Когато започнах този разказ, не знаех, че пиша нашата история. Тогава още дори не я познавах, а се оказа, че е била съвсем наблизо. На един разказ разстояние от сърцето ми.
Аз не съм самотник, по-скоро – човек на настроенията. ...

С него сме се родили в един и същи ден, почти по едно и също време. Вероятно защото майките ни са били много големи приятелки, силно привързани една към друга, и открай време каквото направи едната веднага го правела и другата, да не...

Полунощ като крясък на птица отекна
и събуди по клоните  кльощави сенки.
Разтопи се луната, капна, восъчно мека

Кехлибарено,
с цвят на любов,
се изсипа

Ще бъде ден удобен за сбогуване,
със залез, който тихо капе в клоните.
Небето, уморено да танцува,

Когато приятелят ми ме запозна с нея, видях как очите й се усмихнаха. Сигурно съм изглеждал като пълен идиот, зяпнал насреща й, но не бях виждал нещо по-възхитително от нея.
Не беше голяма красавица, виждал съм къде-къде по-големи хуба...

Погледна за пореден път към часовника и въздъхна. Чудесно знаеше, че от това времето не само не тръгва по-бързо, а напротив, но не можеше да си наложи да престане. Мисълта за предстоящата среща я изправяше на нокти, най-вече поради стран...