Тя се сбогуваше отдавна - с всеки изгрев,
наронил  отпечатъци по къщите,
със смешно остарелите си призраци,

Може би няма смисъл толкова да го бистрим -
без друго животът и сам си върви.
Де да беше игра - да я доизмислим,

Това е, Санчо, остаряхме.
Нормално е, ще кажеш. Знам го.
Най-тъжно е, че отрезняхме -

Зная, че те е страх
любовта да не ти подпали къщата.
Хвърляш в очите щ прах -

Годините презряват бързо
и в стъпките ти натежават.
Помита ги живота в бързей-

В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето