Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2013 08:41 - Идеалният вариант
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 1738 Коментари: 5 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
 - Аа...добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не ги обичах такива – работното време ясно е указано на табелата отвън, и всеки разумен човек би съобразил, че не е особено подходящо да се появява петнайсетина минути преди края му. Най-малкото защото сега само бихме си изгубили взаимно времето.
 - Аз...по личен въпрос...- каза, и мога да се закълна, че се изчерви. Май се усети, че при мен всички идват по лични въпроси, и се почувства глупаво. Това ми хареса. – Идвам да поговорим за приятелката ми.
Канех се да му предложа да дойде утре, за да има време спокойно да поговорим, но той продължи:
 - С която по стечение на обстоятелствата сте близки.
Внимателно го изгледах – сега вече започна да ми става интересно. Имал връзка с любовницата ми, как да не му стане интересно на човек. Е, знаех, че рано или късно това ще се случи – тя е само на двайсет и пет, красива, и без ангажименти. Аз – на четиридесет и три, не само с много ангажименти, но и щастливо женен от как се помня. Винаги съм живял с нагласата, че връзката ни се основава предимно на физическо привличане, все пак тази разлика във възрастта не е без значение. Имахме малко общи интереси и малко теми за разговор – ами че тя беше едва няколко години по-голяма от сина ми, обичаше компаниите, купоните, нощния живот. Беше ми ясно, че е въпрос на време да помисли за по-стабилна връзка, такава, каквато аз не можех да й предложа.
И въпреки това тая новина ми дойде като ритник в диафрагмата.
 - За какво точно искаш да говорим? – попитах, след като си поех дъх. Прозвуча леко заядливо, изглежда не можех да скрия факта, че този тип в спретнат костюм не ми е особено симпатичен откакто се появи, а междувременно това усещане определено се беше засилило.
 - Зная – не ви е казала. Защото все още много държи на вас и не иска да ви нарани. От толкова време сте заедно, мога да я разбера.
Можеш, друг път, ядно си помислих. Какво ли знаеш ти за нашата връзка изобщо, това са три години. Цели три години...
 - Какво да ми каже?
 - Ами за нас – кротичко отвърна, и в този момент аз разбрах, че го ненавиждам, както си седи там такъв лъскавичък и прилежен като отличен ученик. Имах всички основания за това – беше висок, с атлетично телосложение, с повече коса, отколкото аз изобщо някога съм имал, и с очевидно добро материално положение, ако съдя по скъпия му костюм и коженото куфарче. Просто мечта за всяка жена.
 - Вижте, работата е там, че се нуждая от съдействието ви. Виждал съм ви да я чакате няколко пъти, зная, че сте много близки, макар тя да не обича да говори много за това. Разбирам я, връзката ви е много дискретна, но съм убеден, че искате да е щастлива, така както и аз го искам за нея. – явно бе набрал инерция, приел мълчанието ми за насърчение – Положението е много деликатно – съвсем наскоро разбрахме, че е бременна. Аз съм готов веднага да се оженим, искам и нея, и бебето, но тя като че ли...все още не може да се отърси от вашето влияние. Колебае се, а аз толкова се страхувам да не й хрумне да направи някоя глупост...да реши да го махне, например.
 - От колко време...сте заедно – прекъснах го с учудващо за самият мен самообладание. Опитвах се да успокоя бурята в мен, и май бях на път да успея, защото си давах сметка за безсмислието на гнева си. Нали в крайна сметка винаги съм знаел, че това така или иначе ще се случи, и че вероятно е най-доброто за нея. Едно бебе за нас би било голям проблем, например, ако преди няколко години не се беше наложило да ми направят изследване след заболяване, и ми стана ясно, че такава възможност е напълно изключена. Приех го нормално, нямах намерение да правя повече деца, моите вече бяха достатъчно големи, и дори не сметнах за нужно да го споделя с жена си. И без това интимните ни контакти с нея бяха на границата на абсолютния минимум. Така че винаги съм приемал това като един плюс в извънбрачната си връзка, и нямаше никаква причина сега да ме боли толкова. Обаче ме болеше.
