Време за море е все пак. А малко преди това искам да пожелая на всички подходящо лятно-морско настроение. И умната! :))
И  нещо за отскок

Ще бъда нощ. Беззъба и проклета.
С олющена луна и със звезди,
забити като гвоздеи в небето.

Ела, седни до мен. Да помълчим.
Чуй - вместо нас говори тишината.
Не я прекъсвай. Нека да крещи,

Нямаше начин това да се случва наистина. Затвори очи, после подозрително погледна едва-едва, но гледката си беше все същата. На фотьойла в хола му седеше млада жена  с шантаво облекло и черна неописуема шапка. Току-що бе излязла от монит...

на самия край
на времето,
където всичко свършва,

Подарих ти усмивката си -
да обагри денят ти със свежест.
Подарих ти ръцете си -

какви са шестте  неща /абе защо точно шест не знам, обаче няма значение, такъв е почина :)))/, които ме правят щастлива.
Та значи:
Най-осезаемо щастие изпитах веднъж вървейки по една тиха алея в слънчев парк. Нямам представа защо точно в т...

Зазидана във сянката на птица
тя всяка сутрин си строи небе,
в което всеки изгрев е зеница,

Не я познах. Беше съвсем различна.
Така захвърлена приличаше на грешка.
Изглеждаше самотна и безлична.

От време сме направени. И кал.
Изтичаме към залеза полека,
понесъл всеки своя земен дял

Ева:
Във раят ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -

Вдъхни ме.
Ухая дълбоко и меко.
Разтапям устните ти,