си уцелила 10!!!!!!!
Поздрави!
цитирайМоже да я разбере само този на който му се е случвала.
Разбира се, че има нюанси, но тази древногръцка драма на по-възрастния женен мъж и по - младата любовница е толково вярна и толково често случваща се, че си уцелила 10!!!!!!!
Поздрави!
Ами сега :)
цитирайtheeconomist написа:
с тази история!
Може да я разбере само този на който му се е случвала.
Разбира се, че има нюанси, но тази древногръцка драма на по-възрастния женен мъж и по - младата любовница е толково вярна и толково често случваща се, че си уцелила 10!!!!!!!
Поздрави!
Може да я разбере само този на който му се е случвала.
Разбира се, че има нюанси, но тази древногръцка драма на по-възрастния женен мъж и по - младата любовница е толково вярна и толково често случваща се, че си уцелила 10!!!!!!!
Поздрави!
Поздрав от мен! :)
yotovava написа:
Ами сега :)
И аз не знам...сложна ситуация.
Поздрави, Валя!
5.
анонимен -
Санде: Интересна история. Добре разказана.
30.08.2012 11:39
30.08.2012 11:39
Поздравления, Христам!
цитирайБлагодаря ти, Санде! Спорен ден! :)
цитирайИрония на съдбата!:) Не всичките и изненади са приятни!:)
Поздрави,Хриси! С удоволствие прочетох тази прекрасна проза!:)
цитирайПоздрави,Хриси! С удоволствие прочетох тази прекрасна проза!:)
scarlety написа:
Ирония на съдбата!:) Не всичките и изненади са приятни!:)
Поздрави,Хриси! С удоволствие прочетох тази прекрасна проза!:)
Поздрави,Хриси! С удоволствие прочетох тази прекрасна проза!:)
Аха...обаче някои изненади май са си заслужени ;))))
Благодаря, че я сподели с мен! :)
Този разказ съм го чел и преди. Много е добър, много! Най-хубавото му е, че не е ясно какво следва нататък.
цитирайЗдравей, Любо! Ти като мой стар читател :) няма начин да си го пропуснал, напоследък рядко пиша проза, пускам повече стари неща. Оказа се, че за самата мен някои от тях са истинско откритие!
Благодаря ти, че не ме забравяш! :)
цитирайБлагодаря ти, че не ме забравяш! :)
1 опаковка бром на него и проблема е решен. Не се ли върне семейството като ценност улиците ще са пълни с боклуци. Защо ? Защото нямат стабилен дом, в който да се приберат.
цитирайСамо една? А как да процедираме с 25годишната му любовница? Ами с жена му...
Май само 1 опаковка бром няма да е достатъчна ;))
цитирайМай само 1 опаковка бром няма да е достатъчна ;))
Страхотен разказ :)
мисля, че блога Ви ще ми е любимото четиво на плажа другата седмица...
цитираймисля, че блога Ви ще ми е любимото четиво на плажа другата седмица...
zafirov написа:
Страхотен разказ :)
мисля, че блога Ви ще ми е любимото четиво на плажа другата седмица...
мисля, че блога Ви ще ми е любимото четиво на плажа другата седмица...
Благодаря, поласкана съм. Пожелавам ви и други приятни плажни емоции! :))
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
