Постинг
22.09.2012 13:45 -
Влюбен до доказване на противното
Отдавна не бях се връщал в родното си градче.
Музикант съм, пианист, и от години свиря по чужбина, а от известно време свиря в група, и къде ли не сме пътували. Все по-рядко се прибираме, постоянно изникват нови договори и ангажиментите растат. Повечето приятели ни завиждат за този шанс, но понякога си давам сметка колко съм уморен да се събуждам всяка сутрин на различни места и с различни жени, на някои от които и името дори не знам.
Така ни хваща носталгията понякога, че ни иде всичко да зарежем – за какво е всичко това, когато нямаш близък човек до себе си, с когото да го споделиш.
Ето защо, когато ни поканиха да свирим на откриването на новопостроения почивен комплекс, с радост приехме – така и така щяхме да се видим с близките си, а и колко приятели имахме там. Имаше идея да направя и самостоятелен концерт – все още ме помнеха като местното дете – чудо.
Градчето се беше променило до неузнаваемост – нали беше крайморско, толкова нови хотели, къщи и всякакви административни сгради бяха настроили, че сякаш се задушаваше от целия този архитектурен разкош.
Но нашата къща, кацнала на най-високата част на града, си беше все същата – с дървените веранди, пълни с мамините цветя, и с калдъръменото дворче, из което съм тичал като дете. През прозореца на моята стая се виждаха високите скали край морето, от които рано сутрин чайките се ронеха върху вълните с крясъци, а в далечината виждах как корабите бавно потъват отвъд хоризонта.
Вълшебно местенце беше, идеално за пълна почивка, и реших този път да поостана повече при нашите – и да се нарадваме едни на други, и защото до следващото ни заминаване имаше повече от месец.
След откриването на комплекса, се заех да подготвя концерта си, и той мина блестящо. Залата се препълни – слава богу, все още имаше ценители на класиката, дори и сред младите хора, въпреки целия хаос от новоналожили се стилове и ритми.
В началото не я забелязах – хората, които ме поздравяваха я бяха избутали в дъното на фоайето. Чак когато се приближих, я видях, или по-скоро видях едни прекрасни очи, пълни със сълзи на възхищение.
- Аз...благодаря... – едва изрече и ми тикна някакво цвете в ръката. – Беше прекрасно.
После се обърна и си тръгна толкова бързо, че не успях дори да й благодаря. Едва забелязах, че ходеше някак странно сковано, но нямах време да я разгледам. Но очите й не ми излязоха цяла вечер от главата, не знам защо.
На другата сутрин се сетих отново за нея, и макар да се видях с много приятели и познати, не престанах да мисля за нея.
Градчето беше малко, хората се познаваха, така че не беше трудно да я открия – живееше в малка къща на самия край на града. Лицето й грейна, когато ме видя и сърцето ми се преобърна от вълнение и надежда. Но това продължи само миг – после сякаш нещо изтри блясъка от очите й, и те потъмняха. Покани ме и седнахме в двора, но почти не ме поглеждаше, вероятно се смущаваше, а аз – двойно повече. При това изобщо не можех да си го обясня – винаги съм бил много контактен, особено с жените.
- Ами, дойдох да се запознаем – казах притеснено – Така хукнахте след концерта, че дори не разбрах коя сте.
Тя ме изгледа смутено, после ми подаде ръка и каза името си. Предложих й да се поразходим, ако сега не е удобно, когато намери време.
- Ще отида да донеса нещо разхладително – някак нервно каза, и тръгна към къщата. Куцаше, сега ясно го забелязах, а и имах усещането, че тя го подчертава. Върна се с кана и две чаши, наля, и ме погледна предизвикателно:
- Е, все още ли искате да се разхождате с мен?
- Разбира се, защо не – отговорих, и полюбопитствах преди да помисля, че може би е нетактично – Какво се е случило с крака ви?
- Катастрофа – отвърна кратко – Отдавна беше, бях дете. Няма никакъв шанс да се оправи. – добави натъртено.
- Разбирам.
