Христамке, Христамке, как точно си разказала всичко. Поздравления!

Толкова точно, че чак тъжно...

Че то кое не е тъжно. Животът си е низ от тъжности.

Да знаеш само колко ми е писнало от политика, от многознайковци, от дежурни възмутени по телевизиите, от демократи, от всякакви лицемери. Как ми се иска да се занимавам с нещо по-приятно и по-смислено, но няма, няма как, ща не ща трябва да се намесвам. Кога ще види мир тая страна не зная. Няма изгледи. Някой постоянно подклажда огнището.

а ти как мислиш? Случайност ли е да падне керемидата в/у главата ти или необходимост, точно в момента в който преминаваш? Според мене не можеш да избягаш от тръпката и мирака! Трудно се прескачат/преодоляват! Няма ка да се лишиш от тях, захласнатият миг на красивата игра, наречена любов.....

Не, Куш, не споделям твоето виждане за живота. Той е чудесен, пълен с всякакви изненади, и всичко, което ти поднася, има своята цел. Просто трябва да се научим да го разбираме.

Точно така. Споделям напълно.