Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07 13:33 - Да ти подредят живота
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 2347 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Бяхме колежки едва от година, а си станахме много близки. Веднага намерихме общ език, на моята възраст беше, но на моменти имах чувството, че е много по-зряла. Имаше си изградени становища за всичко и понякога се усещах истински наивна и уязвима в сравнение с нея.
Но тя имаше приятен характер, умееше да създава настроение и да печели приятели. За всекиго имаше по някоя добра дума, и то казана съвсем на място, където и когато ще направи впечатление и ще бъде оценена.
Прекарвахме все повече време заедно и не си омръзвахме – след работа понякога обикаляхме магазините, или пък сядахме да пийнем нещо. Понякога си ходехме и на гости, разбрах, че тя живее с майка си и брат си, баща й бил починал отдавна.
- Съжалявам – изразих съчувствието си - сигурно не ви е лесно.
Съдех по нашето семейство – без татко бяхме за никъде, макар че всички работехме. Но без мъж едно домакинство трудно се поддържа, а тази сигурност и топлота, която намирах в дома си, беше немислима за мен без присъствието на баща ми.
- А, оправяме се някак – отвърна ми тя – налага се, нямаме избор. Едно знам обаче – ще си отварям очите на четири, за да си намеря подходящ!
- Подходящ? Че кой не търси подходящ... – усмихнах се. За мен подходящ означаваше да се обичаме и разбираме, да ни е хубаво заедно. На практика такъв още не бях срещнала, но разбрах, че нейната теория е съвсем различна.
- За мен това означава финансово добре обезпечен. Накратко – богат и влиятелен. Защото само аз си знам през какви лишения се е налагало да преминем, и не искам да живея така. Унизително е!
Сигурно е права за себе си, си помислих, макар аз да не мога да приема подобна теория, прекалено много държах на чувствата, смятах, че един брак може да ме направи щастлива само ако обичам човека до себе си. Но пък тя явно много е изстрадала и това е причината да подреди приоритетите си по този начин.
Няколко пъти в дома й се засякохме с брат й. Не можех да не забележа, че е много приятен млад мъж – висок, добре сложен, с чаровна усмивка. Чудех се на кого ми прилича, после се сетих – на Джордж Майкъл в зряла възраст, точно когато най ми харесваше.
Забелязах, че напоследък все се случваше да го срещнем след работа – оказваше се, че случайно минавал, и се присъединяваше към нас. Приятелката ми като че ли се дразнеше от това, въпреки че на нас с него определено ни беше приятно.
Един ден дори й казах:
- Брат ти е страхотен сладур! Направо бих си го хванала за гадже, да знаеш!
Тя ме погледна стреснато, после някак нервно се изсмя, и ми каза, че трябва да поговорим.
- Виж, много ми е трудно да говоря за това – започна притеснено – и други момичета са го харесвали...Обаче, там е работата, че той – тя снижи глас – той не харесва жени.Разбираш ли?
Аз я изгледах смаяна. Не може да бъде, млад мъж с неговата външност, та той излъчваше чисто мъжки сексапил и дори, можех да се закълна, ме гледаше по начин който ме караше да се вълнувам. Знам как гледат мъжете, когато харесват една жена.
- Не е възможно – отроних аз, разстроена повече, отколкото показвах – Не бих и помислила...
- Да, това е тъжното – скръбно въздъхна тя – само не казвай на никого! И майка не знае. Това би я убило.
Джордж Майкъл, мина ми внезапно през ума, ами да! Значи тази прилика не била случайна. Каква загуба за женската половина на човечеството мъже с подобна външност да си падат по ...себеподобни.
Тя забеляза огромното ми разочарование, и ме прегърна:
- Аз съм виновна, трябваше отдавна да ти кажа, но...нали разбираш – темата е деликатна. А ти си толкова хубава, сигурна съм, че съвсем скоро ще се появи твоят принц. Даже се чудя къде се бави още! – засмя се тя.
Опитах и аз да се усмихна, за да прикрия огромното си разочарование, следващите дни също опитвах. Но май не ми се получаваше много добре – учудващо и за мен самата, брат й беше влязъл под кожата ми, все си спомнях топлият му поглед, когато ме гледаше, ръцете му, които все намираха повод да ме докоснат, устните, които се усмихваха сякаш само на мен. И които доскоро мечтаех да целуна. А сега просто трябваше да търся начин да го избия от главата си. Една нощ дори си бях поплакала, но все пак успях бързо да се взема в ръце.
Нищо не може да се промени, помислих си с болка, само ми трябва малко време, за да свикна, това е. Хората преживяват къде по-сериозни раздели, рушат се дългогодишни връзки, а моята...моята се оказа просто невъзможна. Обречена още преди да е започнала.
За да се поразсея започнах да излизам с един колега, който отдавна ме преследваше. Не че беше досаден, просто не се отказваше да ми подхвърля от време на време, че би се радвал да поизлезем някоя вечер. Оказа се приятен, мил, с чувство за хумор, но...нямах никаква тръпка към него. Беше просто приятна компания.
Приятелката ми беше във възторг:
- Не го изпускай! – съветваше ме – Амбициозен е, чух, че е близък на директора е и има всички шансове да направи кариера!
Усмихвах се вяло. Как да й обясня, че когато сърцето ми е затворено за някого, кариерата му едва ли може да ме развълнува. Спомних си думите й, че за нея това би било от водещо значение, и, честно, в този момент направо й завидях. На мое място тя със сигурност би била щастлива...

Продължението тук:
https://www.facebook.com/sekundasled12/posts/284142568811016



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 3514943
Постинги: 1257
Коментари: 16841
Гласове: 59241
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031