Мисля да предупредя - сериозно и с усмивка - какво може да се случи

Като не ти е ден

Всеки има дни, в които не му върви.
Например да вземем колегата ми – в един ден му умря кучето, любимият му отбор падна с позорна загуба и жена му удари колата. Беше в пред инфарктно състояние, след време дори сподели, че му минало през ума да се нагълта с приспивателните на жена си и да се махне от този живот веднъж за винаги.
За късмет обаче тъща му заминала за месец на санаториум, та малко му просветнало.
Аз не му се вързах в началото – чак пък да посегнеш на себе си! Че аз това не съм го мислил даже когато жена ми беше изтеглила последните пари от сметката ни, за да си купи онова рунтаво палто от н’ам си к’ва кожа, макар да се почувствах така, сякаш беше одрала моята. Даже и когато щерката се оказа бременна от онзи тъмнокож неин колега. Ама тъмнокож да видиш – черен, та чак син, като патладжан.
И нали една беля никога не идва сама, по това време ни обраха апартамента – до шушка. Жената получи нервна криза и доста време лежа по болници, аз обаче устоях. Само за компютъра ме беше яд, защото точно бях заформил една много вълнуваща скайп връзка, ама да не се отклонявам сега от темата.
Мисълта ми е, че в крайна сметка закърпихме нещата, оправихме положението някак си, ама що нерви похабих...А нервните клетки никога не се възстановявали, казват докторите. И са прави – аз като гледам, съвсем без нерви съм останал, та си мислех, че съм имунизиран срещу всякакви депресии и психически разстройства. До този петък бях убеден, че нищо не може да ме изкара извън релси.

https://www.facebook.com/sekundasled12/posts/279996549225618