Постинг
04.01.2014 11:19 -
Когато рисува сърцето
Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което й се случваше.
Рисуваше вече толкова години, и след като завърши Академията картините й се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния й живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти веднага след завършването си за човек внимателен, мил и грижовен, който й осигуряваше всичко необходимо, за да се чувства защитена и закриляна. Е, вярно, не беше онази бурна главозамайваща любов от розовите книжки и сапунените сериали, но това никога не й бе липсвало. Имаше верен приятел до себе си, човек, комуто да се довери напълно, това беше най-важното.
Доскоро притежаваше и майсторството на добрия художник, но от известно време бе започнала да губи уменията си по необясними за нея причини. Прекарваше двойно повече време пред платното в опит да реализира идеите си, а резултатите не я удовлетворяваха, собствената й необяснима посредственост я изнервяше до крайност, и то най-вече защото не можеше да я разбере.
Беше чувала и чела за творческите кризи, неизменна част от живота на всеки творец. Но зад всяка от тях стоеше някаква лична или житейска драма, нещо повече или по-малко разтърсващо, което неминуемо даваше отражение върху изкуството на твореца.
При нея обаче всичко беше спокойно, чак до монотонност, нямаше дори особени емоции и вълнения.
Реши да сподели своя проблем с мъжа си – може би двамата заедно щяха да намерят някакво решение. Той внимателно я изслуша, а после бащински я целуна по челото:
- Милото ми момиче, защо се тревожиш толкова за това? Сигурно е нещо временно, но и да не е, знаеш, че печеля достатъчно добре, за да не ти липсва нищо. Можеш да не се докоснеш повече до четката, ако искаш. Можеш просто да се наслаждаваш на живота и да се забавляваш. Защо измъчваш прекрасната си главица с такива неща?
- Но...- искаше да му каже, че именно рисуването е целият й живот, но думите му попречиха на нейните да се излеят. Винаги бе смятала, че той разбира колко й е важно да твори, че това не е просто хоби, развлечение, а необходимост за нея. Винаги бе вярвала, че за него не е малката сладка красавица, с чиято външност да се гордее като с поредната си скъпа придобивка. Беше убедена, че той разбира и харесва в нея човека-създател, твореца, одухотворената личност с огромен творчески заряд.
А сега получаваше просто няколко мимоходом подхвърлени думи, които почувства като снизходително потупване по рамото. Може би това е неговият начин да ме успокои, примири се тъжно тя, все пак той не е особено емоционален. Но нещо все пак липсваше – какво и тя не можеше да определи, само усещаше празнината в себе си.
Реши да потърси съвет от старият си професор от Академията. През годините на обучение си бяха станали много близки, за нея той беше не само добрият учител, а един много мъдър ментор, нейният водач не само в света на изкуството, но и в живота изобщо.
Още преди да позвъни забеляза некролога на входната врата, и сърцето я заболя – още един прекрасен човек си беше отишъл от този свят. А тя, неговата най-добра ученичка, дори не беше разбрала за това, че е починал. Очите й плувнаха в сълзи, и тъкмо се готвеше да си тръгне, когато жената на професора я видя и я повика.
- Помня те, ти беше неговата любимка! – усмихна й се възрастната жена и я покани да влезе.
Тя се почувства неловко – толкова време не се беше обаждала поне да се поинтересува за здравето на стария си учител.
- Не се притеснявай, миличка – гальовно й каза старицата – Това е живота – човек се износва, изхабява се като стар механизъм и спира да работи. Но мъжът ми постигна много, до последния си миг беше полезен и уважаван, и , знаеш ли, много беше горд с твоите успехи!
- Наистина беше най-добрият и мъдър човек, когото съм познавала, и точно за това днес дойдох. Имам нужда от съвет. – каза младата художничка, и понеже старата жена я предразположи, разказа й за проблема си.
- Мисля, че знам кой може да ти помогне – каза й тя, след като я изслуша. – В ателието сега работи един художник, който е учил в чужбина. Млад е, но много талантлив, преди да почине мъжът ми много ми говореше за него. Дори и в момента е в ателието, ела да те запозная с него!
Първото чувство, което изпита, когато го видя, беше недоверие – не бе по-възрастен от нея, може би дори по-млад, какъв съвет би могла да получи от човек, който едва ли имаше повече опит от нея.