Почувствах се неудобно от факта, че не знам точно какво да кажа, за да не я засегна. Единственото смислено нещо, което ми идваше наум беше, че въпреки това ще ми бъде приятно да бъдем заедно, но още преди да си събера ума и да го изрека, тя рязко стана и каза:
- Върви си.
После се прибра, преди да мога да реагирам изобщо. Никога преди не бях се чувствал по-глупаво и неловко, явно бях докоснал болно място, и тя се е почувствала наранена от любопитството ми.
Не посмях да я потърся, тръгнах си потиснат и объркан. Имаше нещо в това момиче, което караше сърцето ми да бие различно, едно съвсем ново усещане за мен. Любов от пръв поглед?
Да, бях чувал, но не мислех, че точно на мен може да се случи.
„Та тя е само едно куцо момиче, за бога! – скарах се на сърцето си – Не е възможно да си изгубя ума по нея!”
„ Но те вълнува повече от всяка досега, нали?” – трепна сърцето ми в отговор.
На следващия ден също не посмях да отида, страхувах се да не ме прогони пак. Виждах се с приятели, прекарахме една луда нощ в дискотеката, наоколо беше пълно с хубавици, а на мен само тя ми беше в ума.
Няколко дни се навъртах като котарак, без да се престраша да позвъня, тайничко се надявах да ме види и сама да се появи. Сигурно ме е видяла, но вече бях изгубил надежда, когато чух гласа й:
- Защо висиш постоянно тук?
Беше на прозореца и ме гледаше сърдито. Стори ми се дори още по-хубава, отколкото си я представях, дори и намусено, личицето й беше прекрасно. Закопнях да го докосна, да усетя гъдела на разпилените й къдрици по дланите си.
- Защото не съм се отказал от поканата си! – троснато казах и аз – Но ми се стори, че май те засегнах...
Тя изчезна от прозореца и след малко се появи на вратата. Беше крехка и мъничка като порцеланова кукла.
- И защо съм ти точно аз? Не ти ли стигат другите, дето търчат след теб? – облегна се на вратата, този път явно нямаше намерение да ме кани – Братовчедка ми много си е паднала по теб. Били сте заедно в дискотеката.
- Виж...дори не искам да знам точно коя е братовчедка ти. Тук съм, защото откакто те видях...- щях да кажа „не спирам да мисля за теб”, но сметнах, че това може да я стресне, и затова казах –ми се иска да прекарам с теб малко повече време, да, точно с теб, не с братовчедка ти, или с някоя друга. Ако и ти нямаш нещо против...
Тя ме погледна изпитателно, после плахо се усмихна и каза:
- Почакай само да се преоблека.
Тръгнахме покрай брега, но точно сега не ме вълнуваше нито грейналата шир на морето, нито величествената красота на залеза. Усещах я до себе си, докосвах ръката й, и в този миг не исках нищо повече.
Седнахме на скалите, разговаряхме за моите пътувания, за концертите ни. Каза, че за първи път се е разплакала на концерт, а чувала някои от пиесите, които свирех и в много други изпълнения. Имала огромна фонотека с класическа музика, и без това много не излизала, четяла и слушала музика.
Погалих лицето й, и тя грейна като малко слънчице. Целунахме се.
Вятърът откъм морето се засили, захладня, и поехме нагоре към градчето. И точно тогава, незнайно откъде се появи певицата на групата ни, и ми се метна на врата.
- Уф, ето те най-после, пък аз къде ли не те търсих! Довечера момчетата организират купон, и идвам да ти кажа.
- Добре, добре...-внимателно я отдръпнах от себе си. – Не съм сигурен, че ще дойда.
Тя едва погледна момичето и подхвърли:
- Хм...ами както искаш. Но аз все пак ще те чакам, красавецо! – млясна ме и се понесе нанякъде.
Като се обърнах, малката си беше тръгнала, едва я догоних.
- Почакай! – хванах ръката й – Не й обръщай внимание, тя се държи така с всички.
Тя спря с наведена глава. После рязко вдигна полата си:
- Виж! – оголи ранения си крак, беше слаб и изкривен. – Добре го виж!
После пак така нервно оправи полата си.
- Не разбирам какво изобщо търсиш с мен. Не искам да си правя никакви илюзии...
- Защо говориш така...
- Защото няма смисъл от това, което започваме, дори да искаш само малко разнообразие. Ще ме заболи, а...- гласът й потрепери, но се овладя – И за двама ни ще е по-добре да не ме търсиш повече.
- Недей...- извиках след нея, но тя не се обърна.
Затворих се в себе си, не знаех какво да правя. Много бях объркан, умът ме съветваше едно, сърцето – друго. Предстоеше да заминем след около седмица, а аз бях болен, болен от любов, връхлетяла ме толкова неочаквано, че не можех дъх да си поема. Нашите се чудеха какво ми е, момчетата също забелязаха.
Някои в моето състояние се напиват, за да удавят болката. Аз свирех – часове наред, най-вече нощем. Просто поставях пръсти на клавишите и изливах болката си върху тях, а тя се запечатваше в звуци, които попиваха в тишината на нощта като ридания. Исках да намеря начин да стигна до нея, само ако можеше да чуе тези мои ридания, сигурен съм, щеше да разбере какво изпитвам.
И реших да запиша моята музика и да й я пратя. Тя говори по-добре от мен, аз вече нямам думи.
И ако и тогава не ме допусне до себе си, поне да ми каже как да я изтръгна от сърцето си. Защото аз не мога да се справя сам. Влюбен съм, до доказване на противното.
Музикант съм, пианист, и от години свиря по чужбина, а от известно време свиря в група, и къде ли не сме пътували. Все по-рядко се прибираме, постоянно изникват нови договори и ангажиментите растат. Повечето приятели ни завиждат за този шанс, но понякога си давам сметка колко съм уморен да се събуждам всяка сутрин на различни места и с различни жени, на някои от които и името дори не знам.
Така ни хваща носталгията понякога, че ни иде всичко да зарежем – за какво е всичко това, когато нямаш близък човек до себе си, с когото да го споделиш.
Ето защо, когато ни поканиха да свирим на откриването на новопостроения почивен комплекс, с радост приехме – така и така щяхме да се видим с близките си, а и колко приятели имахме там. Имаше идея да направя и самостоятелен концерт – все още ме помнеха като местното дете – чудо.
Градчето се беше променило до неузнаваемост – нали беше крайморско, толкова нови хотели, къщи и всякакви административни сгради бяха настроили, че сякаш се задушаваше от целия този архитектурен разкош.
Но нашата къща, кацнала на най-високата част на града, си беше все същата – с дървените веранди, пълни с мамините цветя, и с калдъръменото дворче, из което съм тичал като дете. През прозореца на моята стая се виждаха високите скали край морето, от които рано сутрин чайките се ронеха върху вълните с крясъци, а в далечината виждах как корабите бавно потъват отвъд хоризонта.
Вълшебно местенце беше, идеално за пълна почивка, и реших този път да поостана повече при нашите – и да се нарадваме едни на други, и защото до следващото ни заминаване имаше повече от месец.
След откриването на комплекса, се заех да подготвя концерта си, и той мина блестящо. Залата се препълни – слава богу, все още имаше ценители на класиката, дори и сред младите хора, въпреки целия хаос от новоналожили се стилове и ритми.
В началото не я забелязах – хората, които ме поздравяваха я бяха избутали в дъното на фоайето. Чак когато се приближих, я видях, или по-скоро видях едни прекрасни очи, пълни със сълзи на възхищение.
- Аз...благодаря... – едва изрече и ми тикна някакво цвете в ръката. – Беше прекрасно.
После се обърна и си тръгна толкова бързо, че не успях дори да й благодаря. Едва забелязах, че ходеше някак странно сковано, но нямах време да я разгледам. Но очите й не ми излязоха цяла вечер от главата, не знам защо.
На другата сутрин се сетих отново за нея, и макар да се видях с много приятели и познати, не престанах да мисля за нея.
Градчето беше малко, хората се познаваха, така че не беше трудно да я открия – живееше в малка къща на самия край на града. Лицето й грейна, когато ме видя и сърцето ми се преобърна от вълнение и надежда. Но това продължи само миг – после сякаш нещо изтри блясъка от очите й, и те потъмняха. Покани ме и седнахме в двора, но почти не ме поглеждаше, вероятно се смущаваше, а аз – двойно повече. При това изобщо не можех да си го обясня – винаги съм бил много контактен, особено с жените.
- Ами, дойдох да се запознаем – казах притеснено – Така хукнахте след концерта, че дори не разбрах коя сте.
Тя ме изгледа смутено, после ми подаде ръка и каза името си. Предложих й да се поразходим, ако сега не е удобно, когато намери време.
- Ще отида да донеса нещо разхладително – някак нервно каза, и тръгна към къщата. Куцаше, сега ясно го забелязах, а и имах усещането, че тя го подчертава. Върна се с кана и две чаши, наля, и ме погледна предизвикателно:
- Е, все още ли искате да се разхождате с мен?
- Разбира се, защо не – отговорих, и полюбопитствах преди да помисля, че може би е нетактично – Какво се е случило с крака ви?
- Катастрофа – отвърна кратко – Отдавна беше, бях дете. Няма никакъв шанс да се оправи. – добави натъртено.
- Разбирам.
Почувствах се неудобно от факта, че не знам точно какво да кажа, за да не я засегна. Единственото смислено нещо, което ми идваше наум беше, че въпреки това ще ми бъде приятно да бъдем заедно, но още преди да си събера ума и да го изрека, тя рязко стана и каза:
- Върви си.
После се прибра, преди да мога да реагирам изобщо. Никога преди не бях се чувствал по-глупаво и неловко, явно бях докоснал болно място, и тя се е почувствала наранена от любопитството ми.
Не посмях да я потърся, тръгнах си потиснат и объркан. Имаше нещо в това момиче, което караше сърцето ми да бие различно, едно съвсем ново усещане за мен. Любов от пръв поглед?
Да, бях чувал, но не мислех, че точно на мен може да се случи.
„Та тя е само едно куцо момиче, за бога! – скарах се на сърцето си – Не е възможно да си изгубя ума по нея!”
„ Но те вълнува повече от всяка досега, нали?” – трепна сърцето ми в отговор.
На следващия ден също не посмях да отида, страхувах се да не ме прогони пак. Виждах се с приятели, прекарахме една луда нощ в дискотеката, наоколо беше пълно с хубавици, а на мен само тя ми беше в ума.
Няколко дни се навъртах като котарак, без да се престраша да позвъня, тайничко се надявах да ме види и сама да се появи. Сигурно ме е видяла, но вече бях изгубил надежда, когато чух гласа й:
- Защо висиш постоянно тук?
Беше на прозореца и ме гледаше сърдито. Стори ми се дори още по-хубава, отколкото си я представях, дори и намусено, личицето й беше прекрасно. Закопнях да го докосна, да усетя гъдела на разпилените й къдрици по дланите си.
- Защото не съм се отказал от поканата си! – троснато казах и аз – Но ми се стори, че май те засегнах...
Тя изчезна от прозореца и след малко се появи на вратата. Беше крехка и мъничка като порцеланова кукла.
- И защо съм ти точно аз? Не ти ли стигат другите, дето търчат след теб? – облегна се на вратата, този път явно нямаше намерение да ме кани – Братовчедка ми много си е паднала по теб. Били сте заедно в дискотеката.
- Виж...дори не искам да знам точно коя е братовчедка ти. Тук съм, защото откакто те видях...- щях да кажа „не спирам да мисля за теб”, но сметнах, че това може да я стресне, и затова казах –ми се иска да прекарам с теб малко повече време, да, точно с теб, не с братовчедка ти, или с някоя друга. Ако и ти нямаш нещо против...
Тя ме погледна изпитателно, после плахо се усмихна и каза:
- Почакай само да се преоблека.
Тръгнахме покрай брега, но точно сега не ме вълнуваше нито грейналата шир на морето, нито величествената красота на залеза. Усещах я до себе си, докосвах ръката й, и в този миг не исках нищо повече.
Седнахме на скалите, разговаряхме за моите пътувания, за концертите ни. Каза, че за първи път се е разплакала на концерт, а чувала някои от пиесите, които свирех и в много други изпълнения. Имала огромна фонотека с класическа музика, и без това много не излизала, четяла и слушала музика.
Погалих лицето й, и тя грейна като малко слънчице. Целунахме се.
Вятърът откъм морето се засили, захладня, и поехме нагоре към градчето. И точно тогава, незнайно откъде се появи певицата на групата ни, и ми се метна на врата.
- Уф, ето те най-после, пък аз къде ли не те търсих! Довечера момчетата организират купон, и идвам да ти кажа.
- Добре, добре...-внимателно я отдръпнах от себе си. – Не съм сигурен, че ще дойда.
Тя едва погледна момичето и подхвърли:
- Хм...ами както искаш. Но аз все пак ще те чакам, красавецо! – млясна ме и се понесе нанякъде.
Като се обърнах, малката си беше тръгнала, едва я догоних.
- Почакай! – хванах ръката й – Не й обръщай внимание, тя се държи така с всички.
Тя спря с наведена глава. После рязко вдигна полата си:
- Виж! – оголи ранения си крак, беше слаб и изкривен. – Добре го виж!
После пак така нервно оправи полата си.
- Не разбирам какво изобщо търсиш с мен. Не искам да си правя никакви илюзии...
- Защо говориш така...
- Защото няма смисъл от това, което започваме, дори да искаш само малко разнообразие. Ще ме заболи, а...- гласът й потрепери, но се овладя – И за двама ни ще е по-добре да не ме търсиш повече.
- Недей...- извиках след нея, но тя не се обърна.
Затворих се в себе си, не знаех какво да правя. Много бях объркан, умът ме съветваше едно, сърцето – друго. Предстоеше да заминем след около седмица, а аз бях болен, болен от любов, връхлетяла ме толкова неочаквано, че не можех дъх да си поема. Нашите се чудеха какво ми е, момчетата също забелязаха.
Някои в моето състояние се напиват, за да удавят болката. Аз свирех – часове наред, най-вече нощем. Просто поставях пръсти на клавишите и изливах болката си върху тях, а тя се запечатваше в звуци, които попиваха в тишината на нощта като ридания. Исках да намеря начин да стигна до нея, само ако можеше да чуе тези мои ридания, сигурен съм, щеше да разбере какво изпитвам.
И реших да запиша моята музика и да й я пратя. Тя говори по-добре от мен, аз вече нямам думи.
И ако и тогава не ме допусне до себе си, поне да ми каже как да я изтръгна от сърцето си. Защото аз не мога да се справя сам. Влюбен съм, до доказване на противното.
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
За 2014... (Боже, какви лични неща пропи...
Есенни сувенири от Нюрбургринг
За 2014... (Боже, какви лични неща пропи...
Есенни сувенири от Нюрбургринг
ми хареса. Все едно бях там. Дали ще се съберат? Може би, до доказване на противното.:))
цитирайЧудесен разказ Хрис, искам продължение! С този отворен край, всеки може да си фантазира, как ще свърши....
Поздрави!
цитирайПоздрави!
За любовта, няма обяснение,..нахлува, като ураган и превзема сърцето:))
цитирай
4.
анонимен -
Санде: Любов необяснима ...
22.09.2012 22:08
22.09.2012 22:08
Хареса ми разказа. Сдържано, пестеливо, улвектелно и убедително за ... капризния, улисан и недоверчив читател.
Поздравления!
цитирайПоздравления!
Много хубав разказ. Поздрави!
цитирайtroia написа:
ми хареса. Все едно бях там. Дали ще се съберат? Може би, до доказване на противното.:))
Излез по улицата избери си един нещастен просяк и го вземи при себе си .Как си мислиш дали ще те вземе ,а ти него?
Много добро! Не знам дали това е истинска случка от живота ти, hristam или е художествено произведение, но и в двата случая е много, много добро!!! Точно заради такива постове дойдох в този сайт.
