Малко думи. За нищо не стигат.
За това не ти пиша. Разбираш.
В тъмнината, зарита под миглите,

Болеше колкото възкръсване.
А те ме хулеха.
Изстъргваха очите ми до люспа,

Тя се сбогуваше отдавна - с всеки изгрев,
наронил  отпечатъци по къщите,
със смешно остарелите си призраци,

Извинявай, жена съм.
Щом не ти е забавно
не във мен е вината,

Изобщо не усетих как стана. Това дето го разправят - за тунела и светлината в края, може и да е истина, но при мен нямаше нищо такова. Нямаше и  кой знае какво особено физическо усещане.  Дори не беше болезнено, изненадата надделя на...

Потъмня небесното око.
Облачен юмрук сълза избърса.
Вятърът се втурна на кълбо

 
Не бях наясно със своята странност чак докъм шестнайстата си година. Трябваше да се заровя в купища книги, да  изгледам няколко филма и най-вече, да проведа един изключително специален разговор, за да осъзная за какво става дума.
...

Обичай ме с последната си лудост,
онази, дето сам анатемоса,
и дето нагло в нощите ти будни

Романтична ли? Бях.
Преди няколко дълги живота.
Още помня -  света  беше шарен

Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като  положително качество, или пък  малко или много  тя да го притеснява, защото  го кара да се ус...

Всичко започна от една чаша кафе.
По това време бях само на шестнайсет, и  ако бяха оставили на мен щях да предпочета горещ шоколад с бисквити, но  приятелките ми бяха много напред с материала.  Все пак това беше възрастта, когато неис...

Аз и Магьосника бяхме заедно повече от петнайсет години. Той беше известен илюзионист и хората му бяха дали това прозвище заради неговата ловкост, но аз вярвах, че той наистина притежава магически способности.
За неговото минало знаех ка...