Беше интересен мъж, с малко екзотична външност, което силно я развълнува, но тя не си даде сметка за това в онзи първи момент, когато се запознаха. Отдаде смущението си на прекалено прямия му, пълен с неприкрито възхищение поглед, когато той пое ръката й. Каза й, че отскоро е тук, но вече е разгледал някои от платната й.Тя почти затаи дъх в очакване на оценката му, но той не каза нищо повече за тях, а направо я попита защо е дошла. Едва прикривайки разочарованието си, отначало несмело, а после все по-уверено тя му разкри болката си и това, че е искала да се посъветва с професора.
- И идея си нямам на какво се дължи – вдигна рамене тя безпомощно – Надявах се той като човек с много опит да успее да ми помогне, защото няма видима причина...
Младият мъж я погледна замислено.
- Но няма и страст, нали – тихо каза.
Тя се размърда неловко в стола – какво общо може да има страстта с това, помисли си.
- Това е, което се набива в очи в картините ти. При цялото съвършенство на форми и цветове, въпреки идеално оформените композиции и добрата техника това определено липсва.
- Аз...никога не съм мислила, че...
- Че е от такова значение ли? – той повдигна вежди – Не само че е от такова значение, тя прави от рисунката картина, вдъхва й живот! Ела! – хвана ръката й той и я поведе към вътрешността на ателието, където стояха картините му, покрити с платно.
- Разгледай ги! – отметна платното той.
Не беше виждала такова нещо досега, а бе добре запозната с най-големите шедьоври на художественото творчество. Не беше просто майсторска техника, нито само прецизно подбрани цветови съчетания и нюанси. Не беше и просто усещането за светлина и въздух, за движение и простор.
Изваяните фигури живееха свой собствен живот върху платното, дишаха, любеха се, откриваха се за света, разсъбличайки не само собствените си тела, а сякаш и душата на този, който ги разглежда – толкова силно бе въздействието им. За първи път виждаше толкова открита и страстна еротика, при това не открито показна, а изразена в мамещата извивка на сочните устни, в малката, случайно плъзнала се къдрица, в страстната, ала едва загатната сянка на напъпващата плът.
Нещо повече – и пейзажите, които разгледа, също носеха този заряд – бяха истинска експлозия от цветове, вулкани, изригващи страст и омая.
Бурята от емоции в нея беше толкова мощна и всепоглъщаща, че тя едва дишаше от вълнение. Имаше чувството, че изживява най-пълното си отдаване, истински духовен оргазъм, който разтърси цялата й същност.
Очите му се усмихваха, когато се обърна към него, беше забелязал огромното й вълнение.
- Прекрасно...- събра дъх колкото едва да промълви това. Все още имаше усещането, че току-що е правила любов, най-страстната и всеотдаваща от много време насам.
- Сега разбра какво имам предвид, нали? – той хвана ръката й и я разгледа. – Имаш чудесни ръце, изящни пръсти, родена си да рисуваш! С очите си видях, че можеш много! За това ти предлагам да поработим заедно – и двамата имаме какво да споделим, да научим един от друг. Какво ще кажеш?
Тя започна да ходи в ателието всеки ден. Отначало беше плаха и несигурна, чувстваше се скована, но той успя да я предразположи, намери най-точните думи, беше внимателен и търпелив и най-важното – напълно искрен и непосредствен. Понякога дори не рисуваха, просто разговаряха за какво ли не, той беше неизчерпаем извор на всякакви истории и каква ли не информация, беше й забавно и уютно с него. Постепенно стана по-смела с четката, усещаше все по-голяма увереност, и това скоро даде първите положителни резултати.
- Мисля че е време – каза й той една сутрин – да започнеш нещо сериозно, върху което напълно да съсредоточиш всичките си усилия.
- Отдавна мечтая да нарисувам портрет на любимия ми мъж – усмихна се тя – още откакто се оженихме, но...Мисля, че сега ще се получи!
Толкова й се искаше да го изненада, че беше решила да го направи тайно от него, по една негова снимка. Много смело начинание, знаеше си, но пък вече се чувстваше достатъчно уверена в себе си, имаше чувството, че ръцете й са станали вълшебни, толкова силно бе вдъхновението й.
И все пак работи много дълго време, докато получи това, което искаше, извайваше толкова търпеливо всеки детайл, че минаваха часове наред, преди да усети някаква умора и изнемощелите й пръсти да изпуснат четката. А когато завърши картината беше толкова изморена, че успя само да я покрие с платното и се прибра в къщи с приятната мисъл за предстоящата изненада, която готвеше на съпруга си.
Беше много развълнувана на другата сутрин когато го повика да му я покаже. Откри с трепет картината, но върху платното не беше портрета на съпруга й. Пръстите й бяха изваяли образа на младия художник.
Рисуваше вече толкова години, и след като завърши Академията картините й се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния й живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти веднага след завършването си за човек внимателен, мил и грижовен, който й осигуряваше всичко необходимо, за да се чувства защитена и закриляна. Е, вярно, не беше онази бурна главозамайваща любов от розовите книжки и сапунените сериали, но това никога не й бе липсвало. Имаше верен приятел до себе си, човек, комуто да се довери напълно, това беше най-важното.
Доскоро притежаваше и майсторството на добрия художник, но от известно време бе започнала да губи уменията си по необясними за нея причини. Прекарваше двойно повече време пред платното в опит да реализира идеите си, а резултатите не я удовлетворяваха, собствената й необяснима посредственост я изнервяше до крайност, и то най-вече защото не можеше да я разбере.
Беше чувала и чела за творческите кризи, неизменна част от живота на всеки творец. Но зад всяка от тях стоеше някаква лична или житейска драма, нещо повече или по-малко разтърсващо, което неминуемо даваше отражение върху изкуството на твореца.
При нея обаче всичко беше спокойно, чак до монотонност, нямаше дори особени емоции и вълнения.
Реши да сподели своя проблем с мъжа си – може би двамата заедно щяха да намерят някакво решение. Той внимателно я изслуша, а после бащински я целуна по челото:
- Милото ми момиче, защо се тревожиш толкова за това? Сигурно е нещо временно, но и да не е, знаеш, че печеля достатъчно добре, за да не ти липсва нищо. Можеш да не се докоснеш повече до четката, ако искаш. Можеш просто да се наслаждаваш на живота и да се забавляваш. Защо измъчваш прекрасната си главица с такива неща?
- Но...- искаше да му каже, че именно рисуването е целият й живот, но думите му попречиха на нейните да се излеят. Винаги бе смятала, че той разбира колко й е важно да твори, че това не е просто хоби, развлечение, а необходимост за нея. Винаги бе вярвала, че за него не е малката сладка красавица, с чиято външност да се гордее като с поредната си скъпа придобивка. Беше убедена, че той разбира и харесва в нея човека-създател, твореца, одухотворената личност с огромен творчески заряд.
А сега получаваше просто няколко мимоходом подхвърлени думи, които почувства като снизходително потупване по рамото. Може би това е неговият начин да ме успокои, примири се тъжно тя, все пак той не е особено емоционален. Но нещо все пак липсваше – какво и тя не можеше да определи, само усещаше празнината в себе си.
Реши да потърси съвет от старият си професор от Академията. През годините на обучение си бяха станали много близки, за нея той беше не само добрият учител, а един много мъдър ментор, нейният водач не само в света на изкуството, но и в живота изобщо.
Още преди да позвъни забеляза некролога на входната врата, и сърцето я заболя – още един прекрасен човек си беше отишъл от този свят. А тя, неговата най-добра ученичка, дори не беше разбрала за това, че е починал. Очите й плувнаха в сълзи, и тъкмо се готвеше да си тръгне, когато жената на професора я видя и я повика.
- Помня те, ти беше неговата любимка! – усмихна й се възрастната жена и я покани да влезе.
Тя се почувства неловко – толкова време не се беше обаждала поне да се поинтересува за здравето на стария си учител.
- Не се притеснявай, миличка – гальовно й каза старицата – Това е живота – човек се износва, изхабява се като стар механизъм и спира да работи. Но мъжът ми постигна много, до последния си миг беше полезен и уважаван, и , знаеш ли, много беше горд с твоите успехи!
- Наистина беше най-добрият и мъдър човек, когото съм познавала, и точно за това днес дойдох. Имам нужда от съвет. – каза младата художничка, и понеже старата жена я предразположи, разказа й за проблема си.
- Мисля, че знам кой може да ти помогне – каза й тя, след като я изслуша. – В ателието сега работи един художник, който е учил в чужбина. Млад е, но много талантлив, преди да почине мъжът ми много ми говореше за него. Дори и в момента е в ателието, ела да те запозная с него!
Първото чувство, което изпита, когато го видя, беше недоверие – не бе по-възрастен от нея, може би дори по-млад, какъв съвет би могла да получи от човек, който едва ли имаше повече опит от нея.
