Всички мислеха, че старата хазяйка е вещица.
Държах стая в нейната къща втора година, и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не ...

Не че обичам да се хваля, точно пък аз :)
Работата е там, че миналата година някъде към есента мъжа ми чул за един конкурс за фантастичен разказ на "Денят започва с култура" на БНТ. Каза ми, и аз реших - що пък не - така и така си пиша,...

Не помня от кога съм в това състояние. По принцип съм ведър човек и рядко изпадам в мрачни настроения. Изглежда обаче това не е настроение, защото продължава твърде дълго.
Никога не съм се чувствала самотна, макар че общувам с малко ...

Явно беше роден с тази способност. Още не можеше да говори добре, когато за първи път изненада майка си със своята ловкост. Малката гумена играчка изчезна пред очите й толкова внезапно и необяснимо, че тя се изплаши да не я е глътнал,...

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е л...

Една притча, която прочетох и реших да споделя.
Приятели
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.

- Харесваш ми, знаеш ли.
- Така ли? Не, не знаех.
- Може би дори нещо повече...

Виждах, че нещо я гризе, и ми беше на върха на езика да я запитам в прав текст какъв е проблема, но я познавах добре. За разлика от мен предпочиташе да скатава всичко дълбоко в себе си, докато се омотае дотам в собствените си тълкува...

Забелязал съм, че нищо друго не предизвиква в мен такъв странен коктейл от противоречиви емоции, както изуменото изражение на Дребния. Вече не помня кой пръв му тропоса този прякор, но трябва да е бил някой голям шегаджия, понеже Дребния...

Познах я, въпреки че я бях виждал всичко на всичко три пъти през живота си, и знаех какви ще са думите й, преди още да ги изрече.
През всичките тези години дори не бях мислил за нея, тя беше някакво странно, мимолетно явление в живот...

Беше случайност, че взех отпуската си по-рано това лято. Обикновено я взимах по-късно от останалите, защото нямах специални планове и ангажименти, и ми беше все едно, но тази година колежката ме помоли да се разменим – предстоял...

В интернетпросторите се натъкнах на един печален разказ, който ме впечатли. Авторът му е неизвестен, а също така и дали тази история е измислица или истинска.
Ето и самият разказ: