Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2013 06:17 - Като не ти е ден
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 1283 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 10.11.2014 09:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Всеки има дни, в които не му върви.
Например да вземем колегата ми – в един ден му умря кучето, любимият му отбор падна с позорна загуба и жена му удари колата. Беше в пред инфарктно състояние, след време дори сподели, че му минало през ума да се нагълта с приспивателните на жена си и да се махне от този живот веднъж за винаги.
За късмет обаче тъща му заминала за месец на санаториум, та малко му просветнало.
Аз не му се вързах в началото – чак пък да посегнеш на себе си! Че аз това не съм го мислил даже когато жена ми беше изтеглила последните пари от сметката ни, за да си купи онова рунтаво палто от н’ам си к’ва кожа, макар да се почувствах така, сякаш беше одрала моята. Даже и когато щерката се оказа бременна от онзи африканец – неин колега. Черен, та чак син, като патладжан.
И нали една беля никога не идва сама, по това време ни обраха апартамента – до шушка. Жената получи нервна криза и доста време лежа по болници, аз обаче устоях. Само за компютъра ме беше яд, защото точно бях заформил една много вълнуваща скайп връзка, ама да не се отклонявам сега от темата.
Мисълта ми е, че в крайна сметка закърпихме нещата, оправихме положението някак си, ама що нерви похабих...А нервните клетки никога не се възстановявали, казват докторите. И са прави – аз като гледам, съвсем без нерви съм останал, та си мислех, че съм имунизиран срещу всякакви депресии и психически разстройства. До този петък бях убеден, че нищо не може да ме изкара извън релси.
Денят започна както обикновено – нищо не предвещаваше последвалите събития. Обичайното мърморене на жена ми още в леглото, което прерасна в недоволство от факта, че кафе машината не работи. Не беше за първи път, за това я отворих, надзърнах тук-там, побутнах едно-друго, и я затворих с твърдото убеждение, че ще заработи. Поне преди се получаваше.
Този път обаче това не можа да стане ясно, защото се оказа, че тока е спрял и след кратък, но съдържателен разговор се разбра, че не е платен. Излишно е да пояснявам, че това е мое задължение, както и всички останали плащания, и аз бях изстрелян тутакси да спасявам положението.
От там бързо хванах такси за работа, защото изведнъж ми просветна, че шефа е насрочил важна среща за всички служители, във връзка с предстоящите съкращения. Имаше задръстване, както обикновено по това време, и когато най-после пристигнах с ужас разбрах, че съм закъснял фатално, а шефа е бесен. Дори не ми го каза лично, а изпрати секретарката да ми връчи заповедта за уволнение.
Признавам, това успя да ме разтърси, най-вече защото ми дойде неочаквано. Доскоро си мислех, че съм ценен кадър, бях получавал само леки забележки относно нередовните си закъснения.
Ще понеса и това, помислих си стоически, все пак с моето образование и способности едва ли ще остана без работа. Виж, жена ми по-трудно би приела една такава новина, по-добре щеше да бъде да й го спестя.
Ето защо реших да не се прибирам вкъщи, а да навестя приятелката си от скайпа, същата, с която си водехме толкова вълнуващи разговори преди да ми дигнат компютъра. Слава богу обаче, че успяхме да се видим на живо – тя е страхотна. Разведена, живее сама, разбира ме чудесно и е винаги на разположение, като в същото време е много всеотдайна и дискретна. Ако трябва да бъда честен, мисълта за нея много пъти ме е спасявала от онези черни моменти на стрес, които вероятно иначе биха били неизбежни.
Позвъних й, но тя ми каза, че в момента излизала, да сме се видели по-късно в нашето заведение.
Тъкмо се чудех накъде да тръгвам, когато я мернах в сребрист мерцедес с някакъв масивен тип до нея, и сърцето ми се преобърна няколко пъти. Измамница! А аз така да вярвам на всичките й „котенце, единствен мой” и тем подобни...Единствен – друг път, единствен, докато не се е появила по-добрата оферта – тоя гардероб с мерцедеса.
Усетих, че тръгвам по пътя на депресията, когато изведнъж ми просветна – беше ми споменала, че неин братовчед от чужбина щял да я посети тези дни. Хванах се за тази мисъл като удавник за сламка и изведнъж усетих, че съм огладнял от толкова емоции. Хрумна ми, че няма да е зле да се прибера и да хапна в къщи, жената по това време вече трябва да е излязла.
Успях да спра такси почти веднага и пристигнах дори по-бързо, отколкото очаквах, защото вече нямаше задръстване. Понечих да платя, но се оказа, че портфейла ми липсва – веднага се сетих, че го забравих в първото такси, защото точно като плащах жена ми звънна. Казах на шофьора да изчака и хукнах към вкъщи да взема пари, избутвайки грозните мисли за това което ме очаква при ваденето на нови документи. На фона на всичко останало загубата на някакви няма и стотина лева ми се видя бял кахър.
Слава на бога, поне ключовете ми си бяха в джоба, но когато влязох, гледката беше толкова стресираща, че всичко до тази момент беше избутано някъде в най-затънтените кътчета на съзнанието ми. Колкото и малко да ми беше останало от него.
Жена ми беше в леглото с някакъв тип, в който след кратък оглед разпознах съседа от втория етаж, с когото се случваше да си пием ракията често. Сам си я вареше, голям майстор, признах му го още първия път, когато я опитах, ама изглежда майсторлъка му не се ограничаваше само до ракията.
Толкова бях потресен, че не можах да си обясня кое ме разстрои повече – раздялата с верността на жена ми, или с ракията на съседа.
Във всеки случай онзи долу в таксито звучно протестираше, така че грабнах пари и хукнах навън, оставяйки сапунената сага в дома ми да се развива без мое участие.
После не помня как съм се озовал в заведението, където трябваше да се появи любовницата ми, нито колко време съм стоял като вцепенен, нито какво е това шишенце в джоба ми. Не помня и кога съм поръчал питието в чашата пред мен, и дори не знаех какво е. Стреснах се, че ми се губят часове, когато забелязах, че отдавна е минало времето, когато тя трябваше да се появи. Е, честито, казах си, толкова по въпроса за братовчеда. Един човек може да понесе много, но не може да понесе всичко.
Но аз се бях подготвил, сетих се какво трябва да направя, и точно когато започна да ми става някак по-леко, защото вече виждах изход от положението и протегнах ръка към чашата, друга една ръка се спусна , грабна я и видях как приятелката ми я изпи на един дъх.
 - Ммм...нямах търпение, толкова съм жадна! – усмихна се и се наведе да ме целуне – Извинявай, че закъснях, с братовчед ми трябваше да минем през техните и ме забавиха...Хей, ама защо ме зяпаш така, много ли ми се сърдиш, че закъснях, котенце?
Тогава видя празното шишенце до чашата и прочете надписа на етикета.
 - Това защо...защо си...
После вече не можеше да говори, отровата беше бързодействаща, а дозата - твърде голяма.




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hatanasov - СТРАННО...
31.10.2013 01:08
СЯКАШ СИ МИ ПРОЧЕЛА МИСЛИТЕ?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900674
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031