Докато го четях забравих да си пия дори кафето, а накрая все си мислех, че двамата ще се сЪберат. Когато това не стана в главата ми беше само "Зарежи концертите, човече! Зарежи групата!!! ВЪрни се в града и остани с нея!!!" Честно - ако това се беше случило с мен, щях да зарежа целия свят да вЪрви по дяволите и щях да остана с нея!!!
цитирайДокато го четях забравих да си пия дори кафето, а накрая все си мислех, че двамата ще се сЪберат. Когато това не стана в главата ми беше само "Зарежи концертите, човече! Зарежи групата!!! ВЪрни се в града и остани с нея!!!" Честно - ако това се беше случило с мен, щях да зарежа целия свят да вЪрви по дяволите и щях да остана с нея!!!
troia написа:
ми хареса. Все едно бях там. Дали ще се съберат? Може би, до доказване на противното.:))
Може би...аз вярвам в добрият финал! ;))
krotalka написа:
Чудесен разказ Хрис, искам продължение! С този отворен край, всеки може да си фантазира, как ще свърши....
Поздрави!
Поздрави!
Ще трябва да помисля, но според мен тенденцията е - щастлива развръзка! :)
Благодаря, че беше тук! :)
miaa написа:
За любовта, няма обяснение,..нахлува, като ураган и превзема сърцето:))
Благодаря. Поздрав! :)
анонимен написа:
Хареса ми разказа. Сдържано, пестеливо, улвектелно и убедително за ... капризния, улисан и недоверчив читател.
Поздравления!
Поздравления!
Е, нееее...моите читатели не са такива ;))))
Винаги ми е приятно, когато разбера, че си бил наоколо!
Благодаря ти. Поздрав от мен!
цитирайkostadin написа:
Излез по улицата избери си един нещастен просяк и го вземи при себе си .Как си мислиш дали ще те вземе ,а ти него?
troia написа:
ми хареса. Все едно бях там. Дали ще се съберат? Може би, до доказване на противното.:))
Излез по улицата избери си един нещастен просяк и го вземи при себе си .Как си мислиш дали ще те вземе ,а ти него?
Здравей :)
Не мисля, че сравнението е съвсем удачно. Моята героиня не е нещастен просяк, тя показва, че въпреки недъга си е човек с достойнство и гордост, който не желае да бъде в тежест никому. Но...когато става дума за чувства, кой знае какво може да се случи...
studopor написа:
Много добро! Не знам дали това е истинска случка от живота ти, hristam или е художествено произведение, но и в двата случая е много, много добро!!! Точно заради такива постове дойдох в този сайт.
Докато го четях забравих да си пия дори кафето, а накрая все си мислех, че двамата ще се сЪберат. Когато това не стана в главата ми беше само "Зарежи концертите, човече! Зарежи групата!!! ВЪрни се в града и остани с нея!!!" Честно - ако това се беше случило с мен, щях да зарежа целия свят да вЪрви по дяволите и щях да остана с нея!!!
Докато го четях забравих да си пия дори кафето, а накрая все си мислех, че двамата ще се сЪберат. Когато това не стана в главата ми беше само "Зарежи концертите, човече! Зарежи групата!!! ВЪрни се в града и остани с нея!!!" Честно - ако това се беше случило с мен, щях да зарежа целия свят да вЪрви по дяволите и щях да остана с нея!!!
Благодаря ти. Зарадва ме този твой ентусиазъм, и наистина ти желая да срещнеш своята голяма, луда, главоразбъркваща любов, която да те направи много щастлив! :)
hristam написа:
Здравей :)
Не мисля, че сравнението е съвсем удачно. Моята героиня не е нещастен просяк, тя показва, че въпреки недъга си е човек с достойнство и гордост, който не желае да бъде в тежест никому. Но...когато става дума за чувства, кой знае какво може да се случи...
kostadin написа:
Излез по улицата избери си един нещастен просяк и го вземи при себе си .Как си мислиш дали ще те вземе ,а ти него?
troia написа:
ми хареса. Все едно бях там. Дали ще се съберат? Може би, до доказване на противното.:))
Излез по улицата избери си един нещастен просяк и го вземи при себе си .Как си мислиш дали ще те вземе ,а ти него?
