В стъпките пастелни на деня 
март наглася своята палитра 
и от цветен прах и две пера 
прави вятър и небе и литва 
чак над разлюлените листа - 
по-високо от камбанария, 
дето щърк говори с пролетта 
и свидливо под крило я крие. 
Капна върху слънчева стрелка 
и съвсем на края й увисна. 
Времето замаяно се спря, 
после в ароматен дъжд се плисна. 
Толкова небесна красота 
върху тази земна длан изсипа! 
Кратка като щрих е пролетта, 
а съдържа цялата палитра. 
И си мисля, във сърцето с март - 
кой, човече, толкоз те обича, 
че ти е открехнал своя свят 
и те учи на любов космична.