Не оставяй жена да те чака
твърде дълго в нощта калдъръмена -
като залез се стапя във мрака
топлината й, с болка поръбена.

Пърхат стръкове крехка поезия
и заплитат тъгата във прежда.
Не е нощ като нощ - сляпа бездна е,
а далечното утро - надежда.

Не оставяй жена да те страда
и в следите от теб да се взира -
вън, когато луната е млада,
вътре в нея по нещо умира.

Не покълват цветята на двора,
есента като кръст натежава...
И прилича почти на умора
празнотата, която остава.

Харесаха ми стиховете!

Истиинско - поезия до последния звук! Благодаря ти, hristam! Поздрави!