Здравей :)
Не мисля, че сравнението е съвсем удачно. Моята героиня не е нещастен просяк, тя показва, че въпреки недъга си е човек с достойнство и гордост, който не желае да бъде в тежест никому. Но...когато става дума за чувства, кой знае какво може да се случи...
Нима нещастните просяци може някой да ги лиши от достойнство?
Никой, освен те самите.
цитирайИ на мен ми хареса!
Поздравления за чудесния разказ!
Б.
цитирайПоздравления за чудесния разказ!
Б.
hristam написа:
Никой, освен те самите.
Преди да кажеш това дефинирай :
Що е това -достойнство
kalin8 написа:
И на мен ми хареса!
Поздравления за чудесния разказ!
Б.
Поздравления за чудесния разказ!
Б.
Привет, Борис!
Благодаря ти :)
kostadin написа:
Преди да кажеш това дефинирай :
Що е това -достойнство
hristam написа:
Никой, освен те самите.
Преди да кажеш това дефинирай :
Що е това -достойнство
Тъй като аз вече очевидно съм го казала, дефинирай ти, щом ти е необходимо ;))
доброто старо време. А това момче, що не попита нас професионалистите в "давенето" на болки..."Някои в моето състояние се напиват, за да удавят болката."
алкохола не може да удави болката, той само я напоява и тя все по-голяма става, а музиката, ех музиката действа като обезболяващо но моментно, с много "станични" ефекти понякога достигащи фаза на абстиненция!
За тези които могат все още да боледуват от тази "болест" и успяват да задържат "болката":
Наздраве!
цитирайалкохола не може да удави болката, той само я напоява и тя все по-голяма става, а музиката, ех музиката действа като обезболяващо но моментно, с много "станични" ефекти понякога достигащи фаза на абстиненция!
За тези които могат все още да боледуват от тази "болест" и успяват да задържат "болката":
Наздраве!
hopfen написа:
доброто старо време. А това момче, що не попита нас професионалистите в "давенето" на болки..."Някои в моето състояние се напиват, за да удавят болката."
алкохола не може да удави болката, той само я напоява и тя все по-голяма става, а музиката, ех музиката действа като обезболяващо но моментно, с много "станични" ефекти понякога достигащи фаза на абстиненция!
За тези които могат все още да боледуват от тази "болест" и успяват да задържат "болката":
Наздраве!
алкохола не може да удави болката, той само я напоява и тя все по-голяма става, а музиката, ех музиката действа като обезболяващо но моментно, с много "станични" ефекти понякога достигащи фаза на абстиненция!
За тези които могат все още да боледуват от тази "болест" и успяват да задържат "болката":
Наздраве!
Винаги ми е приятно да кажа "наздраве" на човек, който е добре дошъл тук. :)
hristam написа:
Тъй като аз вече очевидно съм го казала, дефинирай ти, щом ти е необходимо ;))
kostadin написа:
Преди да кажеш това дефинирай :
Що е това -достойнство
hristam написа:
Никой, освен те самите.
Преди да кажеш това дефинирай :
Що е това -достойнство
Тъй като аз вече очевидно съм го казала, дефинирай ти, щом ти е необходимо ;))
Сигурно ще се разминем в определението.Думите са ни дадени за да се лъжем и недоразбираме.
Не знам какво е, та заради това те попитах ,но знам ,че като победим Егото си ще го проумеем.
Не, не е точно така - думите са ни дадени най-вече за да се разбираме по-добре. Ако някои хора ги използват за друго - вероятно срещат...въпросното разминаване, за което ти споменаваш :)))
Ще ти кажа какво е достойнство - едно от най-положителните човешки качества, базирано на правилна самооценка и самоуважение. Егото не винаги предполага борба - това се случва, когато то пречи в нормалните взаимоотношения с околните.
Надявам се да съм ти била полезна :)
цитирайЩе ти кажа какво е достойнство - едно от най-положителните човешки качества, базирано на правилна самооценка и самоуважение. Егото не винаги предполага борба - това се случва, когато то пречи в нормалните взаимоотношения с околните.
