Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2008 08:34 - Понякога е твърде късно
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 5719 Коментари: 36 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ти сигурно не ме помниш. За първи път ме срещна, когато беше съвсем млад, почти дете. Тогава се притесни от мен, почувства се несигурен и объркан. Бях нещо различно, появило се в момчешкия ти свят, и беше естествено да ме приемеш с известно съмнение.
Бързо разбра, че съм онази необходима натрапница, без която живота ти със сигурност щеше да е по-спокоен, но и много по-скучен и сив, и ми се отдаде с цялата искрена наивност, характерна за възрастта ти. Благодарение на това преживя едни от най-вълнуващите мигове в живота си, от тези мигове, които години наред оставят своята светла диря в сърцето. Въпреки, че после се отрече и от мен, и от тях, и ме прогони от живота си – казваше, че си разочарован, болеше те прекалено много, и не искаше да имаш нищо общо с мен повече. А беше само едно разочарование, на кого ли не се случва, това е неизбежно като самия живот.
Млад беше, незрял, не можеше да си представиш каква пустиня те очаква занапред, ако ме пренебрегнеш напълно. Но болката е лош съветник, особено когато е облечена в самосъжаление, и когато останеш насаме с нея едва в зората на младостта си. Тогава всички преживявания са твърде вихрени и стихийни и все още твърде нови като усещане, за да можеш да ги подредиш и извлечеш правилните изводи за себе си. Тогава все още е трудно да различиш тънките нюанси, и макар света да е ярък и пъстър за теб, а може би точно заради това, няма по-черно от твоето черно, и само твоето бяло може да изглежда така девствено-сияйно.
Тогава се примирих, и си тръгнах, а ти дълго време дори не забеляза липсата ми. Мислеше, че имаш всичко, което ти е нужно – своя среда, приятели, които държат на теб, свои цели и амбиции.
Кога усети празнотата в себе си, досещаш ли се? Беше точно по времето, когато желанията ти едно по едно започнаха да се сбъдват, и ти очакваше да си щастлив и безгрижен. Завърши успешно училище, дипломира се с отличие, веднага започна желаната работа. Близките ти се гордееха с теб, приятелите те поздравяваха, враговете ти завиждаха. Всичко в живота ти се развиваше по твоя сценарий, много скоро оцениха качествата ти и започна да напредваш смело в кариерата.
И някъде по това време изведнъж си даде сметка, че нещо липсва в цялата картинка. Уж беше заобиколен от хора, които ти засвидетелстваха своето уважение и възхита, уж не ти липсваше внимание, а някак се чувстваше все по-самотен.
Аз долових копнежа ти, очаквах този момент, защото знаех, че е неизбежен – твърде млад беше при първата ни среща, и отново надникнах в света ти. Не знаех дали ще се задържа трайно, исках само да ти напомня за себе си, защото имаше нужда от мен, останалото си зависеше от самия теб. Не обичам да се натрапвам, каквото и да разправят за мен, няма да сгрешат, защото съм многолика и изненадваща, понякога сама себе си учудвам, но ако някой твърдо не ме допуска до себе си, не упорствам. Начина на живот си е личен избор на всеки, а с времето този избор придобива все по-оформен и завършен вид.
Има хора, които така са изградили своята действителност, че не се нуждаят от мен, за да се чувстват пълноценни – след като веднъж са ме срещнали, предпочитат да си остана само спомен, при това най-често болезнен. Има такива, които никога не са ме срещали, но и не желаят, защото други са техните цели и приоритети. Има и такива, които се отвръщат от мен и ме прогонват, както го направи ти, но намират своето удовлетворение някъде другаде. Само че ти така и не успя да преодолееш липсата ми. В сърцето ти зееше празнота, която не успя да запълниш с нищо друго, а постигна не малко. И когато аз се появих отново, беше истински благодарен и щастлив. Не ме посрещна с недоверие, не показа никакво подозрение, в теб тлееше само блед спомен от онази юношеска болка, но беше готов да понесеш всичко заради мен. Толкова ти бях необходима.
Този път ми се наслади с пълноценната зрялост на истински мъж, който не се страхува да покаже чувствата си, и да ги сподели с любимата. Искаше да ме имаш в живота си съвсем осъзнато и категорично, поемайки всички рискове, които ме съпътстваха. Беше разбрал, че всичко постигнато не струва и пукната пара, ако не присъствам в живота ти.
Възхитих се на мъдростта и смелостта ти да ме приемеш така безрезервно за втори път, и се постарах да се настаня трайно в живота ти – чувствах се добре с теб, защото и ти се чувстваше добре с мен. Затова и не очаквах да ме предадеш отново, не и след всичко преживяно. Дадохме си толкова много, а ти чисто и просто ме прогони, за втори път.
Не ме разбирай погрешно, аз не бих могла да се обидя, това не ми е в природата. Но нямам избор, нали разбираш – когато някой не ме иска, напускам го, казах ти – не се натрапвам. Не умея да се преструвам, да водя битки или да си правя самореклама – аз съм такава, каквато всеки ме приеме за себе си, и макар да понасям много и да съм издържлива, уязвима съм. Колкото съм силна, толкова съм крехка и ранима, и при всички случаи - безкрайно искрена. Но ти винаги си го знаел, и за това, когато долови неискреност и отново те заболя, решително ми обърна гръб, този път с мисълта, че това е завинаги. Повярвах ти, защото вече не беше онова незряло хлапе – беше натрупал опит и мъдро бе подредил приоритетите си, а аз не бях сред тях. Този път ми даде ясно да разбера, че каквото и да се случва в живота ти, аз нямам място в него, и изглеждаше напълно категоричен. Прочетох го в очите ти, но най-вече го усетих в сърцето ти – там беше прекалено пусто и студено за мен. Още преди да съм те напуснала напълно, ти се беше отрекъл от мен, и тогава и аз се отрекох от тебе. Нямах избор.
Сега виждам, че си на края на живота си, и искам да те попитам – намери ли удовлетворение в него? Това ли е, което искаше да изживееш? Защото зная, че си имал прекрасни мигове с жените, които си пожелавал, а и успя да създадеш чудесно семейство. Съпругата ти е красива и винаги е била до теб, когато си имал нужда от нея, и е идеалната майка за децата ти. Показвала ти е любовта си, многократно, докато не се е убедила, че никога няма да й отвърнеш със същото, и тогава чисто и просто се е примирила. Защото си бил този щедър и внимателен съпруг, от който и тя, и децата са имали нужда, а тя като една всеотдайна майка не може да остане безразлична към това. С другото просто се свиква.
Само че ти и към децата си не си показвал друго, освен загриженост и внимание, защото, нали си спомняш – беше ме прогонил. Само че аз вече те бях докоснала, и дълбоко в теб оставих своя отпечатък. И в името на това късче топлина, което никога не умира напълно, дори когато съм забравена и отхвърлена, аз се върнах при теб за последен път, за да те попитам - искаш ли да ме приемеш отново в сърцето си, и макар и само в един миг, да изживееш пълната хармония и истинското блаженство, сладката омая и дълбокото удовлетворение, преди да си отидеш? Все още мога да направя това за теб, докато тупти сърцето ти и можеш да поемеш дъх, докато усещаш. А после вече няма да имаш нужда от нищо повече...

Той се замисли. Живота някак неусетно се бе изнизал край него, дори не бе усетил, че го е изживял. А беше един успешен живот, много хора само можеха да мечтаят за живот като неговия – в крайна сметка, нали смисълът е да оставиш нещо след себе си, а той бе създал и оставил две прекрасни деца, беше уважаван и почитан.
Само че защо тогава не престана да усеща тази празнота, въпреки, че с времето тя се превърна в част от него и той се надяваше да я преодолее. Защо и сега сърцето му отказваше да спре, в очакване на онова, недоизживяното, сякаш беше възможно то да се върне и да бъде изживяно отначало. Но още преди да подреди мислите си, сърцето му вече я беше приело, сякаш цял живот бе туптяло единствено за това. И само миг, преди да затвори очи, почувства отдавна забравената сила и сладост на любовта, и отчаяно му се прииска да се вкопчи в живота, за да я сподели с близките си. Но вече беше твърде късно...




Гласувай:
0



1. krotalka - Любовта,
22.08.2008 08:42
толкова многолика.
Животът без нея е като пустиня.

Така добре си я описала!
Поздравления!
цитирай
2. anubhis - :)
22.08.2008 08:49
дали наистина за някои е твърде късно?ако е така,е тъжно....Поздрави:))
цитирай
3. hristam - krotalka
22.08.2008 09:02
Усмивки и много настроение! :)))
цитирай
4. hristam - anubhis
22.08.2008 09:04
Но все пак вярвам, че тя намира начин да докосне всеки...Поздрав! :)))
цитирай
5. luben - Животът
22.08.2008 10:17
се изнизва, като през това време се случват причинни и безпричинни неща. Понякога намираме смисъл и в едното и в другото, а понякога и двете ги виждаме като безмислени.

Обаче щом като е даден - трябва да се живее ;)

Наздраве ли казах? ;)
цитирай
6. idaaa - Тя винаги докосва и оставя своя о...
22.08.2008 10:31
Тя винаги докосва и оставя своя отпечатък :).
А ти си я описала по невероятен начин. Поздрав и усмихнат ден!
цитирай
7. hristam - luben
22.08.2008 10:39
Аз ще има да казвам наздраве тази вечер, а и горчиво, защото сме на сватба.
Но не виждам защо да не кажа и едно "наздраве" и на теб, такова едно, по никое време, но с много хъс. ;)))
цитирай
8. hristam - idaaa
22.08.2008 10:40
Благодаря ти, значи аз пък съм докоснала теб. :)))
цитирай
9. luben - А ще имаш и да
22.08.2008 11:06
облизваш с устни сладкото ;)

От тортата на сватбата. Или от това, което ти си харесаш ;)
цитирай
10. hristam - luben
22.08.2008 11:46
По-вероятно от това, което си харесам. И от сватбената торта, разбира се, доколкото успея. ;)
:)))
цитирай
11. luben - Не мога да се сетя
22.08.2008 12:24
за нещо/някой дето може да те спре..

Та - очаква те вечер на консумация на неща, които харесваш ;)
цитирай
12. hristam - luben
22.08.2008 13:09
Което пожелавам и на теб. Обаче с мярка, нали? ;)))
цитирай
13. hristam - li4kata
22.08.2008 13:13
Няма готови отговори на тези въпроси, мен ако питаш. Но...аз лично не харесвам думата винаги/всъщност и никога, в тази връзка/. Прекалено е категорична, а всичко подлежи на развитие...;)))
цитирай
14. luben - мярката
22.08.2008 13:26
да е в английски единици или в метрична система?

или в оки (позабравени мерки и теглилки) :)
цитирай
15. hristam - luben
22.08.2008 13:34
Не. На око. Красиво, тъмнокафяво, гледащо умно. ;)
цитирай
16. hristam - li4kata
22.08.2008 13:35
Разкри ме!!! :)))
цитирай
17. luben - И няма
22.08.2008 14:10
да приложиш стария принцип "Ръка да пипне" ? :)))
цитирай
18. hristam - luben
22.08.2008 14:17
Хм...зависи какво се предлага за...пипане.;)))
цитирай
19. luben - То пък някой
22.08.2008 14:40
ще излага на показ каквото предлага :)))
цитирай
20. hristam - luben
22.08.2008 14:53
За някои неща не е нужен чак такъв показ, за какъвто така недискретно намекваш. :)))) /виж аз колко съм дискретна, например ;)))/
цитирай
21. papadok - Прекрасно написано
22.08.2008 17:05
Всяка друга дума, изречена в опит да анализирам, би била излишна Поздрави
цитирай
22. hristam - papadok
22.08.2008 17:07
Taka значи - излишна. Ок, и за това благодаря ;)))
цитирай
23. kundalini - "Физически" усещам собствената си глупост:))))
22.08.2008 22:21
За първи път не мога да разкодирам посланието ти.....може би защото се говори повече за това какво чувства другия, а на мен винаги ми е било по-лесно да говоря от 1 лице......Какво чувства другия никога не можем да бъдем сигурни:)
" С другото просто се свиква." и "А после вече няма да имаш нужда от нищо повече..." съвсем не разбрах? или просто не го приемам...не зная....Но въпросите са доказателство, че си успяла, да пробудиш "спящи" мозъци, като моя:)))))Затова ще се върна отново, да прочета....
Поздрави:)
цитирай
24. hristam - kundalini
23.08.2008 00:45
Не бъди така самокритична, просто наистина го прочети още веднъж. Понякога това помага... ;)))
цитирай
25. анонимен - Имате талант!
23.08.2008 14:38
Моля Ви, не спирайте да пишете. Аз ще Ви чета, а и много други.
цитирай
26. hristam - heruvim
23.08.2008 14:55
Благодаря ти от все сърце! Не мисля да спирам, но все пак се налага да позабавя темпото, а планирам и пътуване в чужбина след няколко дни.
Но за мен писането си остава колкото удоволствие, толкова и необходимост. :)))
цитирай
27. анонимен - Щастливка си ти!
23.08.2008 14:59
Аз тази година не успях да спестя парички дори и за една седмица на "Камен бряг". Уви, не всичко е такова, каквото сме си го пожелали.
цитирай
28. hristam - heruvim
23.08.2008 15:21
И аз съм имала подобни моменти - познато ми е. Но пък ти пожелавам да е временно и за малко. И другото лято да си наваксаш пропуснатото! ;)))
цитирай
29. garzinia - ЗДРАВЕЙТЕ
24.08.2008 18:19
МНОГО ПРАВА СИ В ТОВА КОЕТО СИ НАПИСАЛА.ЖИВОТЪТ СЕ ИЗНИЗВА НАБЪРЗО И ПОНЯКОГА ДОСТА КЪСНО РАЗБИРАМЕ ЧЕ СМЕ ИЗПУСНАЛИ ЦЕННИ МИГОВЕ ЗА НАС КОИТО НЕ МОГЪТ ДА СЕ ВЪРНАТ
цитирай
30. hristam - garzinia
24.08.2008 18:51
Много усмивки с пожелание да не пропускаш тези мигове. И на себе си го пожелавам. ;)))
цитирай
31. zaw12929 - Всеки може да извади килим с цветя
25.08.2008 00:02
или да покаже трънак в чуждата градина.
Едно семеиство имаха само дъщеря. Той имаше и син, от момиче, което изостави с дете , което е призна. Един ден от чужбина го докааараха с линейка. Остана и 22 години е на легло. Останаха само двамата. Дъщерята се ожени в Норвегия и последните 10 години не се е връщала.
Болна ли си лежала или си болен... и къде е тук любовта... или е също така всеотдайна и силна за двама.
цитирай
32. hristam - zaw12929
25.08.2008 09:36
Живота е пъстър и многообразен, предлага различни възможности да го изживееш. Изборът е твой. :)))
цитирай
33. karamelza -
26.08.2008 13:20
В стремежа за реализиране- образование, кариера, пари... май почти всеки забравя едно от най-важните неща- любовта. Тъжен разказ, но отново поучителен. Истински и завладяващ, пълен единствено с истини.

Страхотна си!
цитирай
34. hristam - . karamelza
26.08.2008 14:12
:))) и благодаря! :)
цитирай
35. fam - Впечатление
27.08.2008 16:14
Разказа е невероятен. През цялото време докато четях имах усещането, че това е писмо на една жена. така стигнах до последния пасаж....и разбрах че е разказ. разказа за една невероятна Жена. Неповторима, силна и толкова женствена.И пак си помислих че картината се изясни, но пък коментара на krotalka ме жегна отново...всъщност това спокойно може да е Любовта и появата и на няколко пъти в живота на човек с различни лица т.е. чрез различни жени. и тогава думите ти добиват още по- голяма сила понеже имат за гърба си идеята за НЕЯ, за Любовта...много хубаво. Според мен Любовта е единственото нещо което си струва на този свят. Тя с нейната многоликост и различни прояви :) майстореса си ти на късия разказ...
цитирай
36. hristam - fam
27.08.2008 16:25
"Според мен Любовта е единственото нещо което си струва на този свят. Тя с нейната многоликост и различни прояви " . И според мен.
Благодаря :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900486
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031