Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2012 10:26 - Когато любовта се шегува
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 3216 Коментари: 16 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме обща професия, общи интереси, въпрос единствено на време е да узаконим връзката си. Но тъй като работим в различни фирми, малко време ни остава през седмицата един за друг. Понякога просто с дни се разминаваме във времето- аз се прибирам, когато тя вече е заспала, а когато сутрин се събудя вече е излязла за работа. И обратно.
Така че когато една вечер забелязах, че отсреща прозореца свети, просто си казах, че се е появил поредния наемател и веднага забравих за това.
На следващия ден обаче я видях. Беше почивен ден, току- що се бяхме измъкнали от леглото по обяд, и докато пушех до прозореца, видях най- красивото създание, което до тоя момент изобщо бях виждал на живо.
Като се има предвид, че работя в модна агенция, и край мен е пълно с красавици от всякакъв вид и калибър.
Но тази жена...просто ме зашемети. Имаше някакво царствено излъчване, такава вродена грация и чар, които просто ме залепиха за прозореца и ме оставиха без дъх докато не я изгубих от погледа си.
Със сигурност беше към метър и осемдесет, с фантастични крака и с много светло руса дълга до под кръста коса. А там, под финото кръстче, се полюшваше най- апетитното дупе на света. Не плоско и слабо като на повечето от нашите куклички, нито прекалено изхвръкнало и предизвикателно, просто...просто произведение на изкуството. Цялата беше като произведение на изкуството.
Силно бях учуден от собствената си реакция, та аз я бях зърнал почти само в гръб, едва мернах профила й. А и приятелката ми, в крайна сметка, също беше красавица. Е, съвсем различна външност имаше, беше по- скоро миньонче, но толкова секси, че където и да отидехме, събираше всички погледи. И далеч не само мъжките.
Така че отдадох това си вълнение на нередовния ни сексуален живот напоследък. От много работа и търчане по цял ден съвсем го бяхме занемарили. Но малко по- късно правихме най – страхотния секс от много време насам, и смея да кажа, отдавна не се бях чувствал толкова във форма. Приятелката ми беше повече от очарована.
Следващите няколко дни почти бях забравил за тайнствената непозната, имах много работа и се прибирах по никое време, а рано сутрин отново излизах. Но един ден я видях да слиза от такси на няколко крачки от мен, и, честно казано, съвсем неочаквано и за мен самия, краката ми буквално омекнаха.
Бях не просто замаян, бях абсолютно зашеметен, изпразнен от съдържание и направо пометен. Боя се, че съм изглеждал като някой от онези анимационни герои, дето очите им изхвръкват с подходящо озвучаване в подобни ситуации, а около главите им кръжат сърчица. Но тя едва ме погледна, явно не се впечатли особено. Което малко ме поотрезви, защото аз, честно казано, обикновено се радвам на доста голям интерес от страна на женската аудитория. Висок съм, с поддържана фигура от дългогодишни и редовни фитнес тренировки, и много ярко сини очи. Абе знам много добре как въздействам обикновено. И няма да крия, случвало се е да се възползвам от това, разбира се, много дискретно, защото държа на сериозната си връзка.
Но това русо видение просто ме обля със душ от пълно безразличие. Въпреки, че си дадох сметка, че жена с нейната външност вероятно има купища отбрани ухажори, подразних се. И се прибрах в такова кисело настроение в къщи, че приятелката ми веднага ме усети и се заинтересува. Смотолевих нещо за неприятности в работата и пресякох по – нататъшните й въпроси, защото усетих, че съм на път да си го изкарам на нея.
През уикенда не ме свърташе на едно място. Приятелката ми трябваше да посети родителите си, така че останах сам, и прекарах деня предимно в зяпане през прозореца. Отсрещния прозорец беше със спуснати щори, не се долавяше никакво раздвижване, но аз имах готовност да действам веднага, ако я зърна. Вече бях разбрал, че до обяд е вкъщи, излизаше по – късно, така че щом я видех, веднага можех да инсцинирам случайна квартална среща.
Появи се чак в късния следобед, когато вече се бях отчаял. Зърнах я още на стълбищната площадка, и хукнах. Боже, дано не си глътна езика, помислих си, като я зърна отблизо. Досега все така ми въздействаше.
- Здравейте!- извиках задъхано аз, още преди да се е приближила съвсем. Вече се чувствах като пълен идиот, така че веднъж започнал, реших да карам докрай. Ако ще е излагация, поне да е пълна.
Тя мило се усмихна. Господи, каква усмивка само, устните й бяха от онези пухкавите, с лека трапчинка в средата. Ами очите й...? Можех да напиша поема само за невероятния им наситенозелен цвят, та дори и цветни лещи да бяха.