Надявам се да съм ти била полезна :)
Все пак и ти не даде определение.Това означава ,че не си разбрала какво те питам,а това показва ,че егото е взело връх и не смееш да си го кажешоткрито ,а се скри зад думите за някакви цености при човеците.
Дали борбата или желанията остават вътре в тебе и мене е без значение за задоволяване на егото.
цитирайДали борбата или желанията остават вътре в тебе и мене е без значение за задоволяване на егото.
Ако това не е определение, не знам кое би било...Тоест аз ти дадох определение, а дали ти ще го схванеш и приемеш, е твое решение и съответно - твой проблем.
цитирайСърдечно съм ти благодарен мило момиче.Често Егото е толкова голяма ,че даже не го забелязваме.
"Ще ти кажа какво е достойнство - едно от най-положителните човешки качества, базирано на правилна самооценка и самоуважение." Това не е дефиниция.
Положителните човешки качества са толкова много ,че просто всред тях достойнството не се забелязва.
А разказът ти съвсем не е лош!
цитирай"Ще ти кажа какво е достойнство - едно от най-положителните човешки качества, базирано на правилна самооценка и самоуважение." Това не е дефиниция.
Положителните човешки качества са толкова много ,че просто всред тях достойнството не се забелязва.
А разказът ти съвсем не е лош!
Защо мислиш, че не е дефиниция, не се обосноваваш. Достойнството не се забелязва ако не го проявяваш, няма да се забележи и добротата, нежността, грижовността, ако не ги покажеш. А и дори някой да не ги забележи, това не значи, че не съществуват. От теб зависи на кого, кога и как ще ги проявиш.
Сега пак ми напиши, че това не било дефиниция, понеже било едно от незабележимите човешки качества, и ще разбера, ще отказваш да мислиш, а просто проявяваш друго едно характерно човешко качество - инат. :))))))
Разбира се, че не е лош, пиша много добре. :)
цитирайСега пак ми напиши, че това не било дефиниция, понеже било едно от незабележимите човешки качества, и ще разбера, ще отказваш да мислиш, а просто проявяваш друго едно характерно човешко качество - инат. :))))))
Разбира се, че не е лош, пиша много добре. :)
Както и да е -ти не четеш какво си написъла.Достойнството при наличие на Его е една величина ветропоказател .Тя е променлива във времето според ситуацията. Това не позволява хората да бъдат винаги човеци.
Ние всичките не покриваме критериите за достойнство ,защото винаги се нагаждаме.На всички изброени от тебе качества има противоположни ,които не ни липсват.За да различаваме доброто притежаваме и разбирането за зло ,което го прилагаме ,понякога даже под формата на достойно поведение.
най - простото определение е да бъдем винаги човечни,за сега и до сега това е било невъзможно да се изпълни даже и от будистите.
Примерза достойно поведение е животът на нашите клетки в тялото -те признават цялото и са признати от него безпрекословно.
Това което ти липсва е сгъстяването и съкръщаването при писане на къси разкази.Читателя трябва да има място за развиване на собственото си въображение.
По дълго шлифовай скъпоценостите на които си попаднала.
цитирайНие всичките не покриваме критериите за достойнство ,защото винаги се нагаждаме.На всички изброени от тебе качества има противоположни ,които не ни липсват.За да различаваме доброто притежаваме и разбирането за зло ,което го прилагаме ,понякога даже под формата на достойно поведение.
най - простото определение е да бъдем винаги човечни,за сега и до сега това е било невъзможно да се изпълни даже и от будистите.
Примерза достойно поведение е животът на нашите клетки в тялото -те признават цялото и са признати от него безпрекословно.
Това което ти липсва е сгъстяването и съкръщаването при писане на къси разкази.Читателя трябва да има място за развиване на собственото си въображение.
По дълго шлифовай скъпоценостите на които си попаднала.
Благодаря за препоръките, ще се възползвам. Благодаря и за отделеното време, но аз повече време не мога да ти отделя.
Всичко добро, заповядай отново, ако желаеш.
цитирайВсичко добро, заповядай отново, ако желаеш.
Единственото ни богатство е отреденото ни от съдбата време.
Не отговаряй!
цитирайНе отговаряй!
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
