Такава нощ не си сънувал -
като целуната от ангел.
Да можех да я нарисувам,

За старото ти влюбено сърце
/най-влюбено в живота/, мой приятелю,
едва ли новост е да разбере:

По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.

Благодаря за глътката живот,
която от сърцето Ти извира,
на времето за вихреният ход,

Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си - огледало,

Опит за стихотворение, което се чете в две посоки - по стандартният начин, а също и отдолу нагоре.
Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото