В тъмносиньо ръми тишината
и попива среднощни ухания.
Лято. Толкова много е лято -

Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което й се случваше.
Рисуваше вече толкова години, и след като завърши Академията картините й се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В л...

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонноста на представителките му да навлиза...

Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума ...

:) :) :)

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката й в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а ...

Аз съм си такъв от как се помня. Никога не съм се стремил съзнателно към такава житейска позиция, просто отвътре ми идва.
Напоследък чета по вестници и списания, че това било полезно за здравето, оптимизма удължавал живота. Даже наскоро...

 - Но аз те обичам – смотолеви той може би за стотен път.
 - Ако го кажеш още веднъж просто ще те изхвърля – мило му казах, широко отворих вратата и още по-широко му се усмихнах – Абсолютно съм убедена, че от теб ще и...

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да слож...