Тя ме поздрави и приятния й мелодичен и дълбок тембър ме довърши окончателно.
 - Вие сте съседа отсреща, нали? – измърка тя. – Много ми е приятно!
После, преди още да дойда на себе си, отметна кокетно прекрасната си коса и допълни:
 - Не можех да не ви забележа, интересен мъж като вас не остава незабелязан! – засмя се – Виждала съм и прекрасната ви съпруга, защо не дойдете някоя вечер да пийнем по нещо?
Впрегнах остатъка от красноречието си, за да й обясня, че всъщност не сме женени. Много държах да й го кажа. Тя само повдигна красивите си вежди и се усмихна. А после ми каза, че трябва да тръгва.
Все пак успях да взема номера на телефона й, дотолкова все ми беше останало нещичко в главата.
Започнахме да се срещаме, оказа се, че й е много удобно да се виждаме по обяд, така че намирах начин да се измъкна в обедната почивка, и обядвахме заедно. Няколко пъти се случи да се уговорим да ме чака след работа, и сядахме някъде да пийнем по нещо и да поприказваме. Оказа се и интересен събеседник, и макар да не обичаше да говори много за себе си, интересуваше се от мен и моето ежедневие, и умееше да изслушва. Освен това имаше превъзходно чувство за хумор, двамата се забавлявахме чудесно. За нея научих само, че е танцьорка, но не пожела да даде повече подробности. А професията й изобщо не ме учуди, с тази съвършена фигура нищо чудно да е и съвършена танцьорка.
Не усещах как все повече тази връзка ме обсебва. Все още намирах време и за приятелката си, но...един ден тя просто разбра всичко. Стана случайно, бях обещал да се прибера навреме същата вечер, защото чакахме гости, но закъснях – времето с моята руса вълшебница просто минава неусетно. И когато сме се прибирали, моята приятелка ни е видяла. Не че имаше кой знае какво за гледане, досега все още не бяхме стигнали до повече от лека целувка. Но самия факт, че съм закъснял, а и нелепите ми опити да се измъкна с лъжа, това мисля, че й дойде в повече.
Цяла нощ се обяснявахме, а аз се чувствах като пълен идиот, защото единствения ми довод беше, че не съм спал с нея. При това самият аз си давах сметка, че това, което изпитвам към нея, е много по – истинско и силно като изживяване от епизодичните интимни изневери досега.
Мисля, че приятелката ми усети това, и то без дори да го загатна. Към сутринта ми каза, че ме напуска, и категорично пресече неискрените ми и нелепи опити да я спра, а обидата и иронията й само ме накараха да се почувствам още по – жалък, отколкото вече се чувствах.
Всъщност знаех дълбоко в себе си, че решението й е единственото правилно. Прекалено много бях обсебен от тази жена, за да мога да прекъсна връзката си с нея. Моята руса богиня се беше превърнала в център на света за мен. Дори не настоявах за интимна близост с нея – сигурен бях, че това между нас ще се получи така естествено и ще бъде толкова прекрасно, както всичко останало във връзката ни досега.
Мина повече от месец, откак останах сам, и една вечер мои колеги ме замъкнаха на рожден ден на приятел. Напоследък се бях откъснал малко от тях, та те настояха, и аз не можах да им откажа.
 - Ще бъде страхотен купон! – казаха ми – Предвидена е и изненада за рожденника, само да знаеш...
Големият номер бил, че били поканени танцьорки, защото въпросният беше известен с това, че е страхотен женкар, обаче...
 - Е, не му казвай, де – сръчка другият ми колега разказващия – Нека и той закачи нещо от изненадата! Да се поразсее момчето, нали гаджето го напусна...
Не знаеха точно как стоят нещата, не обичам да споделям личния си живот. Просто бяха наясно, че сега съм сам.
Купонът беше наистина грандиозен, имаше цял куп известни лица, вихреше се истинска фиеста. Поотпуснах се и понеже видях много познати, казах си, тази вечер ще се позабавлявам. Танцувахме, пих какво ли не, и в един момент колегата ми изникна до мен, и каза:
 - Внимавай сега! Танцьорките!
И без предупреждението му щях да ги забележа. Всичките бяха много атрактивни момичета. Но най – ме впечатли това, че и моята русокоска беше сред тях. Е, нали ми беше споменала, че е танцьорка, сега имах възможност да се насладя на прекрасното й изпълнение. Беше наистина много добра, и трите бяха добри, без съмнение, но нейният танц излъчваше особена страст и еротика. Бях сигурен, че всички гледат най – вече нея. Започнаха да се събличат, и усетих как напрежението расте. И тогава...в първия момент си помислих, че съм прекалил с алкохола. Но по реакциите наоколо разбрах, че не е това.
Трите красавици се оказаха мъже.Танцьори.При това най – добрите, които някога съм гледал.
Когато се светих доста по - късно, ми казаха, че съм припаднал от многото изпит алкохол. Оставих ги да мислят, че е така. Можех ли изобщо на някого да кажа истината?!
 