Беше интересен мъж, с малко екзотична външност, което силно я развълнува, но тя не си даде сметка за това в онзи първи момент, когато се запознаха. Отдаде смущението си на прекалено прямия му, пълен с неприкрито възхищение поглед, когато той пое ръката й. Каза й, че отскоро е тук, но вече е разгледал някои от платната й.Тя почти затаи дъх в очакване на оценката му, но той не каза нищо повече за тях, а направо я попита защо е дошла. Едва прикривайки разочарованието си, отначало несмело, а после все по-уверено тя му разкри болката си и това, че е искала да се посъветва с професора.
- И идея си нямам на какво се дължи – вдигна рамене тя безпомощно – Надявах се той като човек с много опит да успее да ми помогне, защото няма видима причина...
Младият мъж я погледна замислено.
- Но няма и страст, нали – тихо каза.
Тя се размърда неловко в стола – какво общо може да има страстта с това, помисли си.
- Това е, което се набива в очи в картините ти. При цялото съвършенство на форми и цветове, въпреки идеално оформените композиции и добрата техника това определено липсва.
- Аз...никога не съм мислила, че...
- Че е от такова значение ли? – той повдигна вежди – Не само че е от такова значение, тя прави от рисунката картина, вдъхва й живот! Ела! – хвана ръката й той и я поведе към вътрешността на ателието, където стояха картините му, покрити с платно.
- Разгледай ги! – отметна платното той.
Не беше виждала такова нещо досега, а бе добре запозната с най-големите шедьоври на художественото творчество. Не беше просто майсторска техника, нито само прецизно подбрани цветови съчетания и нюанси. Не беше и просто усещането за светлина и въздух, за движение и простор.
Изваяните фигури живееха свой собствен живот върху платното, дишаха, любеха се, откриваха се за света, разсъбличайки не само собствените си тела, а сякаш и душата на този, който ги разглежда – толкова силно бе въздействието им. За първи път виждаше толкова открита и страстна еротика, при това не открито показна, а изразена в мамещата извивка на сочните устни, в малката, случайно плъзнала се къдрица, в страстната, ала едва загатната сянка на напъпващата плът.
Нещо повече – и пейзажите, които разгледа, също носеха този заряд – бяха истинска експлозия от цветове, вулкани, изригващи страст и омая.
Бурята от емоции в нея беше толкова мощна и всепоглъщаща, че тя едва дишаше от вълнение. Имаше чувството, че изживява най-пълното си отдаване, истински духовен оргазъм, който разтърси цялата й същност.
Очите му се усмихваха, когато се обърна към него, беше забелязал огромното й вълнение.
- Прекрасно...- събра дъх колкото едва да промълви това. Все още имаше усещането, че току-що е правила любов, най-страстната и всеотдаваща от много време насам.
- Сега разбра какво имам предвид, нали? – той хвана ръката й и я разгледа. – Имаш чудесни ръце, изящни пръсти, родена си да рисуваш! С очите си видях, че можеш много! За това ти предлагам да поработим заедно – и двамата имаме какво да споделим, да научим един от друг. Какво ще кажеш?
Тя започна да ходи в ателието всеки ден. Отначало беше плаха и несигурна, чувстваше се скована, но той успя да я предразположи, намери най-точните думи, беше внимателен и търпелив и най-важното – напълно искрен и непосредствен. Понякога дори не рисуваха, просто разговаряха за какво ли не, той беше неизчерпаем извор на всякакви истории и каква ли не информация, беше й забавно и уютно с него. Постепенно стана по-смела с четката, усещаше все по-голяма увереност, и това скоро даде първите положителни резултати.
- Мисля че е време – каза й той една сутрин – да започнеш нещо сериозно, върху което напълно да съсредоточиш всичките си усилия.
- Отдавна мечтая да нарисувам портрет на любимия ми мъж – усмихна се тя – още откакто се оженихме, но...Мисля, че сега ще се получи!
Толкова й се искаше да го изненада, че беше решила да го направи тайно от него, по една негова снимка. Много смело начинание, знаеше си, но пък вече се чувстваше достатъчно уверена в себе си, имаше чувството, че ръцете й са станали вълшебни, толкова силно бе вдъхновението й.
И все пак работи много дълго време, докато получи това, което искаше, извайваше толкова търпеливо всеки детайл, че минаваха часове наред, преди да усети някаква умора и изнемощелите й пръсти да изпуснат четката. А когато завърши картината беше толкова изморена, че успя само да я покрие с платното и се прибра в къщи с приятната мисъл за предстоящата изненада, която готвеше на съпруга си.
Беше много развълнувана на другата сутрин когато го повика да му я покаже. Откри с трепет картината, но върху платното не беше портрета на съпруга й. Пръстите й бяха изваяли образа на младия художник.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Стеф
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш