- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
 - Сбирка ли?
 - Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
 - А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно става дума. Само не потвърдени слухове.
 - Последното, което разбрах е, че долу положението станало критично.
 - Кое точно положение?
 - Нали ги знаеш онези малки досадници със стреличките?
 - Амурчетата. Чух нещо...
 - Май тоя път здравата са сгафили.
 - В смисъл?
 - Абе знам ли ги! Може да са прекалили с амброзията. Изглежда са целили всичко, което се мерне пред очите им. Говори се, че са превишили лимита в пъти. И познай какво става сега сред простосмъртните...
 - Ъъъ...какво толкова?
 - Е как какво! Ако не се намесим навреме, ще избухне истинска епидемия.
 - Не можеш ли да си по-ясен? За каква епидемия говориш?
 - Ама ти май изобщо не си в час, а. Любовна, как каква!
 - Ааа...любовна, значи. Не вярвам да е чак толкова сериозно, колкото го представят.
 - Сериозно? Абе ти луд ли си? Ако тази работа се окаже истина и не се намесим навреме, свършено е с нас!
 - Е, чак пък свършено. Преувеличаваш.
 - Не знам какво ти става, но определено имаш някакъв проблем. И невръстните демони знаят, че любовта е най-големият ни враг. Всеки влюбен е една изгубена душа за нас, защото става труднодостъпен за омразата.
 - О, я стига с тези клишета! И двамата сме достатъчно разумни, за да знаем, че има изпитани начини за трансформиране на любовта в омраза. Сякаш не го правим редовно.
 - Че има – има. Но не и когато се е превърнала в стихийно бедствие. Конкуренцията само това чака. Не от вчера използват любовта като оръжие срещу нас.
 - Ей, ама голям фаталист си бил за един обикновен редови демон!
 - Амбициозен съм, това е. Очевидно за разлика от теб. В последно време си учудващо неадекватен. И липсваш от повечето ни събирания.
 - Когато е спешно, винаги съм на линия.
 - Там е работата. Кръшкаш при всяка възможност. А и когато присъстваш, това е само проформа – става все по-очевидно, че си небрежен, разсеян и допускаш грешки. Това се забелязва от ръководството.
 - Не говориш сериозно. Аз...не мислех, че правя лошо впечатление.
 - Съветвам те да ми кажеш какво става, и да се опитаме да решим проблема тихомълком. Защото ако продължаваш така, ще те линчуват публично, за назидание. Знаеш как е. Ще те лишат от силата ти, и ще те захвърлят долу, като жалък простосмъртен.
 - Изобщо не съм и подозирал, че...
 - Там е работата. Трябва да анализираме положението и да разберем какво така дяволски е разбъркало мозъка ти, че чак на демон не приличаш.
 - Ама и ти...какви ги говориш. Защо да не приличам?
 - Знам ли. Не съм виждал друг път демон да изглежда по този начин. Излъчваш нещо странно...Тръпки ме побиват от него. Да беше простосмъртен, щях да помисля, че си болен.
 - Няма такова нещо. Искам да кажа – нищо ми няма. Чувствам се чудесно. Искам да кажа – никога не съм се чувствал по-добре.
 - От как съм дошъл не си казал и едно смислено изречение. Работата е сериозна. Не че някога си блестял с особен ум, но сега съвсем...
 - Ама къде се бавиш толкова, палавнико? Идваш ли?
 - Това какво...
 - Ами какво...Почакай само да й кажа, че няма да се бавя.
 - Мда. Това да не е онази малка апетитна червенокоска, с която все те засичам напоследък?
 - Тя е. Отивам да...
 - Много добро попадение! Браво! После искам да ми разкажеш как е. Ще ми се и аз да се усамотя с тази малката...
 - Да не си посм...Забрави!
 - Какво? Нищо не разбирам. Що за реакция? Аз като ти казвам, че не си добре...
 - И аз не разбирам. Но...не искам да я деля с никого. Искам я само за себе си.
 - Е, това твоето...Как така само за себе си?! Абе що за странни идеи ти хрумват? Наоколо има толкова дяволски изкусителни красавици...
 - Не ме интересуват изобщо. Искам само нея.
 - Чакай, чакай...Да видим как беше...симптомите...Аха, сетих се. Постоянно мислиш за нея. Постоянно искаш да си с нея. Не желаеш да я делиш с никого...Спукана ти е работата!
 - Защо...какво?
- Не мога да повярвам, но ти си заразен. Имаш всички симптоми.
 - Заразен ли?
 - Влюбен си, глупако! И идея нямам как е станало, но със сигурност онези малките са те простреляли. Загубен си. Как е станало, да му се не види, та ти дори нямаш сърце!
 - Имам. От както съм с нея го усещам в гърдите си. И знаеш ли какво? Това усещане ми харесва.
 - Ще те лишат от демонските ти сили, нещастнико, а ти седиш насреща ми, и дрънкаш небивалици.
 - Ако това е любовта, която изпитват простосмъртните, нямам нищо против да стана един от тях.
 - Но това означава, че ще умреш!
 - Но това ще означава, че съм живял.