Гласувай:
30



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Христамке, прекаляваш с изнена...
09.12.2012 11:53
Христамке, прекаляваш с изненадите. Според мен и най-добрият травестит не може да заблуди един мъж.
цитирай
2. hristam - kushel - Христамке, прекаляваш с изнена...
09.12.2012 12:02
kushel написа:
Христамке, прекаляваш с изненадите. Според мен и най-добрият травестит не може да заблуди един мъж.


А според мен и един не чак толкова сполучлив травестит може да го направи. Все пак имаме такъв пример от преди шест години в Биг Брадър ;))))
цитирай
3. aip55 - Пак
09.12.2012 15:29
-бръкна в меда и извади поредният ти шедьовър. С удоволствие чета. Хареса ми! Хубава седмица. Поздрав...
цитирай
4. sande - Още една почти истинска история ...
09.12.2012 16:20
Не си ти ако няма фокус.

Не си ти ако не излъжеш читателя.

Но внимавай - на 101 -я може да те хване!
цитирай
5. hristam - aip55 - Пак
09.12.2012 16:37
aip55 написа:
-бръкна в меда и извади поредният ти шедьовър. С удоволствие чета. Хареса ми! Хубава седмица. Поздрав...

Добре го каза :) Благодаря за споделените думи и споделеното удоволствие. Хубави дни и на теб!
цитирай
6. hristam - sande - Още една почти истинска история ...
09.12.2012 17:15
sande написа:
Не си ти ако няма фокус.

Не си ти ако не излъжеш читателя.

Но внимавай - на 101 -я може да те хване!


Аааа...всъщност оставям читателя сам да се излъже. Аз само разказвам ли, разказвам... ;)))
цитирай
7. coacoa11 - просто
09.12.2012 18:00
произведение на изкуството :)
цитирай
8. ivanna4ev - Ако всичко се движеше между двата ...
09.12.2012 18:13
Ако всичко се движеше между двата прозореца или тераси,става до някъде.Ама така-хах,Хрис,подценяваш малко мъжката половина,не мислиш ли?
цитирай
9. hristam - coacoa11 - просто
10.12.2012 09:40
coacoa11 написа:
произведение на изкуството :)

Благодаря. Надявам се да е така :)
цитирай
10. hristam - ivanna4ev - Ако всичко се движеше между двата ...
10.12.2012 09:40
ivanna4ev написа:
Ако всичко се движеше между двата прозореца или тераси,става до някъде.Ама така-хах,Хрис,подценяваш малко мъжката половина,не мислиш ли?

Кое те кара да се чувстваш подценен?
цитирай
11. sande - Като се лъжем, трябва да си вярваме!
10.12.2012 09:57
hristam написа:
sande написа:
Не си ти ако няма фокус.

Не си ти ако не излъжеш читателя.

Но внимавай - на 101 -я може да те хване!


***
Това е моя девиз.

Така че не ме вземай много насериозно, Христам.

Истинският писател/ка трябва да бъде Благолаж.

Аааа...всъщност оставям читателя сам да се излъже. Аз само разказвам ли, разказвам... ;)))

цитирай
12. sande - Като се лъжем, трябва да си вярваме!
10.12.2012 09:58
hristam написа:
sande написа:
Не си ти ако няма фокус.

Не си ти ако не излъжеш читателя.

Но внимавай - на 101 -я може да те хване!


***
Това е моя девиз.

Така че не ме вземай много насериозно, Христам.

Истинският писател/ка трябва да бъде Благолаж.

Аааа...всъщност оставям читателя сам да се излъже. Аз само разказвам ли, разказвам... ;)))

цитирай
13. ivanna4ev - Ако всичко се движеше между двата ...
10.12.2012 19:59
hristam написа:
ivanna4ev написа:
Ако всичко се движеше между двата прозореца или тераси,става до някъде.Ама така-хах,Хрис,подценяваш малко мъжката половина,не мислиш ли?

Кое те кара да се чувстваш подценен?

Няма причина за това,Хрис.Най-малкото защото не усещам потребност от вярно оценяне.Става дума по-скоро за взаимно предпазване от заблуди :)
цитирай
14. hristam - ivanna4ev - Ако всичко се движеше между двата ...
11.12.2012 07:29
ivanna4ev написа:
hristam написа:
ivanna4ev написа:
Ако всичко се движеше между двата прозореца или тераси,става до някъде.Ама така-хах,Хрис,подценяваш малко мъжката половина,не мислиш ли?

Кое те кара да се чувстваш подценен?

Няма причина за това,Хрис.Най-малкото защото не усещам потребност от вярно оценяне.Става дума по-скоро за взаимно предпазване от заблуди :)


А защо, след като не усещаш потребност от вярно оценяне, държиш на взаимното предпазване от заблуди? ;))
цитирай
15. ivanna4ev - Ако всичко се движеше между двата ...
11.12.2012 08:16
hristam написа:
ivanna4ev написа:
hristam написа:
ivanna4ev написа:
Ако всичко се движеше между двата прозореца или тераси,става до някъде.Ама така-хах,Хрис,подценяваш малко мъжката половина,не мислиш ли?

Кое те кара да се чувстваш подценен?

Няма причина за това,Хрис.Най-малкото защото не усещам потребност от вярно оценяне.Става дума по-скоро за взаимно предпазване от заблуди :)


А защо, след като не усещаш потребност от вярно оценяне, държиш на взаимното предпазване от заблуди? ;))

Защо ли - ами може би защото съм чувал,че така правят добрите другарчета :)
цитирай
16. hristam - Ако всичко се движеше между двата ...
11.12.2012 09:06
ivanna4ev написа:
hristam написа:
ivanna4ev написа:
hristam написа:
ivanna4ev написа:
Ако всичко се движеше между двата прозореца или тераси,става до някъде.Ама така-хах,Хрис,подценяваш малко мъжката половина,не мислиш ли?

Кое те кара да се чувстваш подценен?

Няма причина за това,Хрис.Най-малкото защото не усещам потребност от вярно оценяне.Става дума по-скоро за взаимно предпазване от заблуди :)


А защо, след като не усещаш потребност от вярно оценяне, държиш на взаимното предпазване от заблуди? ;))

Защо ли - ами може би защото съм чувал,че така правят добрите другарчета :)


Слухове, драги...:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899774
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031