 - От няколко месеца работим заедно, горе-долу от тогава. Всъщност изпитахме огромно влечение един към друг още щом се видяхме.Зная, че мога да я направя щастлива, зная, че сме родени един за друг. Но наистина мисля, че трябва да поговорите с нея. Твърде дълго сте били заедно, все още се чувства обвързана с вас...в известен смисъл, и няма сили да вземе твърдо и категорично решението, от което зависи и нейното, и моето щастие.
Той ме погледна съвсем открито, и откровената молба в очите му ме накара да се почувствам някак не комфортно. Или по-точно – като истински подлец. Гледах на него като на свой враг и съперник, а той беше просто едно влюбено момче, борещо се за своето щастие. Хиляди пъти й бях казвал, че искам най-доброто за нея, в опитите си да не изглеждам такъв егоист, какъвто понякога се чувствах. Както сега например, когато така отчаяно имах нужда да се почувствам един широко скроен и разумен мъж. Ето сега беше дошъл момента да блесна в цялото си благородство и да се почувствам чист пред съвестта си. Защото най-голяма жертва е тази, която правиш с ясното съзнание, че си длъжен да пренебрегнеш собствената си болка заради щастието на другия.
 - А ти сигурен ли си изобщо, че тя иска да стане твоя жена? – попитах напук на цялата си жертвоготовност – Може пък да не иска да обвързва живота си с теб, въпреки бебето.
 - Зная, че ме обича силно, но й трябва още време. Чувства се объркана, всичко се случи толкова неочаквано, самият аз се чувствам така. Но съм убеден, че сме идеалната двойка, и съм готов на всичко за нея.
Гледах го така развълнуван и си давах сметка, че наистина са страхотна двойка, за всички това би бил идеалният вариант. Дори и за мен – колкото и да е егоистично, нормално е да помислиш и за себе си, нали?
Наистина тя ме караше да се чувствам фантастично, никоя жена не ме е разпалвала толкова, но това раздвояване можеше да бъде и страшно изморително. А аз за нищо на света не бях готов да я заменя със семейния си уют, това беше все едно да живееш в два различни свята.
 - Разбирам – казах твърдо и май дори му се усмихнах. – Ще говоря с нея, ако не успея тази вечер, тогава утре.
После го погледнах и добавих в изблик на благородство:
 - Надявам се всичко да се уреди между вас, тя наистина е чудесно момиче и искрено ви желая да сте щастливи заедно.
Стиснахме си ръцете просълзени – момента наистина си го биваше, бяхме като в сапунен сериал, преливащи от емоции. Жена ми избра точно този момент, за да се появи, без изобщо да я очаквам. Не разбрах защо го изгледа така втренчено, докато той се отдалечаваше, но сега не ми и беше до това, исках да приключа с тази ситуация час по-скоро.
 - Този младеж... – попита ме тя в колата – По каква работа беше при теб?
 - Ами...лична, нищо особено – кратко отвърнах – Защо, да не би да го познаваш?
 - Да, колеги сме, отскоро.
 - Аха – разсеяно кимнах – а ти как така реши да минеш?
 - Ами...няма да повярваш – тя ме погледна смутено, а лицето й грееше като озарено от някакъв вътрешен огън. – Толкова е неочаквано, нямах търпение да ти го кажа!
 - Хайде де, какво толкова се е случило?
 - Ох – тя се изкиска тихичко и ме прегърна – Ами бременна съм, можеш ли да си представиш?




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Поклон пред
29.03.2013 10:52
мислите ти! Другото ще ти го дам на лични, защото пак ме настъпа по мазола. Сигурно имаш чувството да четеш мисли?++++ Поздрав Христ
цитирай
2. sande - Мопасановски разказ, а също Христамски ...
29.03.2013 12:33
А може би Христам е българския Мопасан, защо не?

Не му отстъпваш във всеки случай.

Финалът го доказва. Оригинален.Изненадващ. Неподражаем.

Поздравления!
цитирай
3. didoignatov - Всеки път ме разбиваш, Хриси :)
29.03.2013 12:35
Много силен финал!
Шехерезада си и това е!

Хубав ден!
цитирай
4. stela50 - Разказът е чудесен ... с малко неочакван край...
29.03.2013 15:29
Поздравления !
цитирай
5. mamas - Живот...
30.03.2013 18:18
Шарения ;-)
Прегръдка, Хрис!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899954
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031