Понякога остава без очи
от взиране във чужди грешки.
Кърви от собствените си бодли

В един от най-красивите сезони,
когато нежността се рони
на цвят уханен по тревите.

Малко думи. За нищо не стигат.
За това не ти пиша. Разбираш.
В тъмнината, зарита под миглите,

Виж - да ме омагьосваш няма смисъл.
Та аз отдавна спя - от сто години.
Навярно  някой преди теб  ме е орисал

като допълнение към предишния постинг и с много  пролетно настроение и усмивки :))):
vbox7.com/play:9bfcfe32&r=emb

Ето  на каква история попаднах днес:
                                                                Приказка за жабчетата
 

Небето се рони на снежни въздишки
сред ято от крехки кокичета.
В съня си зелен март смутено въздиша

нейде из нетното пространство:
 В последно време културата на българина става все по-обща. Тенденцията е в следващите 5-10 години тя да изчезне напълно, но дотогава все пак ще се наложи да поназнайваме нещичко, за да не се изложим, когато...

Публикувано в: Мъжете и Жените
Разликите между мъжкото и женското мислене са безспорни, затова няма да ги обсъждаме. Просто ще подкрепим с визуален материал простичката истина, че когато се каже нещо, ние разбираме едно, а жените &ndash...

Като толкова много ме искаш - вземи ме.
Няма начин самичка да падна в ръцете ти.
Стига си дъвкал ласкателни рими,

Всичко започна от една чаша кафе.
По това време бях само на шестнайсет, и  ако бяха оставили на мен щях да предпочета горещ шоколад с бисквити, но  приятелките ми бяха много напред с материала.  Все пак това беше възрастта, когато неисто...

Някой ден
ще развържат  
усойни порои стихиите,